"Това е знак, че все пак има някакъв базов разум в хората, които взимат решения. Защото е трудно да се намери човек с подобен профил и да се постави в състезание. Така че, ако нещо върви, защо да го променяме? Още повече, самият той има желание да продължи още един мандат“. Това каза пред BG on Air банкерът Левон Хампарцумян.
Що се отнася до ролята на подуправителите на БНБ, гостът бе категоричен: “Функционално те са важни роли. Всъщност, една голяма част от изпълнителните решения, екзекутивните решения на Централната банка, са в ръцете на подуправителите. Важни позиции са. По-технически, отколкото на управителя, който има политически компонент".
Левон Хампарцумян коментира и влизането на България в еврозоната.
“За да влезем в еврозоната имаме два важни компонента. Те са повече, но два са много важни. Единият е набора от технически изисквания, които трябва да сме покрили. А другият вече е политическото решение да ни приемат. Което вече е по-флуидно, по-трудно се дефинира. Както случаят с Шенген, в който технически на хартия всичко е изпълнено".
Банкерът коментира и влизането ни в Шенген и темата за мигрантите.
"Това е изключително доходоносна работа. Същите канали, които се използват за оръжия, за наркотици, за всякакви нелегални неща, се използват и за хора. В България няколко пъти се чуха мнения, че трябва да се потърси външна помощ. Никога няма да се реши на 100% въпросът. Но аз искам и да видя няколко от големите покровители на тези дейности, които да бъдат експонирани и евентуално съдени".
Не бе отмината и темата за парите на държавата за 2023 година.
"Не може да очакваме от 4-месечен бюджет някакви драматични реформи. Всъщност, запази се нивото на извънредните разходи, които се правят. И сега щели да решават в края на годината, дали има пандемия още, или няма. Което звучи, честно казано, доста несериозно. Но така или иначе, в изборна година, някой да реже разходи... “
"Българският бюджет е доста простичък. И доста гъвкавост има в него, тоест може да се коригират някои неща ходом и то относително лесно", добави банкерът.
Фактор
Що се отнася до ролята на подуправителите на БНБ, гостът бе категоричен: “Функционално те са важни роли. Всъщност, една голяма част от изпълнителните решения, екзекутивните решения на Централната банка, са в ръцете на подуправителите. Важни позиции са. По-технически, отколкото на управителя, който има политически компонент".
Левон Хампарцумян коментира и влизането на България в еврозоната.
“За да влезем в еврозоната имаме два важни компонента. Те са повече, но два са много важни. Единият е набора от технически изисквания, които трябва да сме покрили. А другият вече е политическото решение да ни приемат. Което вече е по-флуидно, по-трудно се дефинира. Както случаят с Шенген, в който технически на хартия всичко е изпълнено".
Банкерът коментира и влизането ни в Шенген и темата за мигрантите.
"Това е изключително доходоносна работа. Същите канали, които се използват за оръжия, за наркотици, за всякакви нелегални неща, се използват и за хора. В България няколко пъти се чуха мнения, че трябва да се потърси външна помощ. Никога няма да се реши на 100% въпросът. Но аз искам и да видя няколко от големите покровители на тези дейности, които да бъдат експонирани и евентуално съдени".
Не бе отмината и темата за парите на държавата за 2023 година.
"Не може да очакваме от 4-месечен бюджет някакви драматични реформи. Всъщност, запази се нивото на извънредните разходи, които се правят. И сега щели да решават в края на годината, дали има пандемия още, или няма. Което звучи, честно казано, доста несериозно. Но така или иначе, в изборна година, някой да реже разходи... “
"Българският бюджет е доста простичък. И доста гъвкавост има в него, тоест може да се коригират някои неща ходом и то относително лесно", добави банкерът.
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи