Носителят на "Букър" Георги Господинов: Изкуственият интелект може да пише книги, но не може да бъде писател

Преди 30 години в световен план беше много далечна идея не само българската литература да се превежда, а и изобщо да бъдеш интересен като български писател.
Това заяви писателят Георги Господинов по време на 63-ия Международен летен семинар по български език и култура.

Той се срещна с преподаватели, изследователи, преводачи и студенти по българистика и славистика, пред които говори за развитието на българската литература през последните три десетилетия, промененото отношение към българските автори в чужбина и предизвикателствата, свързани с навлизането на изкуствения интелект.

„Имаше стереотипи какво се очаква от един български писател. Когато отидох на първото си литературно четене пред немска публика, хората се изненадаха, че книгата ми не е за въстания, битки и хайдути“, разказа Господинов.

По думите му, международното признание за българската литература е помогнало тя да бъде видяна по нов начин.
„Когато през 2023 година спечелихме „Букър“, това помогна да се отвори вратата и спечели правото на малките езици да говорят за големите неща“, допълни писателят.

На въпрос какъв е приносът на България към общоевропейското културно наследство като страна, създала кирилицата, Господинов подчерта, че културата е жив процес.

„Културното наследство е нещо, което непрекъснато се трупа и се обновява. Мисля, че можем да бъдем спокойни днес, че в някаква степен успяваме да разкажем собствените си истории. Това е много важно – да успееш да разкажеш по смислен и добър начин собствените си истории и да дадеш своите послания. Това е част от културното съвремие, което след това ще се превърне в наследство.“ - заяви той.

Според писателя българският език не трябва да бъде определян като „малък език“.
„Езикът е натрупана памет и понеже нашият език е стар, той има много натрупана памет, което е предимство. Той не е много малък. Всеки език има достатъчно капацитет да изрази всяко настроение, всяка идея, всяка история, така че можем да бъдем спокойни за българския.“ - отбеляза Господинов.

Той, който е сред най-превежданите български автори, коментира и ролята на преводачите. По думите му при превода неизбежно нещо се губи, но ако преводачът успее да влезе в света на книгата и да улови нейните нюанси, се добавя и нещо ново. „Всичко е преведимо“, посочи писателят.

Господинов заяви, че не използва изкуствен интелект при писането на своите книги.

„Изкуственият интелект може да пише средно добри книги, но нашата цел е да пишем много добри книги. Той не може да разкаже добре лична история, защото няма такава – няма емпатия, детство, а това са все неща, които ти помагат да си добър писател.“ - обясни той.

Авторът разказа, че обича да пише за събития и състояния, които обикновено остават незапомнени – например усещането да бъдеш сам в една стая в три следобед.

„Как се пише за това? Ами, трудно, но затова обичам. Наричам го „памет на нетрайното“." - каза Господинов.

По думите му културата е много повече от паметници и материални обекти. Тя включва и онова, което се е случило преди, както и това, което се случва днес.

„Културата не е само недвижим паметник, културата е онова, от което сме направени ние. Това е част от истинската, жива култура.“ - обобщи Георги Господинов. /БГНЕС