Д-р Валентин Янев, Граждански Комитет Западни Покрайнини

Напоследък сме свидетели сме на яростна антибългарска пропаганда в телевизиите, вестниците и електронните медии на западната ни съседка. При това не предизвикана от никаква подобна българска политика. Сърбия, страна кандидат за член на Европейския Съюз /поне на думи/ очква от България да бъде безрезервно подкрепена и получава  засега тази подкрепа. Получава също руски газ, който страната ни транзитира чрез газопровод построен с пари от българските данъкоплатци. България изработва проекти за трансгранично сътрудничество с които осигурява на Сърбия Европейски пари за икономическо развитие на изостаналите и периферни, крайгранични региони. Нашето военно командуване приема сръбски военни подразделения за участие в учебни стрелби край Шабла. И въпреки това доброжелатгелно поведение на България спрямо западната ни съседка в нейното публично пространство се вихри и все повече засилва

лавина от исторически фалшификации и нападки

спрямо нашата държава засягаща историческото ни минало, настоящата ни политика и народа ни. Учудващо е търпението проявявано от българските историци, политици и държавници спрямо помията, която се излива върху ни през последните няколко години! 

В какво се изразяват постоянните и систематични сръбски лъжи и необосновани нападки срещу България през последните години?

Имаме изненадващо възкресяване на една голяма историческа фалшификация от преди 100 години от времето на Първата Световна война. Отново се облъчва публичното пространство в Сърбия, а и в България  за отдавна отминали периоди от общата ни история. Става дума абсолютно измислени масови зверства и убийства извършвани уж от българските окупационни власти в Поморавието по време на Първата световна война между 1915-1918 година. Изнасят се цифри за 30 000 и повече избити сърби, интелигенция, учители и свещенници в района на Сурдулица и Топлица, сиреч Моравско.При това хора събирани от цяла Сърбия за да бъдат избити точно в тези южни области и заровени в масови гробове! Осем хиляди местни девойки били  дадени в турските хареми. Стотици сърби били набити на колове  край София и прочие безумни твърдения! Тази информация е била услужливо печатана на времето във вестниците на страните от тогавашната АНТАНТА за да  се настрои общественото мнение срещу България. Нали е трябвало да бъдат обосновани териториалните претенции на тогавашна Сърбия позволили и да отнеме български земи като Македония и Западните Покрайнини. Сега тези абсурдни твърдения отново излизат на бял свят, митологизирани и предназначени отново да облъчат съзнанието на сегашния сръбски народ. Това е сатанизиране на българите, създаване на чувство на омраза към нас и чувство на вина сред сънародниците ни живеещи в пределите на Сръбската държава.

През 2017 година Сръбската православна църква за първи път чества паметта на хиляди жертви обявени за Сурдулишки  новомъченици. От тогава това става традиционна ежегодна проява подкрепяна от С.П.Ц. и официалните сръбски институции начело с президента Александър Вучич. Така ежегодно се организират митинги, литийни шествия, конференции оплакващи нерадостната съдба на хиляди сърби от Моравско избити преди 100 години. И нито дума за това какво население всъщност е живяло и живее понастоящем в Поморавието, включително и във Вардарска Македония?

Какво е то по етнос?

Сред какви хора са администрирали българската военна и светска власт?

За да се отговори на тези въпроси трябва ясно да заявим, че Поморавието и Понишавието са предадени на Сърбия след края на Руско-Турската война от 1877-1878 година с решения на Берлинския конгрес. По време на османското владичество никой не е оспорвал, че хората живеещи по тези земи са чисти етнически българи, включително и македонските българи във Вардарска Македония. Интересите на Великите Сили в онези далечни години  разделят българското етническо землище и го раздават на съседите ни отчитайки собствените си интереси. От тогава именно Сърбия провежда системна и безпощадна политика на сърбизиране на Моравските и Македонски българи/след 1913година/. 

Ще приведем само няколко исторически доказателства в подкрепа на това твърдение.

• Още през 1863 година професор Пачич и сътрудници обхождат новоподарените им земи в източна Сърбия в райните на Пожаревац, Черноречка област, Княжевац, Алексинац, Крушевац, Крагеувац и Ягодинско. Таом те установяват, че населението по своя етнос е българско и загрижено правят следния извод  „трябва най-сетне да се обърне внимание на всичко това и да се сложи граница”. С други думи да се започне политика на асимилация на местните българи.

• Стефан Веркович –изпратен от Кралския дворец на Обреновичите в Македония да изследва етническия състав на населението в Македония и прекарал там десет години от 1850 -1860 година се връща с разочароващ доклад – в Македония няма сърби! Впоследствие издава сборник „Народни песни на македонските българи“.

• Д-р Милан Савич-1878година издава в Нови Сад кратка „История на българския народ” в която описва границите на българското етническо землище такова каквото е било по време на Османското владичество. В него земите на Тимошко, Понишавието и Поморавието са категорично посочени като такива населявани от етнически българи и други народности като турци, гърци и прочие.

