Учителката Надежда Дивдуркина от с. Билинци, Брезнишко е осъдена на през 1945 г.,  на 1 година затвор, глоба от 50 000 лева и конфискация на 1/3 от имуществото ѝ, защото е потърсила справедливост за жестокото убийство на мъжа си от комунистите

Чест прави на съдия Галина Захарова, председател на Върховния касационен съд, че реши вместо помпозни речи да посвети 145-я юбилей на институцията на тъжните събития от 1945 г. , казва пред Faktor.bg историкът и университетски преподавател

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Иванов, преди няколко месеца обявихте, че по повод 80 години от Народния съд се реализира едноименен проект от група историци от няколко университета. В края на тази година разбираме, че вече е достъпен за публиката специализиран сайт за зловещите събития от 1944-1945 г. Представете ни това уникално електронно издание. 

- В самия край на 2024 г. проектът ни за изследване на т. нар. „Народен съд“ бе подкрепен от Фонд „Научни изследвания“. Целта му е да събере сведения за всички съдени от „Народния съд“, за техните биографии, професии, образование, съдби. Става дума за близо 11 хил. българи, за които днес, 80 години по-късно, не знаем почти нищо. Особено за онези от тях, които са съдени от над седемдесетте състава, които заседават в провинцията. Защото, ако за случилото се в столицата с регентите, министрите, депутатите, културните дейци и т.н. имаме някаква представа, то информацията за процесите в страната до сега е била съвсем оскъдна.

Оказа се, че освен извънреден, този съд е бил изключително зле подготвен, проведен от пристрастни, честно необразовани или поне юридически неграмотни съдии, а документацията му е изпълнена с празноти, противоречия и грешки. Грешки обаче, които костват десетки хиляди човешки съдби. Едни и същи лица например се срещат с едно име в обвинителния акт, с друго – в присъдата и трето в личните си документи. 

- Посочете конкретен примери…

- Жандармеристът-разузнавач от Ямбол Петър Димитров Хараламбов в част от документите се явява и като Харалампиев, а в други – като Хараламбиев. Полицаят Косю Крумов Владев от с. Шипка, Казанлъшко пък откриваме и като Колю Владов. Той поставя и тъжен рекорд като съден едновременно от пет състава, три от които го осъждат на смърт (Първи бургаски, Първи и Втори ямболски) и два пъти на конфискация – в Карнобат и в Елхово. За едни и същи обвинения различни състави, заседавали в един и същ район, в намиращи се на няколко десетки километра помежду си селища, постановяват различни присъди – от смърт до 5 г. затвор. А вървящите в комплект с тях глоби – от 5 хил. в Ямбол до 5 млн. в Провадия.

 - Какво могат да намерят в специализирания сайт наследниците на жертвите, изследователите и гражданите, които се интересуват от тази тема?

- Основната ни задача през тази изминала първа година от реализирането на  тригодишния проект бе да се ориентираме и внесем някакъв порядък в планините с зле организирани и често вътрешно нелогични документи. И вече можем да се похвалим с първите си резултати. На функциониращият ни от няколко дни сайт на адрес https://narodensad.bg/. Там могат да бъдат открити всички съдени в бившите Бургаска и Варненска област. По тогавашното административно деление фактически те включват териториите на днешните Добричка, Варненска, Шуменска, Търговищка, Ямболска, Бургаска и Сливенска област. С други думи - цяла Източна България. 

Искам да изкажа специална благодарност на Асен Величков, който положи много усилия да превърне сухите архивни данни в достъпно за публиката он-лайн съдържание. Разработеният от него сайт позволява търсене по редица категории – име на лицето, месторождение (с тогавашното и днешното име на селището), образованието, професията, състава, присъдата и т.н. Надявам се, че не само роднините, специалистите историци и всички интересуващи се българи ще могат да намерят лесно интересуващата ги информация и да направят търсените от тях социални и други профили.

- Какъв е общият брой на подсъдимите според документите, които са публикувани вече в изданието, какъв е техния социален профил?

- В тогавашната Бургаска голяма област са произнесени 870 присъди на 816 души, а във Варненска – 1341 присъди на 1313 лица. По социален профил виждаме значително присъствие на полицаи (22%), жандармеристи (5%), военни (14%), чиновници (17%). Наред с тях обаче срещаме и много земеделци, занаятчии, работници и интелектуалци. Прави впечатление, че масово са били съдени селски кметове и кметски наместници, секретар бирници, околийските управители, директорите на гимназии и журналистите. Общо, в двете области, например осъдените кметове са 140 или над 10% от всички в тях.

