Андрей Пионтковски, Каспаров.ru
Започна втората година от новото световно летоброене. Мащабът на събитията, които се случиха, и на перспективите, които ни очакват през тази година, не може да бъдат оценени без разбиране на логиката в мисленето и поведението на много тесен кръг от хора, който заграби абсолютната власт в Русия – братята Ковалчук*, Владимир Путин, Николай Патрушев.
Тази "мобилизационна група" отдавна е разнищена, подробно анализирана и добросъвестно представена през града и света от трима души — Алексей Венедиктов, Валерий Соловей и вашия покорен слуга (автора - б.р.). Напомням някои вече известни текстове.
2014
В знаменитата си кримска (Судетска) реч Путин въплъти смутните колективни геополитически комплекси и фантазми на руския политически "елит" в ясни концепти: "разединен народ", "обединяване на изконните земи", "Руски свят“ – копиращ стереотипите на германската външна политика от 30-те години на миналия век. Така беше формулиран
дневният ред на 4-ата световна война
И това не е дневен ред за запазване на статус куо. Дори най-скромният вариант за практическа реализация на амбициозната идея за "обединяване на изконните руски земи" ще изисква промяна на държавните граници на най-малко две страни-членки на НАТО — Латвия и Естония. И какви инструменти, освен знаменитата си "духовност" би могла да задейства руската държава за успешна конфронтация с НАТО и анексиране на територии, принадлежащи на членуващи в него страни? Русия е в пъти по-слаба от НАТО по икономическото си развитие, научно-технологичното си ниво, потенциала на конвенционалните въоръжени сили.
Само ядрено оръжие. Но ще попитате – нима не е общоизвестно, че в сферата на ядрените въоръжения Русия и САШ, както и преди половин век, се намират в патовата ситуация на доктрината за гарантирано взаимно унищожение. И следователно ядреният фактор може да бъде изключен от стратегическите планове. Работата е там, че това не е съвсем така, по-точно изобщо не е така. При изострена геополитическа ситуация ядрена държава, целяща промяна на създадения статус куо и отличаваща се с надмощие на политическата воля за такава промяна и голямо безразличие към ценността на човешкия живот (своя и чуждия), както и определена доза авантюризъм, може за постигне сериозни външнополитически резултати дори само със заплахата за употреба или с минимална употреба на ядрено оръжие. Та ядрената стратегия не е сух математически анализ на сценариите за размяна на удари, а в много отношения е драматичен психологически дуел.
Путиновият дневен ред за 4-ата световна война не си поставя за цел физическото унищожаване на ненавистните САЩ, което действително днес може да се постигне само с цената на взаимно самоубийство в хода на пълномащабна ядрена война. Дневният му ред засега е значително по-скромен: максимално разширяване на "Руския свят", разпад на НАТО, дискредитиране и унижаване на САЩ като гарант за сигурността на Запада. Като цяло това е реванш за поражението на СССР в третата световна война (Студената), точно както Втората световна война за Хитлер е опит за реванш заради поражението на Германия в Първата.
Путин отдавна наблюдава своите западни партньори и дълбоко ги презира. И как да се отнася към тях, след като канцлери и премиери от великата Европа се подреждат на опашка, за да лакействат на бензиностанциите му за жалкото заплащане от 2 милиона евро годишно? Или след като Путин заедно с Асад само с един химически удар подхлъзна всички западни лидери и напълно подмени дневния ред по сирийската криза, като мигновено превърна Асад в очите на световната общественост от палач на собствения му народ във вдъхващ уважение държавник, занимаващ се с благородната мисия за химическо разоръжаване. Тогава Путин скрои шапка на Обама с неговите red lines и смята, че сега е направил същото с бившите си партньори от голямата осморка. Убеден е, че ще ги надвие при потенциални военни конфликти, които ще възникнат по пътя към реализирането на великата му идея за Руския свят, въпреки че Русия съществено отстъпва на НАТО в конвенционалните оръжия и не превъзхожда САЩ в ядрената сфера. Той ще играе с тях не ядрен шахмат, а
ядрен покер – ще вдига залозите
и в критичния момент те няма да издържат и ще отстъпят. Ако другарят Ким Чен Ун дори само с кофа ядрена помия кара целия "цивилизован свят" да танцува около него, какво ли е способен да направи с този свят г-н Крим Пут Ин, притежаващ огромен ядрен арсенал?