• Професор Беню Цонев най-добрия за времето си специалист по българска диалектология извършва езикови проучвания в Поморавието, Понишавието, Македония и Косово през 1916-1917-1918 години.  Изводите му са категорични: 
„Можем смело да твърдим, че тия говори/моравските б.м/ са два пъти повече български, отколкото сръбски.... Говорите в Македония, макар да са твърде разнообразни, са пак много по-чисти от сръбски примеси, отколкото са косовско-моравските говори.....и носят напълно български отлики.”

Българските административни власти са били, чак изненадани в известна степен от съхраненото българско самосъзнание на населението в администрираните от тях области на Понишавието, Поморавието и Македония, въпреки провежданата до тогава  безкомпромисна сръбска асимилационна политика. Това дава основание на генерал Нерезов началник на Моравската военноинспекционна област по време на Първата световна война стратегия по провеждане на вътрешна политика в областта. В създадения документ „ПО ЦЕЛИТЕ НА НАШАТА ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА” четем:

Задачите на нашата вътрешна политика са:

1-во. Да осигурим спокойствието и реда в Областта по начин надежден и в същото време, който ни позволява да завладеем сърцата на всички.

2-ро. Да благоприятстваме, до колкото условията на войната позволяват, економическото и духовното развитие на населението, и

3-то. Да възвърнем същото население към неговото българско съзнание, като възбудим у него искрена привързаност към България, към Българската култура, българския език, българската история, българското настояще и българското бъдеще. 

Първата задача съставлява главна цел на окупационните войски и административните власти и, както опита показва, постигането на тая цел налага твърдост, ловкост, такт, организаторска дейност и инициатива.

Втората задача съставлява главна цел от една страна на интендантската организация, от друга на училищата, църквата и културната дружба и общо взето на всичките български власти и учреждения. Тая задача налага основателно познаване на условията, грижливо проучване на хората и искрена преданост на делото. 

Третата задача трябва да съставлява цел на всички български сили и на всички българи в Областта. Тая задача трябва да се преследва настойчиво, искрено, целесъобразно и по един от по-рано  установен план. От всички тия цели, третата, последната, съставлява в сегашния момент и в бъдеще най-важната задача, която трябва да погълне нашето внимание и нашите усилия. За постигането на тая задача ние не трябва да жалим нито средства, нито труд, нито време. Защото всеки успех в това отношение ще бъде успех и за постигане на другите две  цели и защото, ако ние сполучим да възобновим напълно българското съзнание  на населението, с това осигуряваме в същото време и реда, и спокойствието, и духовното, и економическото развитие на същото население.”

Като допълнение ще приложим и автентичи писма на стотици и хиляди жители на градове и села в Поморавието заявяващи, че в бъдеще време след свършване на войната желаят да бъдат час от българския народ и българската държава. Ето ги:

-Телеграма от жителите на Сичево- Нишка околия  подписана собственоръчно от главите на домакинства в селото на 10 февруари 1918г в която заявяват, че ...” българи сме били и българи желаем ....да останем неразделни от милото ни отечество и майка България”;

-Адрес от жителите на Сурдулица и околията до Началника на Моравска област:...” като взехме предвид...разликата от направеното сравнение между живота, напредъка и културността, както и много други фактори, решихме всички единодушно да излезем с подписите си и да заявим, че Моравско е било българско и българско искаме да остане, че не желаем за напред сръбски режим, а български такъв, че ний не сме сърби, а до гдето държи естествената граница- реката „Бугар-Морава”, ний сме всички българи.”:     /Следват  1200 подписа/;

-Лесковец: колективна телеграма:.....” Нека борбите на нашите бащи, деди в миналото бъдат гаранция, че ние не можем да живеем свободен национален и политически живот, ако не бъдат присъединени към майка България, и ако не живеем в нейните предели, с която ни свързват както миналото, така и бъдещето.”       / Следват  128 подписали се поименно глави на домакинства./;

-Пирот: Телеграма от гражданството.....”Знаейки, че нашият стремеж, нашият идеал е да бъдем обединени с всичките си братя от цялото Царство, Вие да станете изразител на този ни стремеж, за да излекуваме раните си от робството и д заживеем и заработим за величието на обединена и Велика България.”          / Следват 30 поименни подписа за всички пиротски граждани./;

-Алексинец: телеграма....”Робството не може да убие нашия дух, и ние тържествено заявяваме, че нашата мисъл е една с мисълта на България, с която на веки искаме да останем обединени в пределите на общото отечество. Ние ще бъдем щастливи граждани на Велика и обединена България.”   /Следват 67 поименни подписи на глави на домакинства./;

-Княжевец: телеграма...”Гражданите на Тимошкия Княжевец, събрани днес на 17 януари т.г. решихме подобно на братята си от Пирот, Ниш, Враня,Власотинци и др. градове на Моравско, да Ви помолим да се застъпите където трябва, за защита на нашите чисто български интереси. И ний, както всички моравци високо заявяваме, че не желаем да се делим от тялото на обединена България.”   /Следват 181 поименни подписа  на глави на домакинства и на Общ Кмет Ст.П.Джабарски./; 

