Свещеник Неделчо Тодев, магистър по богословие

В края на октомври 1923 година във Виена баща ми,  инж. механик Никола Дельов Тодев, тогава студент първа година по специалността „Механични конструкции“ във Виенската политехника се запознава със студент по агрономство във Виенския университет Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев. Запознава ги студентът по хидро-инженерство Асен Иванов Ботев, близък приятел и боен другар на Кушев по време на Първата световна война.

Димитър Кушев е роден на 15 септември 1898 година в село Поликраеще, Горна Оряховица. Негови родители са Хаджихристо Хаджидимитров Кушев и съпругата му Стояна Стоянова Кушева. Завършва Търновската мъжка гимназия през 1919 година, а после школа за запасни офицери в София заедно с Асен Боев, с когото по-късно воюват на южния фронт, в състава на 49 пехотен полк „Яребична“, където и двамата проявяват героизъм и 

получават ордени за храброст

 и повишение в чин подпоручик.

След края на Първата световна война и наложения на България позорен Ньойски договор, Кушев заминава за Виена, където се записва студент по агрономство. След две години там пристига и Асен Боев като студент. През 1923 година баща ми  вече следва  във Виенската политехника. Тримата българи стават добри приятели, почти братя.

След дипломиране младият инж. Кушев се завръща в България и започва работа като преподавател в Плевенското лозаро-винарско училище. След време започва да преподава в земеделското училище в Садово, Пловдивско. В началото на 1931 г. е назначен в Министерство на земеделието като агроном, а през 1932 година става главен инспектор във ведомството. Проявява се като изключителен специалист, а през 1933 година вече е главен секретар на Замеделското министерството. Кушев има огромни заслуги за развитието на градинарството и лозарството в Царство България. Сътрудничи на редица вестници и списания, сред които „Аграрни проблеми“, в. „Български градинар“, в. „Земя“. Там публикува научни статии по теми, свързани със земеделието.

На 13 март 1938 година Димитър Кушев е избран за народен представител в 24-то обикновено народно събрание, където внася законопроекти, приети  с пълно мнозинство. Изказванията му в парламентарната зала се отличават с изключителна яснота и твърда убеденост. Използвайки познанствата, приятелствата и влиянието си в консулските служби и посолствата на други държави урежда издаването на разрешителни за работа, визи и необходимите документи на често пътуващите негови земляци от село Поликраеще, както и на членове на Съюза на българските градинари, чийто председател е той от 1934 до 1944 г. 

Получавайки подкрепа от градинарското дружество „Сила“ в Поликраеще той е предложен за народен представител, а след това и за министър на земеделието и държавните имоти в първия кабинет на проф. д-р Богдан Филов. Като главен секретар на Земеделското министерство, Кушев е българският делегат, участвал при сключването на първите търговски договори с Германия, Чехословакия, Югосллавия и Турция. Награден е от президента на Чехословакия с ордена „Белия лъв“, получава и орден „Югославска корона“ от югославския крал.

На 15 февруари 1941 година Димитър Кушев става

министър на Земеделието и държавните имоти

 в първия кабинет на проф. Богдан Филов. Поста приема от Иван Багрянов. Проф. Филов разговаря тогава с Кушев и му казва: „Аз съм се спрял на вас. Познавам вашата дейност като депутат и като дългогодишен чиновник в Министерство на земеделието. Искам да бъдете мой министър“.

Изпълнявайки министерския пост Кушев открива Образцово земеделско училище в Поликраеще, което се финансира изцяло от Министерство на земеделието, разполага с пансион и столова за учениците. Пак със средства на министерството училището организира и първите летни детски градини в района. 

По същото време със съдействието на Кушев в Поликраеще се изгражда и най-модерният водопровод в района с тръби от немската фирма „Манесман“, които и до сега се експлоатира и действа безаварийно.

Като министър Димитър Кушев е високо ценен за изключителната си компетентност, рядка работоспособност, човещина и сърдечност в отношенията си с подчинените.

Кушев завършва успешно министерския си мандат, но отказва предложението на Филов да остане на същия пост. Съпругата му Зора, харватка по произход настоява  той да се откаже от министерския пост, заради бушуващата Втора световна война. Остава на работа като експерт в министерството до 9-ти септември 1944 г. След комунистическия преврат на БКП е арестуван от представители на новата ОФ власт. Изпратен е в Централния софийски затвор. Съден и осъден на смърт, заедно с всички министри от двата кабинета на Богдан Филов и Добри Божилов. По време на съдебния процес се държи твърдо и мъжествено.  Главният народен обвинител Георги Петров упорито настоява бившият министър  Кушев да бъде освободен веднага, поради липса на доказана вина. Но от Москва идват 

указания от Георги Димитров 

арестуваните министри да получат смъртни присъди. Така покорните слуги на Сталин осъждат на смърт един достоен българин. Разстелян е на 1 февруари 1945 година.  Трупът му, заедно с телата на другите жертви е хвърлен в неизвестен и безкръстен гроб. Цялото недвижимо и движимо имущество на осъдения е конфискувано. Съпругата му и двамата му невръстни сина Здравко и Живко са изселени от София, обречени на лишения и страдания.

На 26 август 1996 година присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд.

В знак на признателност към големия родолюбец и държавник Димитър Кушев, по повод на 76-годишнина от трагичната му кончина, кметството на Поликраеще, църковното настоятелство в местни храм, читалище „Развитие 1884 г.“ и основно училище „СВ СВ. Кирил и Методий“ го удостояват със званието „Герой на Поликраеще и България“.