Има една легенда, която не остарява. Тя започва преди повече от 1700 години под жаркото слънце на древна Ликия, където един мъж на име Николай раздава не просто злато, а надежда. Той не носи червен костюм, нито има летящи елени – неговата магия е в тишината, с която помага на бедните в най-тъмните им часове.

Когато вярата срещна въображението
С времето добрият епископ Николай прекосява океани и граници, променяйки лицата си, но не и сърцето си.

През средновековна Европа той язди бял кон като Синтерклаас, оставяйки дарове в дървени обувки.

По-късно, в снежните нощи на XIX век, перото на поетите го превръщат в „закръглено старо елфче“, което се спуска през комините, за да донесе радост там, където тя е най-нужна.

Иконата, която ни обедини
През миналия век светът окончателно се влюбва в неговия съвременен образ – белите коси, гъстата брада и този топъл, искрен поглед, който ни казва, че чудесата са възможни. Той става символът на нашето общо детство, независимо дали го наричаме Санта Клаус, Пер Ноел или нашия обичан Дядо Коледа.

Защо ни е нужен и днес?
Днес Дядо Коледа не е просто приказен герой или рекламно лице. Той е нашето обещание към децата (и към детето в нас), че добротата е най-мощната сила. Че в най-дългата нощ на годината никой не е сам и че един жест, направен от сърце, може да освети целия свят.

Затова когато погледнете към звездите, помнете: Дядо Коледа съществува – той живее във всяка протегната ръка и във всяка споделена усмивка под елхата.

Добре е да знаем, че чудесата не се случват само на тези, които вярват в тях, но и на тези, които ги създават.