Интервю на UA NEWS

Игор Липсиц е руски икономист, професор и публицист, известен със своите критични анализи на руската икономика и държавната политика. Дълги години преподава във Висшето училище по икономика в Москва, после бяга от режима в чужбина. Той често коментира последствията от решенията на Кремъл.

— Как ви изглежда тази ситуация? Действително ли световната икономика е застрашена от тази малка, победоносна, но както обикновено проточила се война на Доналд Тръмп и Израел с Иран?

— Това е много сложен въпрос, защото ние, разбира се, не знаем как ще се проточи тази война. Засега виждаме набор от искания на САЩ, набор от искания на Иран и сякаш няма никакви допирни точки между тях. Затова е неясно как ще приключи, колко дълго ще продължи и съответно неясни са последствията за световната икономика. Но в краткосрочен план да, спад е възможен, защото поскъпналият петрол ще увеличи транспортните разходи и ще удари неприятно световната икономика.

Моята хипотеза обаче е по-оптимистична — смятам, че влиянието на тази кризисна ситуация няма да е дълго. Светът има възможности да се адаптира. Не веднага, но в рамките на година може да се промени много — например да се увеличат тръбопроводите, които заобикалят Ормузкия проток, да се разшири логистиката на доставките. Това ще изисква време и пари, но е напълно възможно. Може да започне сериозно преструктуриране на петролния пазар. Световната икономика е гъвкава — може да има бум на електромобилите, възстановяване на субсидии, развитие на алтернативна енергия. Така че не очаквам катастрофа. В краткосрочен план ще има трудности, но след година ситуацията ще започне да се променя.

— Споделяте ли опасенията на Елвира Набиулина, че ако войната се проточи, това може да доведе до спад в търсенето на руски износ — не само на петрол, но и на газ и други суровини?

— Тя, както и аз, говори за възможен глобален икономически спад. Но аз съм по-голям оптимист. Светът ще се адаптира, както се адаптира през 1973 година. Тогава например САЩ задължиха автомобилната индустрия да удвои пробега с един галон гориво — и това беше постигнато. Сега има огромен брой производители на електромобили — само в Китай са около 170. Вече има електрически камиони. Може да има ренесанс на атомната енергетика. Това ще даде импулс за инвестиции — в зарядни станции, батерии, инфраструктура. Така че не очаквам дълбока и продължителна криза. Освен това светът вече е свикнал да живее без редица руски ресурси. Затова последствията за Русия няма да са решаващи — тя вече е загубила много. По-голям проблем за Русия би бил евентуално споразумение между САЩ и Иран, защото тогава иранският петрол ще измести руския на пазари като Китай и Индия.

— На какво печели и на какво губи Централната банка? Това свързано ли е със златно-валутните резерви?

— Не съвсем. Централната банка печели основно от кредити към търговските банки — те плащат лихви. Това е печеливша институция и част от печалбата отива в бюджета. Но проблем има със златото. Русия натрупа големи златни резерви, но при спад на цената на златото се получава преоценка и загуби. Така че ситуацията не е толкова добра.

— Златните резерви на Русия са намалели до минимум от март 2022 г. Това ли е последната финансова възглавница?

— Златно-валутните резерви са средства за извънредни ситуации — кризи, бедствия. Но те могат да бъдат изразходвани. Ако се изчерпят, страната остава без ресурс при криза. Фондът за национално благосъстояние вече е почти изчерпан. Част от него е в юани и злато — юанът може да поскъпне, но златото поевтинява. Загубите вече са около 100 милиарда долара. Така че ситуацията не е радостна.

— Путин говори за спад на БВП и индустриалното производство, но и за нуждата от ускоряване на растежа. В същото време се обсъждат дълговете на петролните компании. Това означава ли, че държавата ще им помага?

— Не съвсем. Не става дума за опрощаване, а за насочване на допълнителните приходи към погасяване на дългове. Това показва, че дълговете са сериозен проблем. Финансовата отчетност на компаниите е ограничена, но изглежда ситуацията е тежка. Това означава, че в петролния сектор нещата са зле.

— Защо?

— Защото добивът става все по-скъп. Все повече петрол идва от трудно извлекаеми залежи — до 60–80% до 2030 г. Разходите са високи — около 40–45 долара за барел. При ниски цени това е нерентабилно. Освен това технологията изисква огромни разходи — например изпомпване на вода. Така че Русия има петрол, но той е скъп. Имаше период, когато добивът и износът бяха губещи, а печалбите идваха само от преработка.

— Правилно ли разбирам, че загубите на банки като ПСБ са резултат от лоши кредити?

— Да. И вероятно не само при тях. Има косвени признаци за проблеми — държавата е подкрепила банки чрез скрита докапитализация. Освен това са вложени около 450 милиарда рубли от фонда в банки. Има над 2 трилиона лоши кредити. Централната банка дори препоръчва разсрочване на дългове. Това показва сериозни проблеми.

— Ще спасява ли държавата компании като Лукойл?

— Малко вероятно. Газпром е държавен, Лукойл — частен. Освен това Лукойл пострада заради санкции и продажба на активи. Държавата по-скоро е допринесла за проблемите му. Затова не очаквам помощ.

— Изглежда, че това важи за много компании?

— Да. Войната разрушава икономиката. В началото имаше илюзии за растеж чрез военни разходи, но сега има спад, съкращения, липса на пазари. Металургията губи износ, строителството спада, газът също няма къде да се продава. Картината е тежка.

— Ще помага ли държавата на бизнеса?

— Само на близките до властта. Това е модел от 2008 г. — подкрепа срещу лоялност. Останалите оцеляват сами. Приоритет е войната, не икономиката.

— Приписва ли се сегашната ситуация на Путин?

— В медиите — не. Обвиняват Набиулина за високите лихви. Но хората са разделени — едни вярват в президента, други разбират, че той е довел страната до криза. Всички успехи след 2000 г. бяха заради цените на петрола. Още от 2010 г. започна застой.

— Тогава критикуваха ли Путин?

— Не особено. Имаше много илюзии. Бизнесът вярваше, че има още потенциал за растеж, че системата работи. Корупцията беше управляема. Путин не се намесваше активно в бизнеса и това устройваше мнозина. Докато имаше пари, критиката беше слаба.