Свещеник Неделчо Тодев,  магистър по богословие

Аз, пишещият тези редове, съм син на инженер-механик Никола Дельов Тодев, който е бил близък приятел на забележителния българин и столичен кмет инж. Иван Николов Иванов. 
Мой кръстник е д-р хидроинженер Асен Иванов Боев, работил дълги години с легендарния столичен кмет. Двамата са били и затворници в Централния софийски затвор, осъдени незаконно и несправедливо от така наречения „народен съд“.
Инж. Иван Иванов е роден на 2 юли 1891 г. в Сливен в семейството на офицера Никола Иванов, който е от първото следосвобожденско поколение войни на Отечеството. Баща му се нарежда сред героите от Балканската и Междусъюзническата война и достига чин „полковник“.  Възпитан в любов и преданост към род и Родина, Иван Иванов завършва основното образование в Стара Загора и средно през 1910 г. в София. 
През същата година е приет в Катедския корпус на Военното на Негово Величество училище. Чувствайки необходимост да стане 

строител на нова България,

 заминава за Мюнхен, където се записва да следва хидроинженерство. 
Бъдещият кмет участва в Балканската и Междусъюзническата война заедно с баща си
Завръща се в Мюнхен, за да се дипломира като инженер  през 1915 г. През 1918 г. завършва и Школата за запасни офицери в София, където придобива офицерски чин „поручик“. Постъпва на работа в 35-та железопътна строителна дружина и активно участва в строежа на жп линия в Македония. Още като студент живее скромно, учи усърдно и успешно усвоява висшите технически науки.
След позорния за България Ньойски мирен договор, когато армията ни е орязана по численост и въоръжение, инж. Иванов постъпва на работа в Министерство на земеделието, в отдел „Водоснабдяване и канализация на София“. Началникът на отдела инж. Христо Танев бързо преценява способностите на младия си колега и го назначава за свой първи помощник, а после - и за заместник. 
С неуморен труд Иван Иванов допринася за снабдяването на столичния град с чиста питейна вода. През 1920 г. се жени за дългогодишната си приятелка от Мюнхен Матилда Хинце, с която имат три дъщери: Бистра, Евгения и Елза. 
По същото време 

проектира и Рилския водопровод, 

който тогава и по днешни мащаби представлява грандиозен проект. През 1925 г. вече е директор на създадената със закон Дирекция за строителство на водопровода „Рила“. На 23 април 1933 г. на столичния стадион „Юнак“ (сега „Раковски“) протича тържественото откриване на водопровода, приветствано от множество благодарни софиянци. Само след месец с царски указ №210 от 24 май 1934 г. инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София.
В периода от 1924 до 9 септември 1944 г. инж. Иван Иванов публикува на български, немски, сръбски и румънски език множество технически статии относно водоснабдяването, тунелното и язовирно строителство, пречистването на водата и др. важни въпроси. През 1934 г. по предложение на академик Георги Бончев е избран за дописен член на БАН.

Създаденото в годините на неговото кметуване

Белоискърският язовир, сградите на Съдебната палата, Народната библиотека, БНБ, Министерството на вътрешните работи, Централната сграда на Софийския университет, паметникът на патриарх Евтимий, Музикалният театър, сградата на Столичната община, сградата на Военното издателство, лятната къпалня „Мария Луиза“ в Борисовата градина, детски градини и училища, обществени бани, къпални, фамилни работнически жилища, болници, приюти и кухни за бедни. 

Почит към царя и приятелско ръкостискане от Негово Величество

Кметът инж. Иванов учредява наградата „За особени заслуги към София“ – IV степен, която се дава на общински ръководители, държавници и културни дейци. През 1943 г. организира изложбите „София в книги и картини“, за да бъдат стимулирани писатели и художници да създават произведения на софийска тематика. Културният живот на столицата е обогатен с рекламни шествия и дзни на гостоприемна София. Столицата добива облика на модерен европейски град, наричан от чужденците

 „малката Виена“

В администрацията на Общината също започват реформи. Инж. Иванов назначава млади и образовани хора, независимо от партийната им принадлежност. Сред тях се срещат и немалко комунисти, заради което кметът става обект на засилено внимание от полицията. А в знак на благодарност композиторът Иван Миленков написва марш в чест на кмета Иванов.
През 1938 г. се оформя нова териториална обществена единица – Столичната голяма община 
към която са присъединени някогашните села Красно село, Княжево, Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Слатина и Надежда. Създадена е общинска полиция. Улиците са чисти и добре осветени, цените на консумираните ток и вода са намалени. Служба „Чистота“ е организирана на военни начала, а през 1941 г. е открита първата тролейбусна линия в София с маршрут от Горна баня до Княжево.

