Андрей Пионтковски: Путин опитва да въвлече страната си в Трета световна война, която ще завърши с поражение и с преформатиране на руската държава

Западът се консолидира против руския президент

Андрей Пионтковски

Андрей Пионтковски

Абсолютно смешно лицемерие е създателят на абсолютно чудовищна клептокрация, притежателят на най-голямото в света незаконно богатство да изобличава "дивия капитализъм"

Кремъл се опитва да концентрира и мобилизира квазифашистките сили, такива като "Алтернатива за Германия", Льо Пен във Франция, казва известният анализатор

Интервю на Михаил Соколов, радио "Свобода"

- Митрополит Тихон Шевкунов, духовникът на Путин, скоро заяви, че "големият проблем на Русия е, че Путин не е безсмъртен". И казва още: "Единовластието е естествено за нашия народ". Спомням си тезата: "Няма Путин, няма Русия". Действително ли този човек е единствената надежда на привържениците на самодържавието?

- Преди девет столетия почти едновременно се случват две изключително важни събития. Първо, появяват се два важни политически документа, които предопределят хода на историята за векове: това са Великата Яса (сборник закони, които били държани в тайна и модифицирани според волята на хана-бел. ред.) на Чингиз хан и на другия край на Европа - Великата харта за свободата на британските барони.
Това са документи устройващи държавите, света, ако искате. В тяхното непрекъснато противопоставяне е сътворена световната история.
Третото събитие е горе-долу по същото време - този народ, за който непрекъснато говори Путин, който тогава наистина е бил един народ, народът на Киевска Рус, в резултат на татаро-монгорското нашествие е разделен.
Едната половина от него прекарва следващите две столетия в Ордата, а другата, във Великото литовско княжество, което по същество е било руско-литовска държава.
След тези два века и половина наистина вече имаме няколко различни народа.
Затова концепцията на Путин е закъсняла. Както мнозина руски историци отбелязват, така нареченото "освобождение" от татарско-монголското робство е просто преместване на наместника на хана от Сарая в Москва. И Московия се превръща в това ханство. Конституцията и е била винаги и в известна степен си е останала чингизхановата Яса.
Впрочем, в това наследство няма нищо биологично, наследен е просто политическият код. 
И всевластието на този дух на Ордата, на Московия, на Съветския съюз, на Русия, винаги е съпроводено от посланието на руските владетели към Запада: "Духовност нямате, пе...сти"
Ярък пример на такова послание беше и тази реч, която произнесе, видимо след нощните бдения с Тихон, Путин на Валдайския клуб. Той не се ограничи само с тази реч, там имаше и един интересен стенд ъп, за който ще поговорим.
Но речта му беше много характерна, мнозина я сравниха с мюнхенската му реч от 2007 година. 
Аз ще обърна внимание на принципните разлики: тогава той хвърли геополитическо предизвикателство срещу Запада, а сега Путин се "хвърли" в духовността, хвърля духовно предизвикателство – демек "не сте духовни вие". 
И Тихон много удачно се вписа в тези паралели.

- Според Вас, към кого и защо Путин адресира една от основните си тези за съвременния капитализъм, който бил изчерпал себе си? 

- Е, това беше вече комичната част на посланието му. Замислете се, създателят на абсолютно чудовищна клептокрация, притежателят на най-голямото в света незаконно богатство изобличава "дивия капитализъм".
Това е абсолютно смешно лицемерие.

- Някои изтълкуваха това като опит Москва да намери съюзници сред антиглобалистите, някакви антикапиталистически маргинални групи на Запад. Така ли е, според Вас?

- На Кремъл винаги му е била необходима "пета колона" на Запад. Спомнете си кого разработваха по времето на Съветския съюз: някаква откачена Анжела Дейвис, съучастница на терористи, на "Черните пантери". На мен лично ми е разказвал един от бившите резиденти на съветската разведка във Вашингтон, как е возил чанти с пари на лидера на Комунистическата партия в САЩ.
Съвременното поколение кремълски прагматици работи със съвършено друга аудитория. Още повече влиянието на тези леви групировки пада. Сега Кремъл се опитва да концентрира и мобилизира квазифашистките сили, такива като "Алтернатива за Германия", Льо Пен във Франция...
Тук няма никаква идеология, просто тези хора най-лесно се поддават на подобна демагогия. Те много съчувстват на руските "страдания" по традиционните ценности, това им е много близко и разбираемо.
И съответно, поддържат руските геополитически идеи. Впрочем, много характерен пример е Източна Германия. Това, което сега Русия опитва да направи с Украйна, като "инжектира" в тялото и така наречените ДНР и ЛНР, точно такъв тумор беше ГДР в тялото на Германия.
И не е изненада, че сега, на последните избори най-голям успех полуфашистката „Алтернатива за Германия" имаше именно в бившата ГДР. 
При това за нея гласуваха хората, които само преди няколко години гласуваха за левите наследници на комунизма.
Левите привърженици на Кремъл органично се трансформират в десни.
 
- Интересно е и това, че Владимир Путин за пореден път опита да сплаши света и руснаците с разширяването на НАТО, с това, че инфраструктурата се доближава до руските граници чрез Украйна.

