Това каза пред БНР макроикономистът Евгений Кънев във връзка с кръглата маса от днес за стратегията за развитието на енергетиката в период 2023-2053 година.
И подчерта, че не е против ядрената енергетика, докато потенциалът трябва да се съхранява и да се мисли как се вписва в съвременните реалности.
"Не можем, както някой е заявил, да бъдем ядрен фактор. Това е нелепо, защото, изграждайки ядрени мощности, България засилва своята зависимост от това, а не става по-независима. И по отношение на вноса на технология, и по отношение на поддръжката, и по отношение на ядрените отпадъци зависим от доставчика. Факт е, че се отива към ВЕИ".
Кънев допълни, че би се учудил, ако Европейската комисия се съгласи да предоговори с България Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика - да се поиска отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% и продължаване на работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 година.
"Но дори и да се съгласи, ние ще изгубим много пари, много възможности за реформи. Има един негласен говор против реформите в България и голяма част от икономиката работи по начина, методите, условията на ХХ век. Крайно време е да има реформатори, които да мислят за всички в държавата, а не само за лобитата в нея".
Според макроикономиста от дерогацията печели "Лукойл", но българските потребители - не, "тъй като плащаме европейски цени на преработения петрол, който се купува от бензиностанциите".
"Очаквам да видим дали ще се изпълни обещанието за огромни постъпления в бюджета. Дълбоко се съмнявам в това".