Гигантското влияние на спецслужбите, с което се сблъскваме днес е било заложено от Дзержински
Съществува риск, че Русия ще разположи в Беларус ядрено оръжие и ще започне ядрена атака против страни от Източна Европа, казва известният историк и анализатор
Интервю на Влад Зерницкий, Первое радио
- В последните години в Русия беше създадена идеалната система за безгранична власт: послушен, зомбиран народ, предано корумпирано обкръжение, отсъствие на правото, гигантско влияние на спецслужбите. Всичко това заслуга само на Путин ли е или основите са поставени още преди него?
- Безусловно това не е заслуга само на един човек. Това е заслуга на цялата система на КГБ създадена през 1917 година от Дзержински и Ленин. И ако търсим, така да се каже, първопричината на ниво лидер, това безусловно е Дзержински, а не Путин. Всичко това, с което се сблъскваме днес е било заложено от Дзержински.
А Путин беше поставен във властта през 2000 година от държавна сигурност. В някакъв смисъл на него му провървя, той беше трети по ред на опашката. Преди него беше Примаков, бившият директор на Федералната служба за сигурност, беше Степашин, също директор на държавна сигурност, която тогава се наричаше ФСК. Елцин не ги избра по редица обективни и субективни причини, а затова избра третия от списъка – Путин. Кои са били четвърти, пети, шести в този списък, вероятно няма да научим никога.
- Да разбирам ли, че ако Путин не беше човек на спецслужбите, той изобщо нямаше да се добере до властта? Във всеки случай е трябвало да бъде човек или от държавна сигурност или от външното разузнаване, така ли?
- Безусловно. Това може да се каже със 100% гаранция. Изобщо, когато се огледам назад, към 90-те години и се попитам защо в Русия не победи демокрацията, ми става ясно, едва Елцин не ги избра по редица обективни и субективни причини, а затова избра третия от списъка – Путин.
Просто това никой не го виждаше тогава или не искаше да го види, или не можеше да го види заради много умелата пропаганда на същите тези служби. Те казаха на народа, и това изглеждаше много правдоподобно, че в Русия всичко се управлява от олигарсите. Всъщност, не те, а спецслужбите управляваха всичко. Те бяха внедрени във всички сериозни финансови и икономически структури в страната, зад всеки олигарх стоеше високопоставен представител на спецслужбите, те им дишаха във врата непрекъснато на същите тези олигарси. Те контролираха всичко много добре и към 2000 година, дори по-рано – през 1999 година – те по някакъв начин убедиха, принудиха Елцин да подаде предсрочно оставка. Манипулирайки законодателната система те направиха Путин де факто президент още преди изборите: спомнете си как Елцин го обяви за „изпълняващ длъжността президент“. Нали разбирате, че в страна като Русия, в която демократични институции, дори ако изобщо ги има, са в зародишно състояние, този „изпълняващ длъжността“ е фактически президент. А срещу действащия президент на народа му е някакси сложно да гласува. Така че бяха създадени сериозни условия Путин да стане президент на изборите.
Но главната, сериозната сила, която го направи президент беше ФСБ, което стоеше зад гърба му.
- Съществуват много предположения кой ще бъде неговият приемник от гледна точка на това как ще се развие ситуацията с войната в Украйна, ще бъде ли прекратена. Но от Ваша гледна точка, този човек също ли ще бъде от спецслужбите?
- Да допуснем, че утре на главата на Путин падне тухла или той падне по стълбите и си счупи врата или просто умре, такъв е животът, и дойде нов човек.
Готови ли сме да предположим, че той незабавно ще прекрати военните действия в Украйна, ще изтегли войските, ще се извини пред целия свят за стореното, ще признае границите от 2007 година, ще изплати на Украйна и на всички украинци компенсации, като хвърли всички доходи на „Газпром“ и нефтената промишленост за това?
Можем ли да си го представим?
Мисля, че не.
И не можем да си го представим, защото всъщност разбираме, че Путин сам по себе си не е диктатор в класическия смисъл на тази дума. Той не е Франко, не е Сталин, не е Мусолини, не е Хитлер. Той е човек доведен на власт от една институция. И докато не се избавим от тази институция нищо няма да се промени в Русия. Няма да е възможно.
Ако ние създадем условия, при които тази институция да бъде разпусната и забранена, тогава можем да говорим за това кой ще бъде президент. В някакъв смисъл няма значение кой, но важното е той да е избран и да не е ФСБ. Това е главното условие в Русия да настъпят някакви сериозни промени.
- Авторите на наръчници за пропагандистите преди препоръчваха той да бъде сравняван с Петър Първи. Но сега новите указания са за Александър Невски. Като историк, каква мисъл, според Вас, искат да заложат в главите на руснаците от Кремъл? И защо?
