"През периода от 1944 до 1989 г. е имало доста тежки престъпления, но българското общество не е било информирано за тях заради съществуващата цензура по време на тоталитарния режим. Незнанието на хората за тези престъпления е помагало на престъпниците, защото е приспивало бдителността на гражданите."

Това заяви историкът д-р Стефан Иванов, автор на книгата „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989)“.

Премиерата на монографията се състоя в препълнения салон в Дома на българските архитекти, като сред присъстващите бяха Филип Димитров, Владимир Кисьов, Лъчезар Тошев, проф. Вили Лилков и много др.

Книгата е базирана изцяло на архивни документи, които са разсекретени през последните години. Голяма част от тях изненадва и самия автор.

Въпреки че през този период сме живели в заблуда, оказва се, че криминалната милиция е имала много висока разкриваемост. „За чест на криминалните милиционери при тежките криминални престъпления, като умишлени убийства и изнасилвания, разкриваемостта е между 93-100%. Има години с разкриваемост до 100%. Иначе общата крива на разкриваемостта на всичките четири вида престъпления, които изследвам – убийства, изнасилвания, кражби и грабежи – върви около 80-82%.“ - заяви д-р Иванов.
Той посочи, че има един много голям спад след 1984-1985 г., когато държавата влиза във всеобхватна криза. Тогава общата разкриваемост спада до 62-65%.

Дали разкриваемостта на престъпността тогава е била по-висока, отколкото е днес д-р Иванов не може да каже, защото не и изследвал най-новата ни история.

Характерно за онези години е било, че техниката е на много ниско равнище, разчитало се е в много по-голяма степен на самите хора и на начина, по който те могат да достигнат до разкриване на престъпленията. „Сега е по-лесно, има ДНК анализи“, отбеляза историкът.

Друго нещо, което му прави впечатление, е по-лошото положение, в което са се намирали криминалните милиционери спрямо Държавна сигурност, които са преследвали хората по политически причини. „Възнагражденията им са били по-ниски и кариерното им израстване е било по-бавно. Дори дактилоскопите – хората, които взимат отпечатъци и отиват на местопрестъпленията са били със средна работна заплата за страната. А за тази стресова ситуация това е доста непривлекателно.“ - заяви д-р Стефан Иванов. /БГНЕС