17 Декември, 2025

Как цензурата на тоталитарната власт облагодетелстваше престъпниците

Как цензурата на тоталитарната власт облагодетелстваше престъпниците

Снимка: БГНЕС

Историкът Стефан Иванов представи своята монография, посветена на тази тема

"През периода от 1944 до 1989 г. е имало доста тежки престъпления, но българското общество не е било информирано за тях заради съществуващата цензура по време на тоталитарния режим. Незнанието на хората за тези престъпления е помагало на престъпниците, защото е приспивало бдителността на гражданите."

Това заяви историкът д-р Стефан Иванов, автор на книгата „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989)“.

Премиерата на монографията се състоя в препълнения салон в Дома на българските архитекти, като сред присъстващите бяха Филип Димитров, Владимир Кисьов, Лъчезар Тошев, проф. Вили Лилков и много др.

Книгата е базирана изцяло на архивни документи, които са разсекретени през последните години. Голяма част от тях изненадва и самия автор.

Въпреки че през този период сме живели в заблуда, оказва се, че криминалната милиция е имала много висока разкриваемост. „За чест на криминалните милиционери при тежките криминални престъпления, като умишлени убийства и изнасилвания, разкриваемостта е между 93-100%. Има години с разкриваемост до 100%. Иначе общата крива на разкриваемостта на всичките четири вида престъпления, които изследвам – убийства, изнасилвания, кражби и грабежи – върви около 80-82%.“ - заяви д-р Иванов.
Той посочи, че има един много голям спад след 1984-1985 г., когато държавата влиза във всеобхватна криза. Тогава общата разкриваемост спада до 62-65%.

Дали разкриваемостта на престъпността тогава е била по-висока, отколкото е днес д-р Иванов не може да каже, защото не и изследвал най-новата ни история.

Характерно за онези години е било, че техниката е на много ниско равнище, разчитало се е в много по-голяма степен на самите хора и на начина, по който те могат да достигнат до разкриване на престъпленията. „Сега е по-лесно, има ДНК анализи“, отбеляза историкът.

Друго нещо, което му прави впечатление, е по-лошото положение, в което са се намирали криминалните милиционери спрямо Държавна сигурност, които са преследвали хората по политически причини. „Възнагражденията им са били по-ниски и кариерното им израстване е било по-бавно. Дори дактилоскопите – хората, които взимат отпечатъци и отиват на местопрестъпленията са били със средна работна заплата за страната. А за тази стресова ситуация това е доста непривлекателно.“ - заяви д-р Стефан Иванов. /БГНЕС

Сподели:

Коментари (0)

Зафиров: Много рисково е да влезем в 2026 г. с удължителен бюджет

Зафиров: Много рисково е да влезем в 2026 г. с удължителен бюджет

Изненадва ме неразбирането на очакванията на българското общество - това е възлов въпрос, каза още социалният министър в оставка

Борисов: Последиците от удължителния бюджет са тежки, лекари и учители остават без увеличения

Борисов: Последиците от удължителния бюджет са тежки, лекари и учители остават без увеличения

"Над 750 хил. хора с увреждания няма да си получат средствата, както и над 100 хил. асистенти. Повече от 400 хил. млади семейства няма да получат добавките си."

Парламентът се отказа да гледа Бюджет 2026, единствено БСП го подкрепи

Парламентът се отказа да гледа Бюджет 2026, единствено БСП го подкрепи

По време на дебатите от парламентарната трибуна председателят на парламентарната група на социалистите Драгомир Стойнев отправи остри критики към решението на ГЕРБ-СДС, ИТН и ДПС отказаха подкрепа