В много мозъчни тръстове се обсъждаше и се обсъжда способността на Путин, с един въпрос а ла Хитлер – "Готови ли сте да умрете за Нарва?", да постави целия Запад пред немислим избор: унизителна капитулация и излизане от световната История или ядрена война с човек, намиращ се в друга реалност. Участвах в някои от тези дискусии. Мога да кажа, че засега Западът няма адекватно решение.
Шансът да унизи и да стъпче Запада само с един сблъсък на волята, показвайки неговата обърканост, нерешителност и безпомощност, въпреки цялото му колосално икономическо и военно превъзходство, е толкова примамлив и обещава такива главозамайващи геополитически дивиденти, че едва ли недофюрерът на недоимперията ще може да устои на изкушението.
2016
На 4 август 2016 г. ни се предостави уникална възможност да чуем ако не самия герой на нашето повествование, то неговия аватар Алексей Венедиктов (главен редактор на радио „Ехото на Москва“, което прекрати работа през 2022 г.). Още със заглавието на интервюто му за полска медия – "Путин е моят президент", този „събеседник на всеблагите“ вдигна максимално залога и ни съобщи, че с неговите уста ще говори президентът на Русия В. В. Путин. Според мен Венедиктов блестящо се справи със заявената задача. Неговият президент говори откровено и много убедено:
"Искаме да върнем международния модел, който се опираше на договореностите от Ялта и Потсдам. Полша е плацдарм на Северноатлантическия алианс, който той използва за агресивни действия против Русия. Аз все пак допускам, че поляците може да не се страхуват от руските танкове. Ако някой трябва да се бои, това са страните от Прибалтика. Нашата основна идея е защитата на "Руския свят", а в Полша него го няма. Има го в Украйна, има го в Грузия, но не в Полша. Непосредствен сблъсък между Полша и Русия няма да има."
"Успокоен", но и малко сащисан от разговорите за танкове, полският журналист плахо се опитва да зададе на великия човек въпроса: "Все пак Литва, Латвия и Естония са членки на НАТО и според Вашингтонския договор..."
Но Путин-Венедиктов рязко го прекъсва с нокаутиращия контравъпрос на Адолф Хитлер:
"Вие готови ли сте да умрете за Данциг? Май така говореха през 1939 г.?"
Тази малка, но изключително концентрирана илюстрация на "Триумфа на путиновата воля" в пределно достоверното изпълнение на Алексей Алексеевич Венедиктов ни казва много — както за състоянието на съзнанието, така и за стратегическите планове на човека, живеещ в друга реалност, по думите на канцлерин Меркел.
Специално подчертавам, че това не е оценъчно съждение на Венедиктов, а предадено от него точно знание за състоянието на нещата там, на върха. Със своите ексклузивни донесения от пиршествата на всеблагите Венедиктов не си играе на шикалки. Затова и го и ценим.
Въпреки острата декларация от срещата на НАТО през юли и планираното разполагане на четири натовски батальона в Прибалтика и Полша, Путин, както и Хитлер през 1939 г, е твърдо убеден, че преситеният хедонистки декадентски Запад не е готов да умре за условната Нарва (естонски град на границата с Русия – б.р.). В този смисъл е и финалната реплика на неговия аватар, поставяща точката на геополитическата дискусия.
Путин отдавна не крие, че възлага надеждите си изключително на ядреното оръжие, смятайки, че неговият режим притежава качества, благодарение на които ще може да надвие Запада при пряк сблъсък на волята, да го стресне и да го накара да отстъпи.
