"Ние с ГЕРБ - никога!" - лидерите на т. нар. демократична общност правят дългосрочно кастрираща потенциала им грешка

Огнян Минчев

Продължава системното използване на принципно погрешен политически подход от страна на лидерите на т.нар. демократична общност. Не е погрешно това, че тези лидери не желаят да си партнират - изцяло или по конкретен повод - с друга партия, политик или позиция. Политиката е процес на разграничаване преди обединението. Но патетичното съобщаване "Ние няма (никога) да..." е принципна политическа грешка. Системната й употреба има преди всичко един основен резултат - тя прави позиционирането на съответната политическа сила напълно предвидимо за конкурентите й. Успешна е тази политика, която поддържа здравословен капацитет на непредвидимост. Не препоръчвам пълен опортюнизъм - или както е модно да се казва сега, "транзакционност". Но другата крайност - 100 % предвидимост на политическото поведение на една партия или на лидера й - прави политиката безсмислена и пределно удобна за политическите й противници.

На предстоящите президентски избори през ноември има

два основни типа политически интерес

Първият - интересът на Румен Радев към монополизиране на едноличния властови контрол върху политическия процес в страната чрез завладяване на всички основни институционални позиции - парламентарно мнозинство, изпълнителна власт, ВСС и правораздаване, президентски пълномощия. Това, разбира се, е практическия край на демократичната политическа система в България. Демокрацията е жизнена при здравословно разделение на властите - при полиархия (различни центрове на власт). Един от основните аргументи на демократичните - антиолигархични сили - срещу тандема ГЕРБ-ДПС след 2014 г. е високата степен на монополизация на властта.

Но дори и при този тандем, концентрацията на властта имаше определени граници, поради които не можахме да стигнем до политически режим от типа Орбан - Вучич.

Ако Радев успее да монополизира политическата власт - включително с поставянето на "свой" президент, демократичният политически процес, ако изобщо оцелее, ще се локализира МЕЖДУ държавата и определени активни групи в обществото. Вътре в самата държава ще има пълно единовластие - единоначалие. В геополитически план, личните зависимости на Радев ще се окажат дълбоки и необратими зависимости на българската държава.

Вторият интерес на предстоящите президентски избори е на тези, които се стремят да предотвратят монополизацията на властта. Тези политически позиции са различни - в текущата политическа история на България някои от тях са принципно несъвместими. ПП-ДБ са принципно несъвместими с "Възраждане". Същите ПП-ДБ имат красноречива история както на (неособено успешно) партньорство с ГЕРБ и ДПС, така и на яростна съпротива срещу "олигархичния модел", персонифициран в лицето на тандема Борисов- Пеевски.

И какво остава на разположение на т. нар. демократична общност?

Полускрито сътрудничество с Радев по определени въпроси (напр. - машинно гласуване срещу хартиени бюлетини) и непримирима война с останалите на политическата сцена - "олигархични модели", "копейки" и т.н. Защото Радев няма общо нито с олигархията, нито с копейките, нали?

Ако този тип политическо конфигуриране се запази, вечерта на първия тур на президентските избори ще имаме четири основни фигури на кандидати. Кандидатът на Радев - най-вероятно достигнал до балотаж. Кандидатът на т.нар. демократична общност - в добрия случай достигнал до балотаж, в лошия - не. Кандидатът на "Възраждане" - който и да е той. И кандидатът на ГЕРБ, който може да не е партиен, може да е опакован в "инициативен съвет" или по друг начин с демонстрация на автономност или независимост. Този кандидат също има шансове за балотаж. (При определени обстоятелства - бързо разочарование на руско-евразийския контингент в българската политика, кандидатът на "Възраждане" може да отнеме значителни гласове от ПБ на Радев и също да се приближи или да отиде на балотаж.)

Ако кандидатът около демократичната общност или около ГЕРБ достигне до балотаж

неговите шансове срещу кандидата на Радев ще бъдат реални само ако успее да привлече решаваща част от гласовете на другия кандидат. ГЕРБ имат ресурс да привлекат гласове и от "Възраждане", но демократичната общност няма допълнителен ресурс, освен този около кандидата на ГЕРБ. (Пеевски по всяка вероятност ще мълчи и ще подкрепя Радев за да се "откупи". Борисов има подобна потребност, поради което може също да издигне "олимпийски" кандидат - важно е участието, а не победата...)

Никой не кара никого да спекулира публично с кого, как и против кого би се явил на президентските избори. Именно заради това лидерите на т.нар. демократична общност правят принципна и дългосрочно кастрираща потенциала им политическа грешка.

"Ние с ГЕРБ - никога! А с "Възраждане" - е, никога, разбира се..."

Ами с кого -

ами пак ще вием с горския вълк срещу луната

както след големите протести от ноември-декември, които организира демократичната общност, но от които спечели масирано Радев. 

Абе господа - кажете, ние ще направим всичко възможно да бъдем център в излъчването на демократичен европейски кандидат, достоен лидер и държавен глава на България. Как ще го изберем? Работим по въпроса, имаме стратегия по въпроса. Каква стратегия - ще ви кажем като му дойде времето... Абе оставете нещо, неизказано, оставете нещо недокрай предвидимо! Никой не плаща и една стотинка за прогноза каква ще бъде вашата позиция по някой въпрос - вие сте ясни като на длан. Не само какво ще кажете и какво ще направите днес или утре, но и за години напред... Е, каква политика е това? Кого ще изненадате, от какви гъвкави възможности ще се възползвате? От никакви - вие сте откровени комсомолци, маршируващи към светлото бъдеще. Нямате тайни от никого. Нямате да взимате, нямате да давате... Е, пак ли очаквате да се случи чудо - да призовете за "121 депутати" и да ги вземе някой друг...

Ако подарите на Радев и президентството - след всички други малки и големи подаръци, които му направихте, каква нетна стойност ще остане във вашата политическа позиция? И ще остане ли тази позиция въобще политическа...