Николай Василев, Приоритети.БГ
През последните месеци в Северна Македония се появи нов политически проект базиран на концепцията на историческото ВМРО. В същината си той отхвърля комунистическото твърдение, че македонците са етнос, от край време различен от българския. Според устава на „Маледонски концепт“ македонци са всички граждани на Република Северна Македония, независимо от техния етнически произход. Лидерът на коалицията Петър Богойески пръв призова македонските българи да се включат в проекта и да участват в политическия живот на страната. Малко след като реагира остро на провокациите от страна на сръбския военен министър, Богойески изпрати „кърваво писмо“ и до българския му колега Красимир Каракачанов. От него разбираме, че България е на път да изгуби ценния капитал, който натрупа благодарение на смелото признаване на младата македонска държава от страна на правителството на Филип Димитров и на решителния отказ от страна на премиера Димитър Попов да не участва в съвместни срещи с лидерите на Сърбия и Гърция, ако на тях не присъства и представител на Македония.
Защо се стигна до тук?
В писмото си Петър Богойески заявява:
„Г-н Каракачанов, решението на т.нар Македоно-българският спор е пред очите ни. Първото нещо, което трябва да се направи, е някои хора от София да се примирят с факта, че Македония, македонската държава, е реалност. Това България никога не може да го промени и в бъдеще, без значение кой е властта във вашата страна! Затова Ви моля, спрете с клишетата, че сте първите признали независимата ни държава. Това вече се поставя под въпрос, от самия факт, че настоявате за разделяне между (историческото) ВМРО и (Държавата) Македония! Това господине не може да се случи. Никога! Това е като да разделите душата и тялото! Ако това се случи, ще има само смърт, а не живот и братство, за които вие говорите! Време е да започнем процедура за защита на името ВМРО от злоупотреба с политически цели в нашите две страни! Бъдещето на Македония се
основава на идеала на ВМРО и Илинден
и това не може да се промени ! Г-н министър, аз съм от Крушево, Македония и ВМРО естествено се ражда в нашите семейства! Вие сте от Русе, от Мизия и усещането за Организация там е просто далечен отзвук! Болшевишката теза за 1945 г. „не ни минава“! Колкото и да се опитвайте, няма да мине! През 1944 г. първо провъзгласихме независима демократична Македония, а след това се стигна до Социалистическа Федеративна Република! Никога няма да приемем, че държавността на Македония е изградена на „болшевишка“ основа. С тези си твърдения вие рушите македонската държавност, така че забравете за приказката, че вие първи сте я признали!
Когато приемете това (държавоносната концепция на историческото ВМРО), когато погледнете македонската реалност в очите, тогава за всичко друго ще се разберем. От всички нас зависи дали ВРМО ще бъде препъникамък или мост. Помислете внимателно за това, което Ви казвам! Наистина мислете дълбоко! Няма да правим компромиси със своята държавност! Нито с европеизацията на Македония и на целите Балкани!“
Преди министър Каракачанов да отговори, позицията на Бпгойески беше нападната от дълбоко вкоренената югославска, антибългарска номенклатура. Дипломатът от кариерата Благой Зашов коментира:
„Тази дискусия е поставена върху погрешна основа. Не става дума за държавността на Македония. Става дума за нещо друго. За историята, за езика на македонската нация, за възрожденците, за Илинденското въстание, за Гоце Делчев, за македонските песни и за всичко друго, което българите от десетилетия са инкорпорирали в своята история и учат своите граждани, че е българско. България е водела войни за Македония и ги е изгубила. Заради тях е преживяла няколко национални катастрофи. Това българите не могат да го преживеят. И да не забравям. В България са живели и живеят стотици и стотици хиляди македонци. Те са се вградили в българската държава. Имат силно, дори решаващо влияние и до ден днешен влияят на политиката на България към Македония. Това е главният проблем, главната пречка за намиране на решение. Ще е трудно на всяко правителство на България и на Македония да излезе от ситуацията.“
Едва ли има смисъл да оборвам тезите на господин Зашов. Именно исторически невярното твърдение, че през вековете е съществувал македонски народ, който говорел македонски език, че България се опитвала да го завладее против волята му, а че македонците в България са били и са някакви еничари е основната пречка за изграждането на стратегически отношения между нашите две страни.
Но този фалшив разказ
е бил предаван от родители и учители на вече трето поколение на запад от Осогово. Той не може да бъде преодолян с „Рамкови позиции“ гласувани с невероятно единодушие от българското Народно събрание. Вярата в него няма да бъде разклатена от писания на БАН. Колкото и да бъде атакуван от български министри и евродепутати, резултат няма да има.
Този фалшив разказ може да бъде развенчан само от самите македонци, от тяхната интелигенция, от хора като Денко Малески, като Петър Богойевски – който неотдавна писа, че ВМРО е дете на Екзархията. От проницателни политици и учени като проф. Димитър Димитров (баща на македонския външен министър).
За него лидерът на нашето ВМРО писа, че бил добър българин и естествено политическите противници на Никола Димитров се възползваха от така подадената им топка. Истината е, че проф. Димитров не е добър българин. Той е добър македонец, който обаче не отрича българските корени на мнозинството от македонците. А министър Никола Димитров – не настоява за безсмислици, като това да се „признае“, че македонският език няма историческа връзка с българските говори. Той настоява, че съвременният български и съвременният македонски трябва да имат еднакъв статут.
Проблем ли е това за България?
Народи и езици са се формирали откак свят светува. През последните два века се формират и нации. Сингапурският президент Ли Куан Ю често е обичал да казва, че е толкова китаец, колкото президентът Кенеди е ирландец. Утвърждаването на македонската държава и нация е огромен триумф и на българската дипломация. Процесът на нейното обособяване е започнал благодарение на националните катастрофи на България, но нейната поява е допринесла за преодоляване на последствията от тях. Какво реално искаме да се случи? Македонската нация да изчезне, македонците да „се сетят“ че са българи? А какво ще правят тогава останалите етнически групи в Северна Македония? Нека излезем от ненаучната фантастика. Опциите са две. Да се утвърдят идеите на „Македонски концепт“, да се изгради една модерна македонска нация, която да обхваща всички граждани на Република Северна Македония – така както Сингапур успя да интегрира китайци, малайци, индийци и европейци. Такава Северна Македония – духовен продължител на Крушевската република ще бъде наш стратегически съюзник. Другата възможност е „Зашовщината“ да победи завинаги и след голям натиск македонците – както призовава Бранко Тричковски – да „ни върнат Гоце Делчев и историята до 1945 г.“, а след това да си търсят бъдеще в други конфигурации, напомнящи на националните катастрофи. Това ли искаме да се случи?