Николай Василев
Въпреки поредната демонстрация на "партньорство без граници" кулминирала с посещението на китайския лидер в Москва, дни след като Международният наказателен съд отправи обвинения срещу руския президент, позицията на Китай спрямо войната в Украйна остава неясна. По думите на китайските лидери, трябвало да има мир. Само мирът можел да спомогне за преодоляването на различията между страните, които днес изглеждали непреодолими. Но макар, че в официалната позиция на Китай се споменава признаване на териториалната цялост на Украйна, в нея не става и дума за изтегляне на руските войски от нейна територия.
По същество Си Зинпин предлага
трансформацията на войната в Украйна в замразен конфликт.
Към този момент това изглежда неприемливо както за Москва, така и за Киев. Става все по ясно, че освен пряко воюващите страни, голям залог в конфликта имат "Колективният Запад" и Китай. И ако за Китай замразяването на конфликта е идеалното решение, то интересите на "Колективния Запад", но и на Русия диктуват намиране на трайно решение.
Какви са целите на Украйна? Президентът Зеленски ги е формулирал ясно. Украйна да живее в безопасност в своите международно признати граници и никой да ни ѝ поставя условия в какви отбранителни или икономически съюзи да може да членува. Второто е без съмнение по-важно от първото. Както подчертава един от най-добрите американски историци Стивън Коткин, за Украйна ще е победа, дори ако успее да постигне "Корейско" решение. Да получи гаранции за сигурността на част от територията си, която да може да се развива свободно и да се интегрира в Западния свят. Така, че в някаква степен замразен конфликт съчетан със Западна интеграция на (по-голямата част от Украйна) може да се окаже приемлив и за Киев. Още повече, че Русия ще остане враждебна към Запада и той ще налее значими средства в Украйна.
Ще е интересно какво ще си кажат Си и Зеленски,
по време на техния предстоящ разговор. Украйна рядко е критикувала Китай и не е изключено Си да повлияе на украинската позиция.
Докато Путин или подобни на него са на власт в Русия, замразеният конфликт ще е неприемлив за Кремъл. "Освобождението" на Донбас може да послужи като залъгалка за оцеляването на режима, но замразяването на конфликта ще направи стратегическата цел на Русия на практика непостижима. Защото Русия започна тази война с цел да утвърди Москва като полюс в глобалната геополитика. Пропагандата на Москва отдавна е обявила "разширението на НАТО" за тотално неприемливо за Русия и не са малко западните анализатори, които внушават, че всъщност Русия никога нямала планове да възстановява нито Руската империя, нито СССР, но разглеждала присъединяването на страни като Украйна и Грузия към НАТО като екзистенциална заплаха. Само че, когато дефинираме понятието "империя", трябва да си дадем сметка, че това не означава задължително общо знаме и герб. Империята може и да е неформална. Доколкото Русия има "правото" да казва на суверенни държави къде да членуват и къде не, това означава наличието на империя. И е видно, че Русия никога не се е отказала от настояването да има своя сфера на влияние, в която местните народи да нямат друг избор освен да се съобразяват с "чувствителностите" на Москва. Путин често обвинява Запада за разбирането на СССР, но всъщност
Русия, която беше само част от СССР, изигра ключова роля в неговото разпускане.
Преди десетилетия Збигнев Бжежински констатира, че без Украйна Русия е "страна". С Украйна, може да бъде империя. На Русия не ѝ трябва нито Украйна, нито дори Донбас, ако иска да е "страна". Държава, която се адаптира към международния ред, а не да си фантазира, че може да го моделира.
Либералният международен ред, срещу който Путин и подобни държат дълги тиради не е несъвместим с руските национални интереси. В същината си той гласи: Неприкосновеност на човешките права, неприкосновеност на границите и неприкосновеност на частната собственост. Сигурно не е идеален, но за страна с огромна територия, намаляващо население и огромни природни ресурси, би бил по-скоро приемлив. Последното нещо, което Си Зинпин иска е ... промяна на режима в Москва. Превръщането на Русия в страна, която няма по-големи амбиции от запазването на псотсъветските си граници, която по-скоро да подкрепя, отколкото да отправя предизвикателства към т.н. либерален световен ред е кошмарът на Пекин. Само че след фиаското в Украйна, изборът на Русия се свежда до това да бъде младши партньор на "Колективния Запад" или на Китай. И двете алтернативи крият опасности. Ако постпутинова Русия избере "Колективния запад", какво ще гарантира, че буряти, чеченци и карели ще искат да живеят заедно? Либералният международен ред изключва силово прекрояване на границите, но всъщност поощрява деколонизацията. Ако Русия избере да стане васал на Китай, колко сигурни ще са нейните източни граници?
Путин очевидно реши, че може, прилагайки толкова насилие, колкото е необходимо, да превърне страната си в глобален геополитически полюс, но това е вече невъзможно.
Каквото и да последва, за Русия войната е вече изгубена. Дали обаче победата ще е за "Колективния Запад" или за Китай, това остава да се види!