-Сокол-Баня и околия:телеграма-......”Ние жителите на Сокол-Банската околия, на общо грандиозно събрание днес, решихме да кажем своята дума. Нашата дума и мисъл е една: Ние сме българи и такива ще си останем за винаги в пределите на общото си обединено и велико  отечество България. Молим Ви от душа бъдете винаги застъпник на тези наши чувства. Ние сме готови да ги пазим с цената на живота си.”  /Следват 332 поименни подписа на жители на града и околията./;

-Владичи Хан и околия: телеграма...” Нека нашите борби в миналото бъдат гаранция, че ние не можем да не бъдем присъединени и да не живеем освен в пределите на силна и велика България с която ни свързва и миналото и настоящето......Да живее велика и обединена България, да живее българското войнство. /Следват 139 поименни подписа на глави на домакинства./;

Бела-Паланка: писмо....”Със задоволство  ние заявихме, че като българи винаги сме имали за свой идеал обединението си с общото отечество. Молим Ви най-енергично в тоя тържествен момент да се застъпите смело и решително за този наш идеал, като разчитате, че нищо не може да сломи духът на нашето българско име. Ние сме с Вас”. / Следват 29 поименни подписа./

Ето я

истината за националното самосъзнание на населението в Тимошко, Понишавието и Поморавието! 

За какви масови зверства, избивания и разрушения в Моравско през 1915-1918година? За какви 30 000 души екзекутирани и заровени в масови гробове твърди сръбската историография, а понастоящем и Сръбската православна църква, политическия и държавен връх на сегашната Сръбска държава? Вместо терор българската администрация е провеждала образователна, икономическа и културна политика на интегриране на тези области в Българската държаваи и това се е посрещало с пълно разбиране от местното население, което се потвърждава от горецитираните писма публикувани в издавания тогава вестник МОРАВСКИ ГЛАС/на разположение в българските архиви/.

Ако е имал зверства, то те са извършвани от четите на Коста Войнович и Коста Пекянац с мобилизирани четници от средите на дезертирали войници на разгромената сръбска армия.Изстъпления  по време на така наречената Топлишка Буна, когато десетки сръбски и български села са били принуждавани да приютяват сръбските бандити. Това е собственоръчно написано в заловените четнически дневници, които се намират в българските архиви и са на разположение на всеки, който иска да провери. Имало е и разбойнически акции на албански чети, които са били ликвидирани именно от българската армия опазила  така живота, както на българските християни, така също и на сръбските такива живеещи в Поморавието като колонисти. 

Вместо да изливат потоци от лъжи касаещи  исторически периоди и събития от общата ни история, нека западната ни съседка направи

нов прочит на далечната и близка история на своето съществуване и се покае. 

• Нека сегашна Сърбия се извини и заплати обезщетения на близките на избитите над 8000 мюсюлмани в Сребреница през 1995 година!
• Сърбия да се извини на хилядите избити в Сараево по време на многомесечната обсада на града от техните военни формирования.
• Сърбия да се извини на хилядите избити албанци в Косово по време на операция „ПОДКОВА” от техните военни и паравоенни формирования!
• Сърбия да се извини на България за погрома извършен в Босилеградско през 1917 година от четниците на Коста Печаняц опожарили  Босилеград, околните селища и избили десетки българи, които се знаят поименно вкл. и къде са погребани. Сърбия незабавно да разреши поставянето на готовите паметни плочи в памет на загиналите в центъра на Босилеград.

Обръщам се към официалните български власти: Правителства, Президентство, дипломати, политици, историци, Българска Академия на Науките да не мълчат повече, но да излезнат с официална позиция по отношение на системните исторически фалшификации и нападки от страна на Сръбската държава прерастващи в едни бъдещи претенции за малцинства и територии спрямо България.

Сърбия отдавна е известна като държава подпалвач на войни, асимилация на подарени и малцинства и териториални претенции към всичките си съседи.

Потвърждение на това е новосъздадената доктрина за така наречения СРЪБСКИ СВЯТ, което не е нищо друго освен заявено намерение да обедини всички сърби в една територия, а именно в една голяма Сръбска държава на Балканите. Но това означава само едно, ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ!

България разполага с достатъчен инструментариум за да обуздае шовинистичните стремежи на Сръбската държава.
Това са налагане на ВЕТО за приемане на Сърбия в Европейския Съюз при отказ да провежда опасни политики в региона.
Спиране транзитирането на руска газ през територията ни за Сърбия, което и без това доставя средства на Русия за финансиране на ужасяващата война в Украйна.

Категорично спазване правата на българското малцинство в Западните Покрайнини с изискване за даване нов самостоятелен административен и политически статут гарантиращ нормалното съществувание на етническите българи там и предотвратяване на тенденцията за изличаването им.

Време е Сърбия да бъде спряна сега със средствата на дипломацията, защото утре ще ни останат само средствата на войната.