- Петър Първи се е опитвал да отвори прозорец към Европа за Русия, да сближи Русия с Европа, а Путин прави точно обратното. Той иска да напълно откъсне Русия, която през 90 и 91 година много се беше сближила с Европа, което му се удаде с войната против Украйна.
Ако погледнем външополитическата му програма, която е много амбициозна, той се опитва да възстанови Съветския съюз с всичките му републики, а Източна Европа отново да попадне под влиянието на Руската федерация или на новата руска империя. Но във вътрешно политически план чрез войната в Украйна Путин превърна Руската федерация в абсолютния Съветски съюз. И отчитайки, че това винаги е било негова мечта, той го е казвал много пъти и съвсем открито, трябва да кажем, че той я реализира доста успешно. Оказа се, че за да се изпълни тази мечта е достатъчно да започне пълномащабна война с Украйна. И изведнъж Руската федерация се превърна в стария Съветски съюз с послешното население, абсолютно послушния парламент. Във вътрешен план той успя, но още не е разбрал, че във външнополотически план се провали. Той смята, че всичко едва сега започва.
Макар аз донякъде да съм съгласен с това, аз не смятам, че войната с Украйна е краят на нашите проблеми. Аз смятам, че това е само началото.
- Но не разбирам защо той иска тази изолация? Дори да възстановява Съветския съюз, защо не иска да е партньор с Европа, със Запада? Това не ми го побира главата.
- Защото от гледна точка на Путин и на държавна сигурност, всички неуспехи на СССР и разпадът на СССР са причинени от това, че над КГБ, над спецслужбите е имало политически контрол. И през 91-ва година държавна сигурност се избави от този контрол. И сега те реализират програмата, за която са мечтали през целия си живот.
А Путин смята, че главната, глобалната грешка и на СССР, и на Русия, е в партньорството със Запада. Според него, със Запада не трябва да се партнира, а да се воюва и да бъде побеждаван. Путин смята Запада за слаб, че няма да издържи на ескалацията на заплахите с ядрено оръжие и ще се предаде. Путин и досега смята, че когато се стигне до следващото ниво на ескалация всички ще се предадат.
Той бърка, но той има друга гледна точка към нещата и е трудно да бъде убеден, че е сбъркал, че тази тактика е губеща, да не говорим, че е престъпна и ще завърши за Русия с катастрофално поражение.
- Искам да Ви попитам пак като историк – може ли, справедливо ли е да се правят сравнения между съвременна Русия и Третия райх и между войната с Украйна с войната на Германия със Съветския съюз?
- Има съвсем пряка аналогия между действията на Путин в периода 2008 – 2021 година с действията на Хитлер, който започна със завземането на територии населени с германци, със създаването на идеологията, че всички германци трябва да живеят в една държава. Всъщност Путин е заимствал тази теория създавайки философията на „руския свят“, както и тезата, че Руската федерация е длъжна да завземе всички територии, на които живеят компактни маси руско население.
Но очевидната аналогия, според мен, е, че 1 септември 1939 година е 24 февруари 2022 година. За мен това е датата, началото на Трета световна война. Въпросът е кога ще завърши, защото Украйна много силно му обърка картите, как точно ще завърши и каква цена ще платим за всичко това?
Ние може би не си даваме напълно сметка за това сега, но Украйна спаси Европа.
Сега, след шест месеца война, картината е съвсем различна. Оказа се, че Русия няма армия, достатъчна да превземе Украйна. Вече и дума не може да става, че украински граждани могат да бъдат взети или мобилизирани в армията на Русия и използвани за последващи атаки срещу страни от НАТО. Този план напълно се провали.
Путин има един резерв – много сериозен, много опасен – ядреното оръжие. Неслучайно напоследък много често чуваме и от руското ръководство, и от Лукашенко, за това „тактическо ядрено оръжие“, повтарят ни списъка на страните, които се намират в зоната на риска: Украйна, Полша и Литва. Съществува риск, че Русия ще разположи в Беларус ядрено оръжие и ще започне ядрена атака против някои конкретни страни от Източна Европа.
Искрено се надявам, че ако стане известно, че той премества ядрени оръжия в Беларус, НАТО няма да му позволи да премине тази червена линия и ще бъдат нанесени превантивни удари по Беларус.
В това отношение, според мен, Западът трябва да възприеме израелската тактика: да се нанасят превантивни удари. Твърде рисковано би било да се чака той да разположи ядрено оръжие в Беларус. Тогава ще е твърде късно. Той със сигурност ще атакува от нейната територия. Путин затова остави Беларус формално независима страна, а не я анексира.
И втората опасност също е свързана с ядреното оръжие и това е предаване на ядрено оръжие или технология на Иран. Затова много внимателно трябва да се следят руско-иранските отношения. Ние много добре знаем какво е нужно на Иран от Русия – ядрено оръжие.
Превод: Faktor.bg