Брук предефинира начина, по който мислим за театъра. Той е сред най-влиятелните театрални режисьори на 20-и век, преоткриващ изкуството, свеждайки го до най-основните и мощни елементи на драмата. Почти мистична фигура, често споменавана наравно с Константин Станиславски, който направи революция с метода си за изграждането и пресъздаването на образи в актьорското майсторство, Брук продължи да работи и да предизвиква публиката и в последните си години.
Най-известен със своя шедьовър от 1985 г. "Махабхарата", деветчасова версия на хиндуиския епос, той живее в Париж от началото на 70-те години, където създава Международния център за театрални изследвания в стара музикална зала.
Брук прави своя професионален режисьорски дебют едва на 17 години и е определян като изключителен талант от самото начало.
"Мога да взема всяко празно място и да го нарека гола сцена. Човек минава през празно пространство, докато някой друг го гледа, и това е всичко, което е необходимо за едно театрално действие", пише той.
За мнозина изумителната постановка на Брук "Сън в лятна нощ" - представление, гостувало и у нас, е повратна точка в историята на световния театър. Неговите проекти са известни със своето разнообразие, като Брук е пионер в онова, което той нарича "богато на цветове", за разлика от "сляп за цветовете", кастинг.
Питър Брук вдъхновява актрисата Хелън Мирън да изостави процъфтяващата си кино кариера, за да се присъедини към неговата зараждаща се експериментална компания в Париж.
Излиза „Махабхарата“ в сценичната версия на Жан-Клод Кариер и Питър Брук
БГНЕС цитира френската министърка на културата Рима Абдул Малак от Туитър:
"Питър Брук ни даде най-красивите мълчания в театъра, но това последно мълчание е безкрайно тъжно. С него сцената се върна към най-живата си интензивност. Той ни завеща толкова много".
Саймън Макбърни, основател и артистичен директор на лондонския Theatre de Complicite, силно повлиян от методите на Брук, го окачестви в Туитър като "визионер, провокатор, пророк, измамник и приятел".