„Всеобхватна неадекватност“ властва в предизборната епоха на настоящия президент

Капитан I ранг о. з. инж. Николай Йорданов

С какво да започнем: с „Вера Су“, с парите на пътищарите, с провалената ваксинация, с битите и замеряни полицаи или с международното положение? 

Най-точния индикатор вероятно ще ни даде броят на починалите от коронавируса. Стабилно сме на първо място в Европа. Но първостепенен приоритет остава да защитим накърнените права на десетина истерични и нахални младежи, които доста леко бяха поотупани от нашата полиция. Не защитавам нарушителите на граждански права, но вижте как пипат жандармеристите и полицаите в истински демократични държави като Франция, Германия и САЩ: водни оръдия, сълзотворен газ, палки, белезници, гумени куршуми. И малце кьотек...

„Вера Су“ заседна на камъните в края на миналия месец. Отначало се виждаха надписите на борда, после - името на кърмата и постепенно корабът премина в подводно положение.

Кой казва, че не сме имали действаща подводница?

Добре, че са скалите отдолу, за да го държат на повърхността. Иначе отдавна да се е скрил на дъното. 
Почти целият товар е мокър и не може да бъде използван. За някакво спасяване на кораба и дума не може да става: идват ноември и свирепи ветрове, които на такова открито място няма да ни предоставят достатъчно време за реакция.

Нагледахме се на транспортен министър с физиономия на махленски келеш, който вместо веднага да отиде на мястото и енергично да организира спасителна операция се появи чак на осмия или деветия ден, за да уволни някакъв полуневинен специалист и да ни извести колко виновни са предишните управляващи.

Представям си, ако подобно произшествие се бе случило година-две по-рано. Тогава лошият Борисов щеше да се озове незабавно на мястото, придружен от министрите на транспорта, на МВР, екологията и областния управител, кметовете на Каварна и Шабла, директора на Морска администрация и други експерти. Мерки щяха да бъдат взети незабавно. Най-малкото 50-100 души биха започнали денонощно пакетиране на тора в 50-килограмови торби.

А какво да говорим за смешката: огромният плаващ кран „Антей“ бе домъкнат до бедстващия кораб, като енергично започна да прехвърля и да разсипва с грайфера си тора над морето, за да пълни торби на съседен съд! 

Толкова ли не им стигна акълът торбите да бъдат подредени на бедстващия кораб и кранът да извършва минимални операции по пълненето им, в които можеше да участва и екипажът на „Вера Су“ с гарантирано заплащане по 30-50-100 евро на ден?! 

След напълването на торбите те можеха да бъдат сапанирани по 20-30 и пренесени до съседния кораб, без нито зрънце тор да падне в морето. 

Нещата можеха да бъдат решени още преди 20 дни. Сега не остана нито надежда, нито възможност за спасяване на товара или на кораба. Защото при извеждането на „Вера Су“ по някакъв чудодеен начин от скалната възглавница корабът незабавно ще потъне. Единственият разумен подход би бил да се използват 4-6-8 понтона по бордовете на кораба, но къде са те, кой предвижда подобни действия и дали времето ще позволи?

Сега надеждите са в гумените баржи, докарани от Италия, и в изявленията на „компетентния“  транспортен министър, че се бил договорил с някаква нидерландска фирма, която била спасявала подводницата „Курск“. Но тя не го спаси, гусин министре, а само го извади от дъното година след трагедията. Барем филма да бяхте гледали...

Колеги и приятели к. д. п. /капитани далечно плаване/ се опасяват, че

корабът нарочно е бил забит в българския бряг,

за да могат корабособствениците да приберат тлъста застраховка, а екипажът да се оплаче от лошо отношение от българските власти. След мудните действия на морската администрация ловки адвокати имат основание да предявят чрез международен арбитраж иск от името на корабособственика за стотина милиона. Долара или евро. Дано да не е вярно. „На сиромах човек когато му се разгони кравата...“

Още щрихи от драмата: под юмрука с „Мутри вън!“ толкова мутри се намърдаха вътре в парламента, в Министерския съвет и по места в държавата, че свят да ти се завие.

„Спокойно, моряци!“ Корабът „България“ потъва бавно, но сигурно. 

Капитанът се казва Радев, а заспалият помощник - Янев!

На добър час, герои!

Вода има за всички.