Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Мишев, през последните няколко седмици сте много активен в социалните мрежи по отношение на Ахмед Доган. Защо точно сега предприемате атака?
- Не е само сега. Винаги съм писал срещу този мерзавец. Беше използван по особено жесток начин срещу турците и мюсюлманите в България от Държавна сигурност. Още веднъж ще го кажа - по особено жесток начин.
- Твърдите, че сте първият човек от СДС, атакуван фронтално от Доган в зората на демокрацията.
- Да. Някои вероятно помнят, но архивите със сигурност пазят една публикация на "168 часа" от лятото на 1992 година. Там той ме нарича "мафиот". Мен? Една стотинка не съм откраднал от България и българите. Този негодник си позволи мен да нарича мафиот. Аз живея в една наследствена мансарда в София. Нямам Сараи в столицата. Не съм взимал милиони за хидропроекти. Нямам и морски Сараи на Росенец. Не е мой ТЕЦ "Варна". Нямам обръчи от фирми. Негодник!
- Това първата провокация на Доган ли беше?
- Първата гнусна атака, да. Беше първата с бутонките в лицето. Срещу мен и донякъде срещу Иван Костов. Но преди това имаше завоалирана атака срещу Филип Димитров. В неговия мъгляв и наукообразен стил. В началото на май същата година.
- Какъв беше поводът?
- Филип отиде на официално посещение в Турция. Българският министър-председател направи сполучлив опит да оправи отношенията между България и Турция след времето на Живков. А Доган избра да атакува първото демократично правителство точно по времето, когато Демирел и Димитров преговаряха. Попитах Юнал Лютви защо Доган прави това. Той се направи, че не е чел или гледал. Уж беше учуден...
- Раните от така наречения "Възродителен процес" ли бяха причина за възхода на Сокола и ДПС? Доган не искаше да зараснат ли?
- Не, не искаше. И още не иска. За да използва тези изстрадали хора като крепостни за гласуване. Нищо не е направил за тях. Но построи сараи и купи тецове. А тези хора тънат в мизерия.
Разберете, за мен един политик е велик ако направи нещо велико за хората, които го подкрепят. А не като стане богат от политиката.
- Каква беше вашата позиция по времето на смяната на имената?
- Каква да бъде? Ами разбира се, че бях на страната на турците и мюсюлманите. Дори на животните не сменят насилствено имената. Ще ви кажа нещо, за което не съм писал досега. Бях един от първите, ако не и първият в света, който предвиди този ужас. По онова време се занимавах с османистика. И с ислямско изкуство. Но също с антропология. И четях специализирани текстове в тези области. Преди началото на този нечовешки "възродителен" процес имаше изследвания на черепи от турски гробища в Лудогорието. За да се доказва, че турците са българи, а не турци. Написах доклад до ръководството на „Свободна Европа“. Не ми обърнаха внимание. Но аз знаех, че тези изроди комунистите ще стигнат до гавра с тези хора. Но не предполагах за мащабите на тази операция. Смятах, че ще го направят само в Разградска област.
- Пеевски или Доган – това сега е проблемът и в ДПС, и в държавата?
- Какъв Пеевски? Той е бил 12 годишен, когато Доган ме нападна и започна съсипването на българската демокрация. Аз не го познавам Пеевски. Стига вече с митология. През 1992 година Доган и хората от Държавна сигурност спряха полета на демократична България. Свалиха кабинета на Филип Димитров, отвориха път за власт на мафията. За какъв Пеевски ми говорите?
- Но в средите на турците и мюсюлманите Доган продължава да бъде митична фигура?
- Пускате всички доноси на Доган, те са запазени в Комисията по досиетата. Пуснете и документалните записи на Евгений Михайлов с мъченици на преименуването и Голямата екскурзия. Да се чуят и разговорите с истинските политически затворници, които създадоха нелегалната съпротива и ДПС...Аз повърнах, когато за първи път четох досието на този човек. Той е писал доноси срещу момичета, с които е правил любов (или се е опитвал). Разбирате ли за какво човешко падение става въпрос? Да легнеш с едно момиче и след това да докладваш на Държавна сигурност какви са особеностите на нейната вагина.
Няма по-голямо дъно! Турците и мюсюлманите имат днес право на свободен избор. Да решават сами!
Евгений Михайлов, Филип Димитров и Константин Мишев в годините на първото демократично правителство