Олесия Илашчук: Подкрепата за Украйна не удължава войната, а увеличава шансовете тя да приключи със справедлив и траен мир, а не със следваща руска агресия

Разпалването на антиукраински настроения в България е много опасна тенденция, част от хибридната война, която не би трябвало да има място в съвременни демократични общества

Важно е информацията за българската общност в  Украйна да влезе в образователната програма на Република България, а децата в българските училища да  научат откъде идват такива  държавници като министър-председателите  Александър Малинов, Димитър Греков, генерал Иван Колев и много други, казва пред Faktor.bg Н.Пр. посланикът на Украйна

Интервю на Стойко Стоянов

-  На 28 юни Украйна отбеляза Деня на своята Конституция – един от символите на независимата украинска държавност. Какво означава този празник днес, когато страната вече четвърта година води пълномащабна война срещу руската агресия? 

- Тази година Украйна отбелязва важни юбилеи – 35-годишнината от възстановяването на Независимостта си и 30-годишнината от приемане на Конституцията. Новият Основен закон в Украйна беше приет през 1996 година и този процес наподобяваше и конституционните промени в България след прехода. В този смисъл нашите парламенти свършиха много важна мисия през 1990-те. Когато говорим за  това, че украински и български народи имат много обединяващи страници в своята история, точно тази е една от тях.

Вече 30 години новата Конституция ни дава правото да бъдем себе си, а Украйна да бъде суверенна, цялостна и независима държава. Това са фундаментални неща, които са еднакво важни и за украинци, и за българи, и за всички народи, избрали демократичния път на развитие. В условията на войната, която води русия срещу Украйна, за украинците текстът на Конституцията не е просто текст на хартия. Конституцията я има, защото има  милиони хора, готови да се борят за независимост, за своята Земя, за своите права и своята свобода. 

- Промени ли войната разбирането на украинците за държава, свобода и демокрация?

- Войната по принцип преобръща всичко, с което сме свикнали и което се приема за даденост. И определено, военната реалност по особен начин нагласява  демократичните ценности, както и желанието да отстояваш  държавата свободна. Украинското общество е по-силно от всякога, то усеща колко е важно да възтържествува справедливостта и Украйна да си възвърне териториалната цялост. В този контекст всеки един гражданин, и това не е преувеличение,  разбира, че това зависи от него, независимо къде се намира - на фронтовата линия, или работи в тил. Макар че в условията на съвременната война, границата между фронтовата линия и тила се размива, руските атаки с ракети и дронове  застрашават всеки един украинец, независимо къде живее - на изток, на север, на юг или на запад.

Факт е и важната промяна в самоосъзнаването на украинците – ние по-друг начин започнахме да възприемаме собствената си история, борбата за независимост и оцеляване през последните почти 400 години в рамките на имперските руски проекти в какъвто и да било вид. А що се отнася до демократичните ни традиции, те имат много дълбоки корени още от средновековната Киивска държава, от първия свод на законите «Руська правда» от 11 век, до прототипа на конституцията на Казашката държава на хетман Пилип Орлик и до конституционните проекти на Украинската Народна Република в началото на 20 век. И всички те имат много общо, защото се базират  върху  ограничаването на едноличната власт, върховенството на правото, индивидуалните свободи и управление от народа. И още нещо много важно, в Украйна днес разбираме и сме убедени, че държавата – това сме ние.

- Докато в България често се водят спорове дали Украйна трябва да бъде подкрепяна, на самия фронт се променят не само военните технологии, но и представите за съвременна война. Какво според вас светът и България все още не разбират за случващото се в Украйна? 

- Мисля, че най-трудното все още в глобален мащаб е да се приеме фактът, че руската агресия няма да приключи сама по себе си. Необходими са много усилия, за да бъде спрян агресорът. Десетилетия, в които беше водена политика на умиротворяване на Русия, не дадоха резултат. Напротив, всички тези умиротворителни усилия доведоха до това пет години да се води тази руска пълномащабна война срещу Украйна, до засилване на  руските заплахи пред демократичния свят като цяло. Русия не показва признаци, че е готова да се откаже от своята агресия. Напротив, тя последователно отказва реални преговори и използва всяка пауза не за мир, а за ново превъоръжаване и продължаване на войната. Както неведнъж е казвал Президентът на Украйна  Володимир Зеленски: „Русия разбира само езика на силата.“ Именно затова подкрепата за Украйна  по никакъв начин не удължава войната, тя увеличава шансовете войната  да приключи със справедлив и траен мир, а не с временна пауза преди следващата агресия. От 2014 година и до момента, Украйна защитава не само своята независимост. Защитаваме принципа, че границите не могат да бъдат променяни със сила и че агресията не трябва да бъде възнаграждавана. Това са предизвикателства не само пред цяла Европа, включително и България, но и глобално пред демократичния свят.

- Пише ли се днес нова военна история, в която защитникът жертва променя правилата? 