- Кой от съставите е произнесъл най-много присъди, какво е обяснението за тази особена активност?

- Всъщност, тепърва предстои да завършим цялата картина. Като най-кървави за сега се очертават двата състава в Новоселци (дн. Елин Пелин) и в Плевен. А от обработените до тук със суровите си присъди впечатление правят процесите в Омуртаг, Варна и Търговище.

- В предишно интервю през февруари споделихте за една зловеща находка – „неграмотен съдия“ е осъдил с отпечатък от палеца си 227 души, от които 99 на смърт. Попаднахте ли на нови фрапиращи случаи в документите, публикувани на сайта?

- Личните истории все още са малко, тъй като в началото трябваше да подредим документацията и да я вкараме в дигитален формат. Все пак се набива на очи случаят с учителката Надежда Дивдуркина от с. Билинци, Брезнишко. След като партизани убиват съпруга ѝ – също учител, тя подава жалба в полицията, в която сочи убийците. Година по-късно, през 1945 г., „Народният съд“ я осъжда на 1 година затвор, глоба от 50 000 лева и конфискация на 1/3 от имуществото ѝ. Нейното „престъпление“, е че е потърсила справедливост за жестоката разправа с мъжа си. Буквално тези дни пък попаднах на любопитната история на Александър Христов, старши стражар от с. Ездимировци, Горноджумайско (дн. Благоевградско). Когато го водят за разстрел в покрайнините на Благоевград той успява да се развърже и да избяга. При последвалата стрелба е ранен и на сутринта милиционерите проследяват кървавата му диря. Открит в местността „Сапунджи дере“, на 7 км от определеното място за разстрел, той е заловен и откаран в местната болница. Прокурорът Кебеджиев се обръща към министъра на правосъдието Минчо Нейчев, питайки го дали „да се пристъпи ли към изпълнение на присъдата още един път“. В крайна сметка смъртното му наказание е заменено с доживотен затвор.

- Вълната от репресии продължава и през 1946 до 1948 година - срещу обявени за незаконно забогателите,  спекуланти, търговци, собственици на едра градска собственост,  известни като „икономически дела“. Те  ще бъдат ли обект на това изследване, ще бъдат ли включени в електронно издание?

- Не, но в архивите сме попадали на много такива документи и би било много важно, ако в бъдеще разширим изследванията си и в тази посока. Тя ще ни даде повече информация за развихрилия се след 9 септември рекет спрямо по-заможните българи да се „откупват“ от новата власт, а всъщност от овълчили се нейни представители, тръгнали лично да се обогатяват в мътните дни на репресии и терор.

- В края на ноември ВКС отбеляза 145 години от създаването на институцията с конференция, посветена на отмяната на присъди от т.нар. Народен съд, с решение №172 и №263 от 1996 година. Има ли истинска реабилитация за жертвите на комунистическите репресии или това е мит, както твърдят някои историци?

- Чест прави на съдия Галина Захарова, председател на Върховния касационен съд, че реши вместо помпозни речи да посвети 145-я юбилей на ВКС на тъжните събития от 1945 г. по време на „Народния съд“. След конференцията имах възможност да се запозная в детайли с отменителните решения на Върховния съд и ми направи впечатление крайно противоречивата практика, мотивирана, както можем да предположим, от политически пристрастия. Тогава, през 90-те години се оказва, че са отменени присъдите на 702 осъдени от „Народния съд“, но са отхвърлени жалбите на поне два пъти повече лица с различни и трудно защитими от морална и гледна точка оправдания. Например, че „Народният съд“ вече не действал и поради това неговите решения не подлежали на отмяна. И това считат съдии от същите колегии на ВКС, в които други техни колеги смело преразглеждат пристрастните и противоконституционни присъди от 1945 г. Благодарни сме на съдия  Захарова, че ни позволи да допълним нашата база данни с тази част от историята и „разлистващите“ документите на сайта ни ще могат да проследят кои от присъдите са били отменени през 90-те години и кои – не.

- Какви са следващите стъпки във вашия проект? Какво предстои?

- В момента сме подготвили първия том от нашето тритомно издание с всички осъдени от „Народния съд“. Надявам се той да стигне до публиката в началото на следващата година. В него, наред с тогавашните Бургаска и Варненска област, са включени и съставите от Врачанска (днешните области Враца, Монтана и Видин) и Горноджумайска (днешната област Благоевград). Общо 4054 българи, с тяхната дата и място на раждане, професия, образование, заемани позиции, присъда… Ще се стремим през 2026 г. да излезе и вторият том със следващите три области – Плевенска, Пловдивска и Русенска и да започнем представянето на работата си по страната в срещи с публиката.