Иван Николов

На 10 февруари в Дома на армията в Ниш бе представен сборник “Българите в докладите на Арчибалд Райс”. Сборникът е издаден от Сръбския културен център „Кирилица” от Белград. Книгата е представена от проф. д-р Деян Антич, историк от Философския факултет в Ниш, проф. д-р Милоя Пършич от Белград и Милорад Джошич пенсиониран авиационен полковник.
Според Нишкият „Градски портал 018”, проф. д-р Деян Антич е изтъкнал, че българите и сърбите са близки народи, но големите геополитически игри и интересите на великите сили в края на 19-ти и началото на 20-ти век са направили врагове от тях и че българският цар, правителството и военният връх са огромен срам за тогавашната българска държава.

 „Насилствената българизация на населението в югоизточна Сърбия, арести, ликвидации, масови гробове, депортиране на цивилното население което се е съпротивявало на процесите на асимилация, забраняване на сръбският език и писмо, шайкачи, народни обичаи, църковни обреди са само част от окупационният фолклор от 1915 до 1918 година. Не трябва да се пренебрегват и реквизициите, откровен грабеж, изнасилване и интерниране на гражданите в югоизточна Сърбия, за което Арчибалд Райс е осведомявал домашната и световната общественост. Имайки това предвид, значението на публикуването на такива свидетелства от гледна точка на опазването на историческото съзнание за страданията и решимостта на нашия народ е неизмеримо. Не бива да се пренебрегва и това, че публикуването на такива четива, архивни материали и важни исторически документи може да се използва като поучителен опит на сегашните и бъдещите поколения сърби да не повтарят грешките и страданията от миналото”.

В такъв смисъл са говорили и Милоя Пършич и Милорад Джошич в присъствието на коменданта на пехотата генерал-подполковник Милосав Симович със сътрудниците, представители на военните, бойни и патриотични сдружения, професори и студенти от департмента за история на Философския факултет в Ниш и други гости.
Няма никакво съмнение, че и тази проява е продължение на наситената и целенасочена антибългарска кампания която интензивно се провежда през последните десетина години. Бяха проведени няколко „научни конференции” на тема „зверства на Българската армия в Южна Сърбия 1915-1918г.”, издадени сборници, изложби, паметна костница в двора на Техническо училище „Никола Тесла”, канонизиране на „Сурдулишки мъченици”, богослужения и шествия и пр.
От друга страна, темите за сърбизацията и обезлюдването на териториите окупирани по силата на Ньойския договор, престъпленията на Коста Печанац срещу цивилно население в Босилеградско през май 1917г. и отбелязване на тяхната памет в Босилеград все още са недопустими.