Даниела Горчева
Днес изпращаме един вълшебник*, изпращаме човека, който със своите илюстрации направи детството и младежките ни години незабравими и цветни, направи ги и магически, и ... истински.
Благодарение на илюстрациите на Любен Зидаров, ние, родените по времето на комунизма с неговите затворени минирани граници,
отраснахме като свободни хора,
пътешествали в Дания на Андерсен, в Америка на Том Сойер и Хъкълбери Фин и не отраснахме като провинциални, откъснати от света хора, невиждали европейска архитектура, само защото съветската тоталитарна държава, която ни натресе СССР след окупацията на България през 1944, така бе решила.
Любен Зидаров, роден през декември 1923 година, ни напусна в началото на 2023. На 99 годишна възраст, единадесет месеца и нещо преди да навърши 100 години. Но както писа някой, сякаш чувството за хумор на художника, се прояви и в датата на смъртта му, защото годините, които ще бъдат изписани за жизнения му път са 1923-2023.
Една цяла епоха
Любимият ни художник е роден точно 20 години преди съветската окупация и насилствено наложения тоталитарен комунизъм. И неговото семейство като на почти всички българи е пострадало от комунистическите престъпления.
Но, разбира се, не можеха да избият всички, които са родени в свободна България и са успели да изградат ценностнната си система преди 1945 и така ние, родените десетилетия по-късно, поехме от тях
спасителната глътка животворна свобода и естетика
Къде иначе можеше да видим ние, отраснали в грозните сиви соц-панелки с еднаквите соц-мебели, къде можехме да видим тези чудни цветни градове, старинни чудати мебели и архитектурни и декоративни стилове? Никъде другаде.
Но четката на Любен Зидаров ни отвори очите за красивото, за различното, за света отвъд соцлагера и неговата мизерна епоха.
Ето така израснахме богати, така развихме усет за стил и епоха, така пътешествахме... благодарение на неговия талант, на неговите очи и неговата четка, които палеха въображението ни и пълнеха душите ни с красота.
Помня че като дете харесвах миловидните илюстрации на Либико Марайа, но и много се дразнех от тях. Не, не защото бяха сладникави, както ги виждам сега, а защото бяха твърде конкретни и противоречеха на моята представа за героите. В моето детско читателско въображение те не иглеждаха като в света на Марайа.
Но с Любен Зидаров нямах никакви вътрешни спорове.
Той хем ме въвеждаше в чудно красив, неизвестен ми, непознат свят, хем не ми натрапваше плътно неговата визия за героите и оставяше достатъчно място за въображението ми. Сега си мисля, че го е правил с респект към малкия читател, към неговото любопитство, към жаждата му за непознатия свят.
Неговите прелестни илюстрации ни даваха хем точна, макар и стилизирана представа за света, хем ни оставяха свободно да плуваме в това вълшебно пространство, да пътуваме и да мечтаем.
Благодарим ти, Маестро
Казвам балгодарим, а не благодаря, защото знам, че сме много тези малки някога читатели, на които той отвори очите и сърцата за изкуството.
Благодарим ти за красотата, която създаде, с която ни напълни душите и която остава и за идващите поколения. И завинаги.
Светъл път към чудния небесен свят,
към поредното приключение отвъд.
P.S. Любен Зидаров илюстрира над 200 различни автора. Ето малка част от тях: Ханс Кристиан Андерсен, Е.Т. А. Хофман, Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Марк Твен, Майн Рид, Жул Верн, Оскар Уайлд и един от общо 20-те художника одобрени от Джоан Роулинг, да илюстрират Хари Потър.
Ние израснахме с илюстрациите му на "Андерсенови приказки", "Приказки на Шехерезада", "Островът на съкровищата", "Граф Монте Кристо", "Том Сойер", "Принцът и просякът", "Чичо Томовата колиба", приказките на Оскар Уайлд и много, много други.
* Опело за художника и илюстратор Любен Зидаров, който си отиде на 3 януари дни след като навърши 99 години, ще бъде отслужено на 15 януари от 12:00 ч. в храма „Покров Богородичен“ в София. По негова воля няма да има поклонение. Това съобщи синът му изкуствоведът Филип Зидаров.