- Всичко това сме го чували много пъти в продължение на 20 години. Това вбесява Кремъл, но то никога нямаше да се случи, ако не беше продължаващата руска агресия. Путин предлага на Запада просто да се съгласи, че той има уникалното право да върши каквото си поиска на постсъветското пространство.
В крайна сметка той трябваше да е готов за това, че настроенията на Запад ще се променят. Особено сега, след репутационната катастрофа в Афганистан, диктаторските режими на Русия и Китай открито предизвикват Запада. 
Те, изглежда, са повярвали, че е дошъл моментът, когато могат да съкрушат Запада, като му нанесат два паралелни удара – подчиняването на Украйна и окупацията на Тайван.
Ако тези две събития се случат, те действително може да се смятат за края на Запада, излизането му от световната история. 
Затова Западът най-накрая се активизира, предвиждайки тази опасност.
Спомнете си, че само преди дни, Путин подробно обясни, че няма да има никакви контакти с властите на Украйна. И не само с тази, а с която и да била друга власт в Киев. Защото, по негово дълбоко убеждение, "без външно въздействие украинската власт не може да се трансформира в позитивно направление". 
"А как ще се случи това? Аз мисля сега, още не съм решил", каза той. 
Това, според мен, е последното възможно предизвикателство.
И точно в този ден, неочаквано, се промени гласът на Запада. Министърът на отбраната на САЩ Остин заяви много пъти - в Тбилиси, в Киев, в Букурещ, в Брюксел: "Дайте да говорим на чисто – Русия е агресор и тя продължава своята агресия".
Той успя да мобилизира цялата среща на НАТО, след която неочаквано с категорични изявления излязоха всички лидери на страните от НАТО. 
Москва е шокирана, аз разбирам този шок.
Министърът на отбраната стигна до там, че заяви в прав текст на Кремъл: "Ние ще защитаваме страните от НАТО, ние ще защитаваме нашите съюзници, ние ще се сражаваме с вас, ако се наложи, и с ядрено оръжие". 
Това са немислими думи в устата на министъра на отбраната на Германия, защото германците действително дълбоко преживяват чувството си за вина заради престъпленията извършени от Хитлер по време на Втората световна война, преди всичко против съветския и руския народ.
До къде трябва да доведеш германските политици, германското общество, че оттам да се чуят подобни думи.
Мисля, че сега ние се намираме на прага на много сериозни и опасни събития - това е основният извод от последното заседание на Валдайския клуб.

- Искам да поговорим за газовото "оръжие" на Путин. Той заяви, че ще даде газ на Европа, но само ако пуснат "Северен поток-2". Ще сработи ли тази клопка?

- Путин извършва най-груб шантаж, като настоява да бъде пуснат незабавно "Северен поток-2" и отказва да увеличи транзита по украинската тръба.
Това е типично цинично поведение, съпроводено от съответния информационен фон на тържествуващи и злорадстващи руски медии, които провъзгласяват гибелта на Запада от студ и глад.
Цялата тази кампания и военни заплахи, и икономически, и просто заплаха за най-базисните жизнени потребности, доведе до обратен ефект.
Шантажът на Кремъл расте като търкаляща се снежна топка, но ми се струва, че Путин прекалено се увлече в тази агресивна тактика.
Западът се консолидира против Путин.
 
- Във Валдай Путин се похвали, че е победил бедността, възстановил е икономиката, унифицирал е федерацията и е победил международния тероризъм.

-  Путин превърна Русия в клептокрация, в която всички блага се потребяват не от народа, а от малка група властващи. Превърна Русия във васал на Китай, скара я с целия западен свят. 
Но това не му беше достатъчно. 
Той е готов да направи и последната крачка - да въвлече страната в трета световна война, която безусловно ще завърши с поражение и, най-вероятно, с геополитическо преформатиране на руската държава.

-  Вие говорите за "гореща" трета световна или все пак за "студена"?
 
- Ние се намираме в "студената". Неговите планове за Украйна са относително определени. Той вече обясни, че смяната на режима и целия строй е "неотвратима". При това тази формулировка, че той няма да разговаря и с никоя бъдеща власт в Киев, ако тя не бъде сменена "чрез външно въздействие".
Единственият въпрос, който той сега решава, той не е съвсем побъркан, не е шахид, е как да не плати цената за престъплението си. 
А цената е, че в една реална война, в която ще загинат десетки хиляди руски военнослужещи. Това няма да се хареса на неговия народ. 
Ето тази цена той иска да избегне.
Затова сега иска усилията да насочени към това да бъде предизвикана социална криза в Украйна, да бъдат обостряни всички икономически проблеми, социална криза, прерастваща в политическа, за да смаже способността на украинското общество и украинската армия към организирана съпротива.
А втората част от цената е международна - това е срещата с Байдън, до която той иска да се добере, за да изстиска от Байдън още една формулировчица, подобна на тази от Женева, че Минските споразумения нямат алтернатива, нужен е особен статут.
Ето така той иска да парализира евентуална западна реакция срещу нахлуване.
Така че въпросът сега не е за това, дали цели унищожаването на Украйна или не, а за това, ще успее ли да го постигне, без да заплати неприемлива за режима цена.