Няма как да е друга играта, след като от години основните партии и политически играчи в Пловдив са всъщност троянски коне на руския консул Гергов
Димитър Иванов
Една скандална снимка, появила се в навечерието на коледните и новогодишните празници остана незабелязана, въпреки че казва толкова много истини по тежката тема „България – Русия”.
На 22 декември руският посланик Анатолий Макаров строи знаково на едно място – пред Панаирната палата - цялата държавна, общинска и духовна власт на пловдивска област. Заради подарена от кметството на Москва елха за хората от града под тепетата, пред обективите се изпъчиха областният управител Дани Каназирева, кметът Здравко Димитров – Зико, владиката Николай и почетният руски консул и лидер на БСП Георги Гергов.
Скандалното е, че това става неслучайно само два дни след като от България бе изгонен топ шпионинът Василий Сезанович, след разработки на ДАНС и прокуратурата. Той е заемал поста военен аташе в посолството на Руската Федерация, но реално е ръководел операциите на ГРУ на наша територия. Сезанович е обгрижвал в оперативен план дейността на изгонените през септември т.г. руски дипломати-шпиони Сергей Николашин и Вадим Биков.
На практика излиза, че
държавата дава разнопосочни знаци
- с едната ръка изхвърляме натрапниците грушници от наша територия, а с другата - галим руското самодоволство докато властта се киприм на снимки с щедрия дарител.
Жив да го ожалиш посланик Макаров - навярно заради безграничната си любов към България е успял само за 48 часа да преглътне тежкия удар, който му бе нанесен от родното контраразузнаване. Но по-притеснително е българското поведение – присъствието на Гергов все пак е разбираемо – дошъл е истинският му шеф от по-милата му родина. Но сервилното и неадекватно присъствие на Каназирева, Зико и владиката е трудно да бъде оправдано от гледна точка на националните интереси, сигурност и достойнство. Явно отговорните другари не знаят, че Русия води хибридна и енергийна война срещу България, и непрекъснато търси поводи да ни уязви и унижи. Или пък въпросните пловдивски „величия” са си
чиста проба агенти за руско влияние,
но на българска служба и плата? Проблемът е, че тях никой не ги закача!
Кметът Зико явно е проспал, че само преди две години Макаров направи нескопосан опит да подари подобна елха на софиянци. Издигнаха я цинично пред храма „Св. Неделя”, където преди почти 100 години по болшевишка заръка от Москва бяха избити и ранени стотици невинни българи. Но софиянци се разбунтуваха и кметът Фандъкова не посмя да даде втори път разрешение на посолството да прави такива подаръци. Пловдивчани обаче явно са съвсем друго тесто – тотално мълчание и раболепие. Славата им на най-синия град в страната отдавна е забравена, а обявяването им за културна столица на Европа явно е било съвсем незаслужено - по им приляга да са евразийска столица или просто губерния на масонската ложа „Слънце – Ориент”.
Но тук няма и как да е друга играта, след като от години основните партии и политически играчи са всъщност троянски коне на руския консул Гергов. Политическите битки са фалшиви и бутафорни. Играчите залагат на схемата - няма значение кой ще стане кмет, депутат или областен управител и президентски съветник, после
всички ще са в схемата за лапкане
Да не забравяме, че на някои от тези пловдивски „величия” Гергов им е началник и по масонска линия. Иронията в пловдивския случай е, че на БСП им просветна, гнусят се и странят от др. Гергов – не го искат нито в ръководството, нито в Изпълнителния съвет, а вече го гонят и от самата партия. Въпреки това държавата и партийните лобисти угаждат на всичките му прищявки и дори отказват да го разследват за съмнителни сделки и подозрения за неправомерно придобиване на общински активи.
Вероятно и заради това паметната снимка с руския посланик е пред входа на Пловдивския панаир, приватизиран от руския консул в ущърб на пловдивчани. Там е издигната знаково и московската елха – да се знае кой поръчва музиката. Кметът Зико винаги ще е в поза партер пред масонския бос. Владиката пък изповядва разбирането, че Русия е представителя на Бог в православния свят, а това означава, че почетният консул е недосегаем. Най-гузна в тази коледна пиеска е Дани Каназирева. Амбициите за власт явно са изтрили от паметта й клетвите и предизборните обещания на „Съюз Пловдив”, чийто лидер е: „Настояваме Пловдив да си върне обратно недвижимите имоти, апортирани в „Пълдин туринвест", чрез която Гергов пое контрола и над Международен панаир Пловдив, и над десетки сгради в Стария град”.