Планът за Победата замириса на стронциий
Нашата къртица, поемайки голям риск, потвърди на 4 август 2016 г. истините, за които мнозина на Запад се досещаха, но се страхуваха да ги произнесат на глас. Западните политици трябва да запомнят тази дата. Сега те са предупредени не от маргиналния коментатор Пионтковски, а от доверения събеседник на върховните шамани на режима – свидетеля Венедиктов. Към Запада отправи външнополитическо предизвикателство субект, които се прави на Хитлер, въоръжен е с ядрен арсенал и е готов да го използва.
2018
Чуйте сега донесението на друг свидетел (Валерий Соловей – историк и политически анализатор) от озъбените върхове на руската власт – вече през 2018 г:
"Ако по-рано гадаехме, сякаш гледахме през опушено стъкло, сега всичко е ясно и прозрачно. Аз за съжаление ще кажа, че се готвим за мащабен конфликт. Според мен това е очевидно.
Стратегическата линия, която е избрана, е въпрос на лично убеждение на група хора, които определят руската политика, а не само на Владимир Владимирович. Това е тяхното лично убеждение, дори, ако искате, вяра.
В рамките на тяхната картина на света това е глобална игра, глобален залог. Сега Русия получи уникален шанс да вземе реванш за гибелта на Съветския съюз. Тоест може да пренапишем историята, при това само с едно хвърляне на заровете, разбирате ли?
Това е колосално изкушение. У тази група от елита, която взема решенията, има групово вътрешно убеждение, че й е възложена висша мисия, при това с мистичен религиозен характер – да пренапише световната история, и тя следва тази мисия. В този смисъл тя много логично, много последователно и целеустремено ще преследва своята цел докато не се сблъска с непреодолими препятствия."
Само каква забележителна рембрандова "Нощна стража" — магнитен резонанс на болното съзнание на руската върхушка!
Ако свидетелят А. Венедиктов дословно потвърди сценарната линия на Плана за Победата, гадателно изчислен от мен „през опушеното стъкло“, то свидетелят В. Соловей предаде в донесението си метафизиката и езотериката на престъпния замисъл.
И освен драгоценните си свидетелства (а не догадки, за разлика от вашия покорен слуга) В. Соловей увековечи путиновия План за Победата с блестяща и ужасяваща метафора:
да пренапише историята с едно хвърляне на заровете
С едно хвърляне на заровете — с един ядрен удар (или заплаха за такъв удар) срещу една от европейските столици.
Декември 2021 г. — февруари 2022 г.
The short happy life of Vladimir Putin. Шеметно щастливи месеци на невероятен хлапашки драйв, на опияняваща вяра в своята богоизбраност, предвкусване на върховни геополитически наслади за Властелина на Вселената, които роденият неудачник, тройкаджия от лумпенско семейство аха да успее да изпита.
Властта на диктатора — това не са рационални изчисления, не са рейтинги, нито политически разчети, а някаква аура, тайна, мистика, воля, течаща през телевизионните канали и осеменяваща масите, и създаваща у тях щастливата илюзия за творческо съвкупление с националния вожд.
Дебелобузият заместник-министър (на външните работи – Сергей Рябков – б.р.), горделиво издувайки ноздри от поверената му историческа мисия, изръмжа към тридесетте държави от НАТО: "Вдигайте си чукалата и незабавно се изнасяйте на линията на Батий-Джугашвили." Линията БД удивително съвпада до детайли с границата на максималните завоевания на Запад на Улуса на Джучи (т. нар. Златна орда) преди 700 години.
През 2022 г. "Улусът" смяташе за седмица, максимум за две, да премине през Украйна като нож в масло и да излезе на границите на Централна Европа с ореола на военен триумф и да повтори там ултиматума си, размахвайки за убедителност ядрена пишка.
За историята са запазени записи от три публични появи на Путин през тези съдбовни дни: на 8 февруари, 21 февруари, 24 февруари.