Почетен диплом за инж. Иванов от кмета на Франкфурт на Майн

Работният ден на кмета започва в 6 ч. сутринта и приключва вечер в 19 ч. Неуморно обикаля столицата с файтона си, извършва ежедневни проверки, като глобите за нарушителите са драстични.
Забележително постижение на кмета и на общината представлява 
планът на германския архитект проф. д-р Адолф Мусман,  станал безспорен шедьовър на архитектурата и инженерната мисъл за онова време. Започва да излиза общинското списание „Сердика“, в което се публикува ежемесечен отчет за разходите на общината. Поощряват се гражданите, проявили активност в борбата срещу корупцията и разхищенията. Софиянци с гордост наричат уважавания и обичан кмет 

„некоронования цар на София“

Тогава настъпва най-тежкият период в историята на столицата
Бушува Втората световна война. София няколкократно е бомбардирана от англо-американски въздушни армади. Десети януари 1944 г. става най-черният ден. Две последователни бомбардировки (през деня и през нощта) отнемат най-много човешки жертви. Голяма част от граденото с труд и любов от инж. Иванов е разрушено и не може да бъде възстановено. 

През онези трагични дни кметът обикаля затрупаните с отломки столични улици, помага на пострадалите граждани и ги окуражава с думи и дела. Парче откъсната мазилка го ранява в главата и лявата ръка, но той остава самичък в общината, за да координира спасителните дейности. На 11 януари написва прекрасното стихотворение „Към София“, чийто текст прилагам.

На 10 септември 1944 г. е арестуван 

от новите властници, които го хвърлят в Централния софийски затвор. Повдигнати са му политически и икономически обвинения за „профашистка политика“ като „отявлен германофил и активен поддръжник на Третия райх“. Опитва се да обясни, че никога не е споделял нацистката идеология, а напротив, при контактите си с високопоставени представители на Третия райх е заемал противоположни позиции относно нацистката идеология и водената война. 
Съди го IV състав на „народния“ съд в София. Прокурорът настоява за смъртна присъда. Мъжественото му държание и адвокатската защита от съпруга на сестра му, видния столичен адвокат Дабовски, успяват да убедят съдиите за снизходителната „доживотна присъда с лишаване от граждански и политически права и конфискация на имуществото му“.
В затвора инж. Иванов е оценен от директора Петър Михайлов с прякора Тюрмаджията, който макар и комунист, го уважава като човек и учен. В килията продължава да работи над проекта за най-големия у нас язовир „Сталин“, преименуван по-късно на „Искър“. Освобождават го предсрочно, като по негово настояване са освободени още неколцина несправедливо осъдени инженери и почтени българи. Възлагат им да довършват строителството на язовира. След като приключват огромна по обем и значимост дейност, заслугите им не са зачетени от новата власт и те не са допуснати на тържественото откриване на язовира. 
Останал без жилище, бившият кмет и съпругата му са приети в дома на сестра му, на петия етаж в столична кооперация. Уморен и на години, той едва изкачва стълбите. След редица ходатайства от видни учени му позволяват да се засели в една стая и да ползва обща кухня в собствената си къща, конфискувана от властта на ОФ. Дели дома си с непознати хора и плаща наем на държавата-грабител. Голямото дворно място, купено от него на бул. „Евлоги Георгиев“, сега бул. „България“, е застроено с нови жилищни сгради. В стаята, отредена му от „народната“ власт, инж. Иванов е прикован на легло от тежка форма на амиотрофична латерална склероза и изживява последните си дни. Вече не може да говори и умира в мъки на 20 юни 1965 г., ненавършил 74 години. 

Опелото му бе в храма „Св. Седмочисленици“

Бях там заедно с моите родители, с които многократно бяхме посещавали инж. Иванов. Погребаха го в Централните софийски гробища. Малко преди смъртта си Иванов дарява цялата си изключително богата библиотека на БАН, откъдето като „фашист“ е бил изключен веднага след 9 септември 1944-а. Членството му в БАН бе възстановено през 1991 г.
Дъщеря му Елза Иванова дълги години работеше в сградата на Научно-техническите съюзи. Неведнъж я посещавах там и водихме дълги разговори за светлата личност на покойния й баща.
Със задоволство посрещнах решението на Столичния общински съвет за 

изграждане паметник на инж. Иванов 

който да бъде поставен в центъра на столицата, за да увековечи живота и делото на обаятелния кмет и родолюбец. Сега научавам за „инициатива“ на госпожа Леа Коен, бивш депутат във Великото народно събрание, изграждането на паметника да бъде прекратено. Мотиви? Когато инж. Иванов е столичен кмет, три софийски улици са преименувани с имената на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и крал Виктор-Емануил III, тъст на цар Борис III. А като кмет на София инж. Иванов бил присъствал на тържествата в Германия по повод 50-годишнината на Адолф Хитлер. Което Леа Коен и нейни съмишленици смятат за престъпление.

Свидетелство от „Шалом“, че баща ми Никола Дельов Тодев е укривал преследвано еврейско семейство и като член на Индустриалната камара е подписал петиция до цар Борис III в защита на българските евреи

Сигурен съм, че не по своя инициатива и желание инж. Иванов е участвал в подобни събития. Бил е принуден от политическите и житейски обстоятелства. Нищо фашистко и нацистко не виждам в градивното сътрудничество с германските и с италианските колеги на столичния кмет. Срещу подобни мними компромиси стои планина от благороден труд и полезни за софиянци дела на „градителя на уют и стил“, както наричат инж. Иванов столичните вестници.
Ето защо смятам за насъщно необходимо паметта на достойния родолюбец и съзидател инж. Иван Иванов да бъде увековечена с отдавна мечтания и проектиран паметник.