Ако младите считат, че мога да им бъда полезен с нещо, аз ще се радвам, без значение дали са италиански, френски или български изпълнители, каза Плачидо.
"Снощи имах изключително приятна среща с Виктор Чучков, който беше сътрудник на Енио Мориконе. Маестро Чучков прави класическа музика, но през призмата на един български поглед и, в същото време, оркестрации на модерна музика", разказа Плачидо.
За "Сянката на Караваджо"
"Мисля, че филмът за Караваджо е произведението на моята художествена зрялост. Ако погледнете италианските оперни композитори, повечето от тях пишат своите най-големи шедьоври след 80-годишнините си. Мисля, че музиката наистина е нещо трансцендентно. Това е най-великото изкуство", каза още Микеле Плачидо. "Искахме да направим един по-различен филм за Караваджо. Не просто да покажа колко красив е той, а да разкаже трудностите на неговия живот", допълва той. "Продуцентите от френска страна ми предложиха да си включа във филма с епизодична роля, тъй като съм популярен във Франция. Тогава аз помислих и си избрах ролята на кардинала, защото той е един сложен двусмислен персонаж. От една страна, той е ценител на изкуството, а, от друга страна, е нещо като любовник на някои творци, може би е имал слабост и към Караваджо. Така че той е един интересен и сложен персонаж, а аз обичам предизвикателствата", разказва Плачидо.
По думите му филмът за Караваджо е филм за нашето съвремие. "Действието се разполага в една друга епоха, но става въпрос за същото нещо, което е проблем и за нашето съвремие - свободата на мисълта. Разликата е в костюмите, в декорите, които искаха много работа и бяха едно финансово бреме", обяснява Микеле Плачидо.
Истинската страст
"Аз много често казвам, че моята страст е театъра, словото. Моят занаят е киното. Киното е един занаят, който е отворен, екипен занаят, там не е достатъчно просто да си режисьор, както в театъра. Режисьорът само ръководи един много голям екип от хора, който трябва да работи заедно. Истинската ми страст е кухнята. Ако попадна в един италиански ресторант в София, нямам нищо против да застана пред печката и да помогна", казва Микеле Плачидо.
Мисля, че това което е важно да се направи днес, е това на което съм се посветил - да върнем хората в кината и на първо място да върнем младите хора в кината, казва той.
"Аз, въпреки напредналата ми възраст, не се занимавам само с кино. Интензивно се занимавам и с театър, обикалям цяла Италия с турнета, което понякога е доста тежко и изморително. До голяма степен затова доста години не съм правил филми, защото бях зает предимно с театъра. Но през това време узря тази идея за филма за Караваджо", казва актьорът.
За Енио Мориконе и България
"Енио Мориконе имаше изключително високо мнение за българското изкуство - както лирическо така и музикално. Аз самият смятам, че в лирическото и музикалното изкуство България е на първо място в Европа", казва Микеле Плачидо. "С Енио Мориконе се запознах точно след работата ми по "Октопод". Той искаше аз да бъда гласът в един религиозен, концерт който той правеше. След това се срещахме много пъти, като последният беше около месец преди да почине. Той искаше отново да рецитирам текстове на фона на електронна музика. Това също беше негова страст - новата музика, експериментите и търсене на нещо ново и различно. Той беше едно изключителна личност и аз много бих се радвал, ако този проект се осъществи и записите от репетицията, в които участва и самият той, се публикуват", разказва Плачидо.
"Моето отношение към музиката никога не е било много страстно. Като прохождащ театрален актьор се научих най-много да обичам тишината. Защо тишината? Ето сега, например, ако се кача на Витоша и направим запис, в който рецитирам стихове, имате моя глас, имате тишината на това място и след това природните звуци, които обгръщат гласа на рецитиращия", казва актьорът.