Петата колона се състои от много елементи и тя е инструмент за подронване на единната позиция на Европейския съюз с цел всяване на раздор, така че да не се стига до единна позиция спрямо Русия. Това мнение изрази пред БНР проф. Емилия Занкина от университета "Темпъл" в Рим, бивш заместник-ректор на Американския университет в Благоевград.
"Диалог от гледна точка на Путин трудно може да се случи, когато се пращат оръжия и има единна позиция. Путин се опитва да работи билатерално – чрез вътрешни актьори, стимулирайки дебат, стимулирайки определени партии, част от хибридната война и от петата колона", коментира тя.
Според нея има "страх от твърда позиция", а действията на руския президент са експлоатиране на политическите динамики във всяка демокрация.
"Динамиката в Италия има доста прилики с българската политика. Тук има коалиционно правителство, съставено от много различни партии, десни, леви и постигането на консенсус е доста трудно. Както се случва в България всяко решение, всяка политика, всеки дебат за допълнителни санкции (срещу Русия – бел. ред.) минава през тези вътрешнополитически динамики и вътрешнокоалиционни борби. Виждаме разделение в политиката и в обществото на настроения и решения", подчерта проф. Занкина.
Сред населението се вижда пацифистко отношение и желание да се постигне мир, но Марио Драги успява да запази целостта на правителството и същевременно да следва европейската политика. Говори се за визита на партийния лидер Матео Салвини в Москва, отбеляза Занкина. По думите ѝ от една страна правителството и Италия държат твърда линия, но от друга страна им харесва "да мислят за себе си като медиатори".
"Един доста сложен танц, един баланс, който трудно се задържа. Правителството на Драги е под постоянни критики от своите коалиционни партньори и от партии в парламента."
Проф. Емилия Занкина нарече дебата между Кисинджър и Сорос в Давос много интересен, защото всяко от мненията съдържа валидни аргументи.
Кисинджър е представител на реалполитиката и ако погледнем военните действия, икономическата ситуация и (не)възможността на Европа да действа единно, трудно бихме могли да изкараме войските от Донецк и Луганск, изтъкна тя.
"Че реално погледнато, ние трябва да приемем тези териториални загуби, за да намалим допълнителни бъдещи загуби и да постигнем някакво примирие, което би било в интерес на всички. Сорос, пак базирайки се на ценностна система, която не приема тоталитарните режими, казва – това би било едва ли не Мюнхен 38-а, първа стъпка на отстъпване от нашите ценности. В Италия по-скоро позицията е по-близка до тази на Кисинджър."
В Италия икономическите интереси излизат на преден план и се използват като аргумент и извинение за геостратегически решения, каза проф. Емилия Занкина. Тя допълни, че Италия е първата европейска страна, която подписва инициативата на Китай "Един пояс, един път".
Тенденцията Италия да държи баланс, като е хем в Европа, хем в НАТО, но същевременно има силни отношения както с Китай, така и с Русия, не е нова, заяви тя.