През последната година и половина управляващите в България не просто харчат повече, а драматично и катастрофално започнаха да прахосват пари.

Противниците на влизането на България в еврозоната искат да ни поставят някъде по средата между Африка и Централна Азия.

Това заяви финансистът Николай Василев, бивш вицепремиер и три пъти министър в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев в периода от 2001 до 2009 г.
Николай Василев подчерта, че ние заменяме националната валута с общата валута, но това унищожаване на българския лев, за което говорят хората, които се смятат за големи патриоти, не е правилно, а е просто проява на нежеланието им България да се интегрира в Западния свят. „Те са против влизането в НАТО, в ЕС, в Шенген, в еврозоната, против F-16 дори, и списъкът продължава. Те биха предпочели България да е някъде по средата между Африка и Централна Азия. Това е единствената причина. Всички други аргументи са измислени и ако един аргумент не работи, те просто си измислят друг“, заяви той. Василев обясни, че ако погледнем глобуса, ще видим, че най-голямата европейска държава всъщност е малка на картата на света, а България, която е малка европейска държава, се позиционира като микро на световната карта. Той даде и пример с това, че държави като Германия, Франция, Италия, Испания, които имат столетни традиции на собствени валути, разбраха, че за да съперничат поне частично на другите континенти, трябва да обединят своята валута. Освен това не живеем в XIX век, където патриотизмът се изразява в това да имаш собствени монети или банкноти. Няма как държави като България и Молдова да просперират в света със собствени патриотични валути, когато е необходимо да се интегрират и да бъдат равнопоставени на останалите страни.

Онези, които роптаят срещу евровалутата, според Василев, са същите хора или типажи хора, които през 1996 – 1997 г. бяха против въвеждането на валутния борд и фиксирането на курса – тогава към германската марка, после към еврото, а сега са против излизането от него.

Икономистът смята също, че ние като държава не просто харчим повече, а

драматично и катастрофално започнахме да прахосваме пари

Той отбеляза, че бюджетът за 2020 г. беше приет с 42 милиарда лева, но прогнозата му за тази година е, че ще завършим с 69 милиарда, което е ръст от над 60%, а не се е случило нищо през последните две години, което да обуславя такъв огромен ръст. „Като процент от БВП разходите са по-високи от всяка една година на прехода с много. Оказва се, че левите премиери на прехода – Виденов, Станишев, са харчили много по-малко от средното за прехода, а през последната година и половина харчим като някаква ултрапопулистка соц държава“, категоричен е Василев.

По думите му, въпреки това има хора в парламента, които предлагат разходите да се увеличат с още 20%, което е неразумно, недалновидно, води до огромни дефицити и дългове. Истинският проблем е, че тези хора си представят как с всяка следваща година харченето ще става по-голямо, което означава по-големи дефицити и дългове от предходната година. „Вярвам в практиката на балансираните бюджети и на бюджетните излишъци в добри години“, уточни експертът и добави, че за него към февруари 1997 г. България е била най-задлъжнялата държава в света, с около 280% дълг към БВП. „Три правителства – на Костов, на Сакскобургготски и след това на Станишев, за 11 кратки години свалиха този дълг от въпросните 280% до 13%. Това е световен рекорд за всички времена в цялата история на човечеството за най-голямо намаление на държавния дълг“, добави Василев и посочи, че се гордее с постиженията от 1997 до 2008 г.

Икономистът коментира и дали България може да изпадне в ситуация, че да не може да финансира тези дългове. „През 2022 г. държавата няколко пъти опита да пласира малко количество публичен дълг – 500 милиона, 200 милиона. 200 милиона лева звучат като астрономическа сума за отделно физическо лице, обаче за държавата това не са много пари. Това са разходите на държавата за няколко часа напред. Ние се опитваме да емитираме периодично дълг, който стига да се платят разходите за няколко часа напред и няколко пъти държавата се издъни, не можа да събере толкова пари“, поясни той.

Неправилните политики буквално за месеци могат да оплескат десетилетия усилия и според него именно това се случва в момента. Изкарването на един или два успешни мандата като се харчи безразборно и се увеличава дългът, не са формула за успешна държава, защото проблемът започва още на първия ден, а финансовите пазари не са глупави и няма да искат дълга на държава като България.

Николай Василев сподели, че е загубил надежда да получи конкретен отговор на въпроса къде са отишли 9 милиарда лева от бюджета по време на управлението на кабинета „Петков“. „Ако бяха 9 милиона или злоупотреба за 9 хил. лева, сигурно щеше да стане международен скандал, щом е за милиарди никой не се интересува“, заяви той и допълни, че отговорът е даден в деня, когато правителството падна и то с таблица, която съдържа само имената на ведомствата и каква сума са изхарчили, но не и за какво.

„9 милиарда са страшна пачка пари, при правителството на Костов това е бил целият държавен бюджет. Идва някой и ги изхарчва за първите девет дена на своето правителство и не казва за какво“, добави още икономистът, като изрази отчаяние по казуса.

На въпроса какви ще бъдат предизвикателствата за страната ни през 2023 г., Василев отговори, че развитието и краят на войната в Украйна не зависи от нас, но всички бихме искали да спре и това някой ден ще се случи. Изразът „оживление като след война“, със сигурност ще бъде актуален. „Смятам, че Източна Европа ще има отлични години след това, защото ще има мир, възстановяване, логистика, износ, снабдяване, строителство и ще бъдат силни години за целия регион“, предвеща той. Икономическият експерт разказа, че като студент е живял и работил в Япония, която започва своите четири златни десетилетия от Корейската война, което смята, че ще се случи и с България, и като цяло с Европа. „Дотогава любопитен съм какви ще бъдат енергийните цени. Според мен ще има и повишение през някои тежки зимни седмици. Ако е така, тогава инфлацията все още ще бъде висока, но в крайна сметка инфлацията би следвало да намалее, защото енергийните цени от тези много високи нива някой ден може да се смекчат, може би лятото“, прогнозира той и съобщи, че не се очертава рецесия засега. „В тази връзка, тъй като и безработица нямаме, ако някое правителство не катастрофира с бюджета, както до голяма степен направихме през 2022 г., мисля, че следващите години ще бъдат добри“, заключи той. /БГНЕС