- Украйна със своя решителност и съпротива променя световното разбиране за войната, започвайки от 2014 година, и особено след  2022 година. Цената на тези промени, които въвежда и диктуват  Украйна и украинският народ, са неимоверно високи. Освен иновации  в съвременните военни технологиите, скорост на взимане на решения, които водят до асиметрични ефективни отбранителни отговори, от огромно значение е и високата мотивация на украинците, които жадуват за справедливост. И справедлив мир.  Защото справедливият мир не може да бъде постигнат за сметка на жертвата на агресията.  Ако искаме траен мир, не може  да се допусне правото на силния да подмени международен правов ред. Никой в Европа не може да се чувства спокоен и защитен, докато Украйна не е защитена. Това е и отговорът на въпроса кога ще приключи войната, - тогава, когато ще се постигне тази истинска формула на «справедлив и траен мир».

- През последните месеци в България широко се разпространяват обвинения срещу украинския посланик във връзка със случая в Баба Алино, които впоследствие не намериха потвърждение. Как подобни кампании влияят върху обществените отношения между българи и украинци? Доколко фалшивите новини и слуховете вече се превръщат в инструмент за формиране на общественото мнение?

- Наистина с огромна тревога следим ситуацията и проявите, насочени към  опити за разпалване на антиукраинските настроения в България. Това са много опасни тенденции, които не би трябвало да имат място в съвременни демократични общества. Както заявихме още от самото начало, работата на едно дипломатическа мисия  е да действа строго в съгласие с Виенските конвенции за дипломатически и консулски отношения и да уважава националното законодателство. Украйна и Република България са приятелски и демократични държави, които имат много общи цели и интереси, и те са градивни, за разлика от фалшиви новини и дезинформационни атаки.

- Виждате ли в антиукраинското говорене тенденция и признаци на организирани кампании за влияние и каква роля играят руската пропаганда и дезинформационните мрежи?

- В крайна сметка истината винаги побеждава, но тя не е шумна,  затова истината трябва да се защитава от институциите по законосъобразен начин. За съжаление, борбата с дезинформация е изключително сложна задача и това е едно от главните предизвикателства за националната сигурност на държавите членки на ЕС. Трябва да засилваме нашите съвместни действия, не само в сферата на обмяна на опита за прилагане на ефективни мерки за противодействие, но и в политиките, които биха довели до намаляване или изкореняване на проблема. 

В момента, предвид цялата информационна ситуация в България, за украинската страна от особено значение е украинските граждани да се чувстват в България спокойни и защитени, отчитайки, че те са много травмирани от реалностите на войната в Украйна. И ние вярваме, че и двете държави ще се справят с това ново предизвикателство, което е съставната част от хибридната война, която се води срещу Запада и срещу Украйна.

- България традиционно е близка до Украйна както исторически, така и чрез голямата българска общност в Одеска област. Въпреки това част от обществото остава податливо на внушения представящи Украйна като противник. Как може да бъде преодолян този информационен разрив? 

- Връзката между нашите народи наистина е дълбока и минава много отвъд политиката. Българите в Украйна са  много уважавана общност. Днес те, рамо до рамо с етническите украинци, защитават своя общ дом, защото ракетите и дронове са насочват от руските войски  срещу всички украинци, и никой не е защитен, докато има военни действия.

 Когнитивните войни  повече от десетилетие са част  от нашата  нова реалност и ежедневие. Най-сигурният начин да се справим с фейкове  и внушения по темата "българите в Украйна" е да работим по-усилено и да разкажем колкото се може повече за украинските етнически българи. Защото става дума не само за бесарабските българи – те са само една част от общността в Одеска област – а българите, които живеят и в Миколаивска, Херсонска, Запоризка и други области в Украйна. Освен активните човешки контакти, запознанства и пътувания до тези региони в Украйна, важно е информацията за българската общност в  Украйна да влезе в образователната програма на Република България. Децата в българските училища да научат откъде идват такива  български държавници като министър-председателите Александър Малинов, Димитър Греков, генерал Иван Колев и много други.

- Ако трябва да отправите послание към българското общество по повод Деня на Конституцията на Украйна, какво би било то? 

- В Деня на Конституцията на Украйна бих искала да  благодаря на България и българския народ за съпричастността и подкрепата на Украйна.  За всеки жест на добродетел, на съдействие, на разбиране. За откритите сърца и души.  За това, че България е на правилната страна на историята. На страната на  закона и правото, и на страната  на духовността и морала.

- Какъв е най-важният урок, който украинците научиха през годините?

- Много дълбоко осъзнахме, че свободата не е даденост. И че тя, както и мирът,  трябва да се защитават и да се отбраняват всеки ден с единство и солидарност. И че този път не е лек и не е кратък. Но в крайна сметка, само смелите и упоритите имат шанс да променят историята и да определят своето бъдеще. А Украинският народ вижда своето бъдеще в  единна и мирна Европа, като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО. И това е нашия решителен  отговор и на пропагандата, и на опитите на разделение, и на всички  заплахи и предизвикателства.