Всеки път той беше в екстремно превъзбудено еуфорично състояние. На 8 февруари непристойно нагруби Украйна: дали ти харесва или не, търпи, красавице моя; изгаври се с Макрон, като го накара няколко пъти да тича между самолета и терминала, за да дава някакви проби за изследване. И накрая, на съвместна пресконференция, не успявайки повече да сдържа в себе си това огромно, съкровено и щастливо нещо, за първи път изложи публично своя План за Победа. Не, не само над Украйна, разбира се, а над целия Проклет Запад.
"Разбира се, потенциалите на обединената организация НАТО и на Русия са несъпоставими. Ние разбираме, но разбираме и това, че Русия е една от водещите ядрени държави, а по някои съвременни компоненти дори изпреварва много страни."
Никой не го беше питал за потенциалите на НАТО и Русия, но душата му на бивша маша на Собчак неудържимо напираше към Геополитическото Поднебесие.
На 21 февруари той домъкна пред камерите висшите нотабили на държавата, за да се "посъветва" с тях. За да подложи всички тях на садистично публично унижение. Tреперещите твари, разбира се, заслужаваха подобно отношение. Но никога досега тържествуващ плебей не си беше позволявал такова демонстративно поведение.
И, накрая, сутринта на 24 февруари Властелинът на Вселената произнесе най-важните, изстрадани от целия му безполезен земен живот думи:
"Сега няколко важни, много важни думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в ставащите събития. Който и да се опитва да ни попречи, а още повече да създава заплахи за нашата страна, за нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до последствия, с каквито никога не сте се сблъсквали в своята история. Ние сме готови за всякакво развитие на събитията. Всички необходими решения за това са взети. Надявам се, че ще бъда чут."
Великата и страшна първа година от новото летоброене всички ние преживяхме заедно. Героичният подвиг на украинския народ. Раждането на нова Велика Държава, която сама, кървейки, цяла година защитава Свободния свят от варварските орди от Изток. Системните чудовищни престъпления срещу човечеството, извършени от "втората армия в света". И принудителните й "жестове на добра воля", прегрупирания и сложни решения. Стотици хиляди убити и осакатени. Милиони бежанци. Хиляди похитени украински деца.
Изнеженият Запад, преодолявайки бавно упоритата съпротива на путиновите агенти и полезните буржоазни идиоти, започва да разбира какво е поставено сега на везните и какво се случва. И ето че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече повтаря на колебаещите се: "Да, ние плащаме с пари, но
украинците плащат с кръв
И ако те не устоят, и Путин преуспее, и ние ще плащаме същата цена. Ще плащаме с кръвта си." Ако се замислим, това звучи ужасно. Но това е най-доброто, на което можем да разчитаме засега. Страшно е да си представим какво би се случило със Запада, със света, ако до началото на март Путин беше излязъл победоносно на границите на страните от НАТО, както планираше. Преди година според мен Западът абсолютно не беше готов за конфронтация с Хитлер, размахващ ядрена бомба.
Украйна още не е изгонила окупаторите от своята територия, още не е спечелила своята историческа многовековна война за независимост. Но тя вече спечели за Запада победата в 4-ата световна война за морално унищожение, обявена от Путлер на Запада. Тя изпрати в долната лига "втората армия в света" и научи Запада да спре да страхува от Путлер и ядрения му шантаж.
Такава е главната равносметка от изминалата година I.
Тази година завърши с фойерверк от значими международни срещи: визитите на Зеленски и Байдън, срещата на ЕС, Мюнхенската конференция по сигурността. Но според мен най-важното в тази поредица от събития стана недооцененото от мнозина послание на същия персонаж пред Федералното събрание от 21.02.2023 г.
В хода на това послание Путин фактически направи две изключително важни изявления, подменящи цялата му пропагандистка колода:
1. Той призна капитулацията си в 4-ата световна война, която обяви на Запада.
