Новият президент, за разлика от Тръмп, ще върне моралните, ценностни ориентири в американската външна политика
Ако Америка има интерес, ще има много конкретно взаимодействие по ограничен брой теми, които свързват Русия и САЩ, казва бившият съветник на Барак Обама за Русия, посланик на САЩ в Москва и професор от Станфордския университет
Интервю на Наталия Фролова, The Insider
- След като електоралите окончателно признаха победата на Джо Байдън на президентските избори, Владимир Путин го поздрави с победата. Путин напомни, че между двете страни остават разногласията, а в края на писмото си подчертава, че "от своя страна е готов за взаимодействие и контакти" с новия президент. А Байдън готов ли е за взаимодействие и контакти с Путин?
– Имал съм възможност да работя с него в Белия дом, по времето когато беше вицепрезидент. Присъствах и на неговата последна среща с Владимир Путин, по времето когато пък той беше премиер. Това беше отдавна – през 2011 година. Затова, мисля, знам приблизително, какъв президент ще бъде Байдън.
Първо, той изобщо не се стреми да стане "приятел" на Владимир Путин. Тази стратегия, към която се придържаше президентът Тръмп, приключва с президентството на Байдън.
От моя гледна точка, САЩ не получиха нищо от опитите на Тръмп да изгради приятелски отношения с Путин. Ако това беше дало някакви резултати, щеше да е добре. Но лично аз не виждам нищо конкретно като резултат.
Второ, новият президент, за разлика от Тръмп, ще върне моралните, ценностни ориентири в американската външна политика къто цяло. И това ще има конкретни последствия за нашите отношения с Русия. Последствия ще има и това, което научихме от разследванията, включително и на The Insider, че руските власти са се опитали да убият Алексей Навални.
Трето, Байдън много добре познава региона – както нито един от предишните президенти. Той много пъти е бил в Украйна, Молдова (бил съм там с него). И благодарения на това вниманията на Белия дом ще са се "преразпредели" от Москва към други страни от региона.
Четвърто, Байдън ще се придържа към стратегията на сдържане на войнственото поведение на Путин зад граница. И в същото време, ако Америка има интерес, ще има много конкретно взаимодействие по ограничен брой теми, които свързват Русия и САЩ.
Лично за мен начело на този списък ще бъде контролът над въоръженията. Най-вероятно, администрацията на Байдън ще поиска взаимодействие в тази сфера.
Ще видим, дали и Путин ще поиска.
- Вие казахте, че отравянето на Навални ще се отрази на двустранните отношения. Как конкретно?
- Преди всичко, президентът Тръмп в продължение на 4 години нито веднъж не повдигна въпросите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона в Русия. Това изобщо отсъстваше от дневния му ред. Това трябва да се промени.
Това вече се променя.
Още докато беше кандидат и вече като избран президент Байдън и неговият екип заговориха по тези теми.
Освен това, аз предполагам, че ще последват и нови санкции. В САЩ беше приет Актът "Магнитски", който дава правомощия на президента да налага санкции срещу тези, които нарушават правата на човека.
Аз очаквам, че активната дейност в този план ще започне още през януари, веднага след като започне работа новата администрация.
Но лично аз смятам, че може да се отиде и по-далеч. Необходимо е да бъде прекратено членството на Русия в Интерпол, защото руското правителство го използва за своите политически цели - в частност срещу Бил Браудър, инициаторът за приемането на закона "Магнитски".
Освен това руското ръководство не спазва върховенството на закона в собствената си страна. Тогава защо Русия да остава член на Интерпол?
Аз мисля, че това би бил много важен сигнал, че business as usual повече няма да има.
- Казвате, Байдън няма да се опитва да се "сприятели" с Путин. Но доколкото от разследването стана ясно, че отравянето на Навални е извършено непосредствено от Федералната служба за сигурност (ФСБ), а това означава, че зад това престъпление стои лично Владимир Путин, то въпросът вече не е в "сприятеляването"...Как ще повлияе това върху отношенията между двамата президенти?
- Байдън няма никакви илюзии спрямо Путин. Той го познава твърде добре. Когато Байдън стана вицепрезидент, през 2009 година беше съвсем друга епоха - и друг президент . Медведев имаше съвсем друг поглед за политиката, съвсем друго разбиране за света. И Обама "презареждаше" отношенията не с Путин, а с Медведев.
Веднага щом Путин се върна на власт в Кремъл през 2012 година "презареждането" свърши. Путин искаше сътрудничество със САЩ.
И той продължава да е на власт, така че оттогава нищо не се е променило.
Русия вече е значително по-авторитарна държава. И последното доказателство за това е опитът на руското ръководство да убие Навални.
Всичко това прави невъзможно "презареждането" на отношенията с Русия сега.
Но това не означава, че администрацията на Байдън не трябва да си сътрудничи в рамките на националните интереси на Америка.
Ние го правехме и във времената на Студената война, но никога не забравяхме за своите ценности.
И никога не сме се опитвали да се преструваме, че нашите отношения се подобряват.
Именно мен ме смятат за автор на "презареждането и пак мен ме обвиняват, че съм пуснал в обръщение този термин.
Да, действително, аз участвах в началния етап, но "презареждането" не беше създадено с цел подобряване на отношенията с Русия. То беше необходимо за подписването на нов договор START-3 (Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия на САЩ и СССР, респективно Русия, за съвместно, постепенно намаляване и ограничаване на стратегическите носители на ядрени оръжия - бел. ред), за съгласуването на нови санкции срещу Иран, за да се договорим за снабдяването на международните сили в Афганистан през руска територия, за влизането на Русия в СТО. Това бяха много конкретни цели.
И ние разбирахме, че Медведев не би се съгласил с всичко това, ако не беше и в негов интерес.
Но днес списъкът от теми, по които можем да си сътрудничим с Кремъл е значително по-къс, отколкото през 2009 година.
Важно е това, че екипът на Байдън няма да търси ескалация на конфронтацията. Никой не иска да воюва с Русия. Избягването на сценарий, способен да доведе до война е много важна част от дипломатическата работа.
Затова понякога е по-важно да изградиш дипломатически връзки със съперниците, отколкото със съюзниците.
При това екипът на Байдън много трезво оценява вредата, която нанася войнствената политика на Путин в чужбина. Тони Блинкен, номиниран за поста държавен секретар, е мой отдавнашен приятел, ние се познаваме от 30 години. Той също трезво оценява ситуацията и разбира какво представлява властта при и на Путин и къде са границите на възможност за сътрудничество.
- Как ще изглежда политиката на САЩ при Байдън спрямо постсъветското пространство?
- Като цяло ще има по-сериозно дипломатическо взаимодействие със страните, които бяха пренебрегвани при президентството на Тръмп. Разбира се, начело в този списък стои Украйна. Президентът Тръмп опита да използва американската помощ за Украйна, за да бъде преизбран. Той политизира двустранните отношения с Украйна и това им навреди.
Също така Грузия, Армения, Беларус…
В Узбекистан точно сега се случват много сериозни събития.
Предполагам, че САЩ и европейските страни ще трябва по-активно да се включат в разрешаването на конфликта в Беларус, защото там действилно ситуацията е ужасна.
Трябва да се подпомогне преходът, който би позволил да се формира ново ръководство на страната без Лукашенко. Няма път назад.
Лукашенко никога, при никакви обстоятелства не може повече да управлява Беларус, той няма никаква легитимност. И колкото по-бързо завърши всичко, толкова по-добре.
Освен това, една по-силна въвлеченост на САЩ ще бъде добър сигнал не само към местните правителства и общества, но и към Путин, че не сме "предали" този регион.