„Не можем да обвиняваме промените в климата във всяко едно бедствие, което се случва. Но промените в климата правят тези събития по-тежки и дълготрайни.“ Това заяви еврокомисарят по околна среда, океани и рибарство Виргиниюс Синкявичус в ефира на Нова ТВ.
Според еврокомисаря потопите са най-често срещано и най-скъпото бедствие в Европа. Потокът на разпределяне на средства може да бъде разделен в две посоки: инвестиции в превенцията или справяне със щетите. Превенцията е по-евтина. При възстановяване на щети цифрите се увеличават значително. Страните членки могат да включват такива средства в Плана за възстановяване, посочи той.
Синкявичус допълни че ЕС задължава държавите членки да анализират в кои райони е най-вероятно да има наводнения и да работят с хората, които живеят в тези райони. В България тези мерки не са включени в този план. Освен това страната все още не е поискала помощ от Механизма за гражданска защита на ЕС след наводнението в Царево. Срокът за кандидатстване е 3 месеца. След одобрение се взима оценка на щетите и сумата се изплаща еднократно.
Според еврокомисаря е важно в България да бъде изградена система за предупреждение за бедствия чрез мобилните телефони. Повечето държави членки имат такава система. Държавата трябва да работи с мобилните оператори, за да може всеки да получава известие на телефона си за потопи, пожари и други екстремни ситуации. Когато не се вижда бедствие на хоризонта, тези мерки не изглеждат приоритетни. Но когато говорим за жертви, дори един загинал е твърде много.
„Наказателните процедури за намаляване на фините прахови частици са много ефективни, защото се отбелязва напредък. Държавите членки рискуват да бъдат ответници по иск пред съда и да изплащат сериозни финансови санкции. В България ситуацията не е идеална, но има сериозен напредък относно замърсяването на въздуха. Има и добра работа по отношение на депонирането на отпадъци. България е затворила 113 депа за събиране на отпадъци", каза още еврокомисарът.
В програмата на комисар Синкявичус предстоят срещи с министър-председателя Николай Денков и ресорните министри. Сред темите на разговор са защитата на биоразнообразието, възможностите за преминаване към нулево замърсяване и кръговата икономика.