2. Обяви безсрочна специална военна операция за спасяване на своя живот.
Действително, 80% от това, което изрече военният вожд на нацията, е римейк на отчетния доклад на генералния секретар на КПСС от епохата на късния застой. Полята изкласяват, расте реколтата от жито, млеконадоят, прокарват се съвременни пътища до Казан и Хабаровск. Увеличава се майчинският капитал, придобивките за многодетни.
Да, и в раздела за социалните блага на развития путинизъм има една допълнителна черешка на тортата — на всеки шест месеца на отличилите се участници в „специалната военна операция“ се дава двуседмичен отпуск за укрепване на здравото православно семейство от баща и майка.
Става дума за
рутинизация на войната
Тя вече няма заявените по-рано амбициозни цели — покоряване на Украйна, отстъпление на НАТО до линията на Батий-Джугашвили-Рябков. Тя се превръща в елемент от устойчивия бит редом с реколтата от зърно и строителството на пътища. Тя става вечна и банална, както войната на Евразия и Остазия в оруеловата "1984". В нея не може да има нито победа, нито поражение, което би могло да застраши властта на Големия Брат. Напротив, рутинната й вечност легитимира политическата вечност на Големия Брат.
Путин най-после разбра, че Русия е изгубила започнатата от него 4-а световна война. Украйна превъзхожда противника на конвенционално ниво. Безпределно по-висока е мотивацията на нейните воини. С всеки нов транш военна помощ расте технологичното превъзходство на украинската армия. Ядреният шантаж, на който така разчиташе диктаторът, беше отхвърлен категорично от Запада, въпреки всички усилия на огромната кохорта кремълски агенти и полезни буржоазни идиоти: всички тези мъскове, гейтсове, тръмпове, папи франциск и прочие утайки.
Добрият руски народ през героичната си история не само е прощавал на вождовете си всякакви най-чудовищни престъпления както срещу самия него, така и срещу братски народи, но и с ентусиазъм е възвеличавал тези маниаци, ако престъпленията им са водели до "военна победа". Но
тежко на победения диктатор
Затова той така рязко променя концепцията за войната и личното си целеполагане в нея. Сега той отчаяно се сражава за своя живот. Докато хора продължават ежедневно да се убиват един друг, той е жив.
Стига само да спрат и той непременно ще бъде убит. Или от едните – за извършените престъпления срещу човечеството, или другите – за това, че изгуби обявената от самия него война.
На 21 февруари той не само натрапваше на хората вечната рутинна специална военна операция с отпуските веднъж на половин година. Той даде на Запада две важни уверения по отношение на ядрената сфера:
1. В никакъв случай няма да излизам от рамките на договора СТАРТ. **
2. В никакъв случай няма да провеждам ядрени опити.
За вътрешна употреба те бяха замаскирани като традиционно размахване на ядрената пишка. Но за адресата смисълът на посланието му беше абсолютно очевиден: вменяем съм, отказвам се от ядрения шантаж, с нищо не ви заплашвам, просто искам да оцелея, без мен ще се сблъскате с непредсказуеми последствия от Руски метеж в пространство от 11 часови пояса.
Не зная, как ще реагира на посланието за ядрен банкрут дълбинният руски народ или колективният Запад. Възможни са варианти. Не смятам да ги анализирам. Защото зная със сигурност какво решение ще вземе по отношение на този персонаж главната държава-победителка в 4-ата световна война — Украйна:
ГАДИНАТА ДА БЪДЕ РАЗМАЗАНА!
……….
* Става дума за олигарха Юрий Ковалчук, на когото САЩ и ЕС наложиха санкции, и за президента на Курчатовския институт Михаил Ковалчук, доктор на физико-математическите науки.
** В речта си Путин заяви, че Русия "спира участието си в Договора за стратегическите и нападателни оръжия“, но не излиза от него, а „просто спира участието си". Става дума за последния международен договор в тази сфера, известен като „Нов СТАРТ“.
Превод: Faktor.bg