В Гърция има национални приоритети, които последователно се изпълняват, независимо от това коя партия е на власт. Още от 1993 г. Атина работи последователно срещу осъществяването на проекта за Коридор №8 и за изграждането на вертикална инфраструктура по оста Север-Юг.

Това заяви в интервю за БГНЕС Стефан Стоянов, бивш посланик на България в Гърция в периода 2002-2006 г. и депутат в VII ВНС (1990-1991 г.).

Според посланик Стоянов България до голяма степен съдейства за реализирането на националните приоритети на Гърция в определени сфери. Като пример той посочва справка на гръцкото министерство на външните работи от 1993 г., с която е запознат лично.

„В тази справка се вижда как гръцки дипломати отбелязват, че това, което днес наричаме Коридор №8 не е в полза на Гърция, не трябва да се подкрепя неговото построяване, напротив трябва да се намират начини то да бъде отлагано във времето и евентуално да не се реализира и че трябва да се полагат всички усилия за така наречената вертикална инфраструктура, т. е. транспортните артерии Север-Юг“, заяви дипломатът.
Той припомни, че в съобщението по повод на визитата на нашия премиер акад. Николай Денков в Гърция на 4 януари 2024 г. се казва, че е била обсъдена вертикалната инфраструктура - коридорите Север-Юг.

По този повод възниква въпросът дали България играе ролята на подизпълнител на Гърция: „България е подизпълнител в някои области, тъй като имаме общи интереси. Ние също имаме общи интереси от развитието на вертикалната инфраструктура, но все пак трябва да се развива и Коридор №8 и там трябва да се направи нещо.“ - категоричен е дипломатът.

Той припомни, че в периода от 1994 до 2009 г. Атина изгради транспортния коридор „Егнатия-Одос“, който преминава през цяла Северна Гърция от адриатическото крайбрежие до границата с Турция. Към него има 9 вертикални коридора Север-Юг, които се свързват с България, РС Македония, Албания.

„Гърците искат търговията да минава от там, да възродят пристанището Солун, което през целия XIX век е било с огромно значение за търговията на Балканския полуостров. Сега с премахването на границите благодарение на ЕС и Шенген Солун има всички шансове да има изключително важно икономическо значение. Мечтите на Гърция са да може да се стига от Солун до Лом, а от там по Дунава към Централна и Западна Европа – Австрия, Германия и др. Това е гръцката мечта, но това какво ще правим ние, си е наша работа.“ - подчерта посланик Стоянов.

Дипломатът посочи, че Гърция има трайна политика за повишено влияние на Балканите както икономическо, така и политическо.

„В България имаше доста големи гръцки инвестиции, които съвсем официално се подкрепяха от гръцкото правителство. Те имаха изключителна политическа подкрепа и не бяха плод само на свободната пазарна икономика – някой е решил, че в България има ниски данъци и затова инвестира у нас. Не, напротив с държавни средства, с насърчаване от държавата, с взимане на конкретни мерки и решения се извършваха инвестициите в България. Гръцките инвестиции са доста големи и в РС Македония, и в Албания.“ - заяви посланик Стоянов, като добави: „Политиката, икономиката и визията за бъдещето на Гърция е доста последователна и доста добре се изпълнява.“

Дипломацията подпомага държавата и бизнеса. „Независимо кой е на власт в Гърция гръцката дипломация има едно поле на автономност, което работи по националните приоритети. В тези неща няма намеса на злободневните теми от вътрешнополитическия живот.“ - отбеляза посланик Стоянов.

Той даде конкретен пример с гръцко-сръбските отношения. Въпреки че Сърбия не е страна-членка на Европейския съюз и НАТО, Белград поддържа изключително приятелски отношения с Атина. Гърция от своя страна подкрепя Сърбия по някои политически въпроси, като непризнаването на независимостта на Косово. „В отношенията със Сърбия това се представя като подкрепа на сръбската политика, но пред други партньори Гърция представя, че непризнаването на Косово е свързано със Северен Кипър.“ - отбеляза посланик Стоянов.

Той е категоричен, че в България трябва да се научим, че „дипломацията е нещо, в което политиците еднодневки не трябва да се бъркат".
"Ако си политик, на който току-що е изгряла звездата и имаш някакво мнение, не прави опити с външната политика. Тя е консервативна област, в която нещата се променят в рамките на две-три и повече поколения. Така че политиците трябва да бъдат внимателни.“ - препоръчва посланик Стоянов.

При управлението на Кириакос Мицотакис Гърция зае стратегическо място в политиката на САЩ на Балканите и Източното Средиземноморие. Само два дни след визитата на акад. Денков в Гърция в края на миналата седмица на посещение бе и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън. Посланик Стоянов обръща внимание на знаците в тази визита. Американският държавен секретар е приет от гръцкия премиер не в официалната резиденция вила „Максим“ в Атина, а в дома на Мицотакис на остров Крит, който се намира недалеч от Суда, където е разположена една от най-големите американски военни бази. За огромното доверие между Вашингтон и Атина говори и фактът, че Гърция е първата страна от региона, която ще се сдобие с изтребителите от 5 поколение Ф-35 – сделката вече е получила зелена светлина от Конгреса на САЩ. Останалите балкански съюзници ще се сдобият с изтребители от четвърто поколение Ф-16. Прави впечатление и начинът, по който Атина ще придобие изтребителите - покупката ще бъде подпомогната от американската страна.

Гърция има политически елит и тя го доказва и през последните дни. В деня на визитата на акад. Денков положиха клетва трима нови министри, сред които е и Михалис Хрисохоидис, който първоначално е бил вътрешен министър по времето на заклетия противник на управляващата сега „Нова демокрация“ – социалистическата партия ПАСОК. През 2002 именно той успя да ликвидира терористичната организация „17 ноември“, която в продължение на 27 години убиваше американски, британски дипломати, индустриалци и десни политици.

„Това е свидетелство, че в Гърция политиците не са еднодневки, не са хора, които днес са дошли, така никой не носи отговорност. Когато един политик е 20-30-40 години в политиката както е в Гърция, тогава се знае кой носи отговорност, кой е направил добрите и кой е направил лошите неща.“ - подчерта посланик Стефан Стоянов.