Сръбският патриарх Порфирий и Охридският архиепископ Стефан съслужиха на 28 август (Успение Богородично по ст. ст.) божествена св. Литургия в манастира „Св. Йоаким Осоговски“, заедно с митрополитите Агатангел Повардарски, Григорий Кумановско-Осоговски и Доростолски Яков, и Йегарски епископ Нектарий – викарий на сръбския патриарх. Духовници от Македонска православна църква - Охридска Архиепископия (МПЦ-ОА) и Румънската православна църква също присъстваха по време на тържеството. Учудващо е, че в богослужението в Осоговския манастир е взел участие и митр. Яков, при положение, че синодът ни се въздържа от подобни контакти с МПЦ-ОА докато не бъде решен въпросът с нейната автокефалия.
Македонският журналист Мариян Николовски коментира събитието, пише hristianstvo.bg.
Година и половина, след като СПЦ издаде „томос за автокефалия“ на МПЦ-ОА и тя повярва, че е автокефална църква, същата бавно, но сигурно се отказва от каноничния път за пълното ѝ приемане в православната икумена като истинска, автокефална поместна църква. Нещата, вместо да вървят в правилната посока, отиват към потвърждаването на констатацията, че МПЦ-ОА все по-изразено се превръща в последователка на руския православен свят – на една църковно-политическа идеология, която със сигурност ще бъде определена като ерес в свое време, осъдена от по-голямата част от поместните православни църкви.
Какви последствия може да има това за МПЦ-ОА, изглежда не вълнува никого в синода. Нашите епископи сега са във филма, че са най-важните в православието… Светът се върти около тях, щом са толкова глезени от Московската църква, която има мисията да спаси македонската идентичност.
Успоредно с това обаче, докато македонските синодални архиереи живеят във филма, в който служат и съслужават със сръбския патриарх, гордо изживявайки фалшивата си автокефалия, те изпускат от погледа си реалността, пред която е изправена МПЦ-ОА. А тя изобщо не е за замитане под килима.
Сръбският патриарх пристигна тези дни в Осоговския манастир и лично разкри (обърнете внимание), че е дошъл по покана на Кумановско-Осоговски митрополит Григорий. Не по покана на архиеп. Стефан, а по покана на епархийския митрополит. Къде и в коя църква се е чуло и видяло един редови митрополит да кани предстоятел на друга поместна църква да служи? Добре, че Григорий е имал възпитанието да покани и архиеп. Стефан, а сигурно е нямало как иначе. Каква е обаче тази дезориентация в MПЦ-OA? Какъв е Григорий в тази църква? Господ? Архиепископ? Кой всъщност управлява MПЦ-OA през последната година и половина? Има ли някой в този синод, който може поне да повдигне въпроса, да попита кой е неин архиепископ?
Някой виждал ли е снимката след литургията, на която отляво и отдясно на патр. Порфирий, който заема централната позиция, има двама министри от правителството, а Стефан е там някъде отляво като обикновен епископ? Някой в тази църква мисли ли към кого и какви послания изпраща? Какво кара двамата министри да се снимат около патриарха, а не около архиепископа? Има ли някой там, който разбира от елементарни правила на протокола? Порфирий у дома си ли е, или извън своя диоцез? Сръбски патриарх ли е, македонски ли е? Какво сме ние? Автокефална църква в състава на Сръбската патриаршия?
Има един интересен момент от службата в Осоговския манастир. Странно, но това е първият път, когато сръбският патриарх служи в Македония, и не присъстват епископи от бившата ПOA. Може би е случайност, а може би Григорий не ги е поканил, или пък е нещо съвсем друго?
В споразумението между MПЦ-OA и СПЦ интегрирането на ПOA в MПЦ-OA беше ключов въпрос. Година по-късно този въпрос е затворен за обществеността. За вътрешни поводи в MПЦ-OA обаче е повече от отворен.
Например, обществото не знае, че встъпването в длъжност на Йоаким Делядровски е отложено. Защо? MПЦ-OA мълчи.
Обществото също така не знае, че две доста големи села в Делчевско организират бойкот и заплашват с напускане на МПЦ-ОА в деня, в който Марко Делчевски встъпи в длъжност. Какво направи MПЦ-OA, за да разреши този проблем? Нищо. Напротив, определени хора от църквата допълнително нагнетяват създалото се напрежение.
Обществото не знае например, че викарният епископ на архиепископа все още не се е виждал с архиепископа. Защо?
Обществото не знае, че Уставът на МПЦ-ОА не признава епископско управление на епархии, а само митрополитско. А Йоаким и Марко са с епископски титли, но са управляващи епархии.
Синодът на МПЦ-ОА възложи на трима епископи от ПОА управлението на епархии, които на практика не съществуват в Устава на МПЦ-ОА. Излиза, че Йоан, Марк и Йоаким са епископи на несъществуващи епархии. За да могат обаче да функционират в правната система на държавата, те трябва да са юридически лица, регистрирани в централния държавен регистър. А за да бъдат записани там, те трябва да са част от Устава на МПЦ-ОА – документът, на основание на който функционира църквата в страната. Как ще се финансират тези три епархии, като не са регистрирани юридически лица?
Освен това, според устава, кой от тези епископи има правото да бъде член на синода в пълен състав? И въобще кога пак ще се събере синодът в пълен състав, за да изчисти някои спорни въпроси?
Пред МПЦ-ОА има много сериозни нерешени въпроси, но явно за „местните“ епископи това не е проблем. Дали е предизвикателство за „новодошлите“, вероятно времето ще покаже.
Източник: Religija.mk