Радослав Данев
Колко често се случва в една държава да подкрепи позицията на чужда държава по въпроси, засягащи суверенитета и националната сигурност на Родината? Вероятно такова явление би било счетено за прецедент в световната история, каквото преди десетилетия е и решението на Тодор Живков да включи България в състава на СССР, поставящо ни на самотното и единствено място в света като страната, която сама се отказва от суверенитета си. Но да оставим сакралния образ на Тато в покой и сами зададем въпроса: „Защо 30 години след перестройката съзнанието ни е на граждани на 16 република на СССР?“
Че руската пропагандна машина функционира също толкова добре както преди 1989 година – съмнения няма. Въпреки безпрецедентния акт на защита на националната сигурност, подкрепен от най-могъщите ни партньори в НАТО и отразен в положителна светлина във всички световни медии от двете страни на Гринуич и екватора, изгонените руски шпиони и отровителите под пагон предизвикаха умиление и съчувствие у българина, каквото рядко будят примерите за онеправдани наши сънародници.
Причината е проста. И е в отговорите на горе зададените въпроси – много пари и малко детайли. През последните дни много медии, определящи се като консервативни и дълбоко патриотични, гръмко разпространяваха руската позиция във връзка със случаите с
опита за покушение над Емилиян Гебрев и изгонените от страната дипломати шпиони
Голяма част от тях обаче са съставени от един до двама реални „журналиста“ и множество мними или фиктивни пропагандатори. В ролята на буфосинхронист въпросният „журналист“ е главен редактор, разследващ, икономист, астролог, политолог, анализатор и доста често експерт в сферата на отбраната и сигурността. В замяна на своята дейност тези „медии“ и екипите им получават своето регулярно финансиране чрез сложна мрежа от НПО-та и търговски дружества с малоимотни собственици. Плодът на овъзмездения след превалутиране от рубли в левове труд е обикновено превод и препечатване, понякога и с „мягкий“ знак, понякога на статии от РИА Новости, ИТАР-ТАСС и други международно представени руски държавни агенции. За никого не е тайна и че кореспондентите зад граница на изброени издания са също така представители на една от най-древните професии – разузнаването.
Това обаче по никакъв начин не затруднява журналистическата им и редакторска дейност, защото често именно те са тези, които курират
българските отрочета на кремълската пропагандна машина
Може би се подценява и станалата обществено достояние дейност на силно дискредитирани лица, като Николай Малинов, който същевременно е сред основните виновници русофилството да стане мръсна дума в България, макар напоследък да афишира себе си като негов единствен стожер. След фалита на КТБ, благодарение на близките отношения на въпросното лице с руски олигарси и генерали от службите за сигурност, Малинов със самочувствието на бъдещ медиен магнат направляваше дейността на една от най-гледаните телевизии в България – ТВ7. С парите на Русия орденоносецът, обвинен днес в шпионаж, обяви тогава, че ще купи правата на всяка медия, която му се стори перспективна. За щастие, въпреки че на всеслушание изтъкваше ролята си в заздравяването на руската пета колона и предлагаше парите на Федерацията за осигуряване на медиен комфорт в България, повечето собственици на медии се оказаха не толкова сребролюбиви и по-трезво мислещи от хората, които са възложили на Малинов важната задача. Това не променя факта, че други, които вече усърдно работеха на „източния фронт“ и го правят и до днес, първо изпитваха завист към върховния русофил, но след разкриването му, след като публично го порицаха продължиха в същия дух. Вероятно разчитайки на оспоримия факт, че те са дълбоко под радара и ненадминатото им умение да мимикрират ще ги съхрани във вечността.
Би било редно, след поредния очакван анализ на международни организации за несвободата на медиите в нашата Родина и тяхната обвързаност с бизнес-кръгове
българските институции да разследват дали има живот и извън тези кръгове
И дало това не са чужди интереси, но не бизнес, а държавни такива. Медиите ни не са загубили свободата си под чужд натиск, а по свое желание, стигайки до унизителното положение да бъдат рупор на Кремъл, а резултатността им да се измерва с броя настроени срещу родината си граждани.