Руди де Леон: Ако САЩ се откаже от ролята си на световен полицай, това означава да бъде предизвикан световен хаос

Идеята, че по някакъв начин всеки съюзник може да поеме по свой собствен път и да се грижи за себе си, се оказва неработеща формула 

Ще могат ли американците отново да бъдат лидери по конструктивен начин след 2028 г. е едно от големите неизвестни по отношение на трансатлантическия ни диалог и ролята на САЩ и Запада в света, казва експертът по сигурност

Руди де Леон – бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати и старши вицепрезидент по въпросите на националната сигурност и международната политика в Центъра за американски прогрес (CAP) 

Интервю на Али Селчук Гюлташлъ (Ali Selcuk Gultasli) за ECPS

- Г-н де Леон, в продължение на десетилетия Съединените щати се позиционираха като основен гарант на либералния международен ред. Как оценявате очевидната промяна на администрацията на Тръмп от лидерство в съюзите към по-транзакционен подход (обмен на сделки) в международните отношения? Дали това е временно или е структурна трансформация в глобалната роля на Америка?

- Това е отличен въпрос, който се задава и в столиците на Европа, и в Азия, но особено тук, в Съединените щати. 

В периода от 1945 до 2016 г., когато имаше глобална архитектура за предотвратяване на друга голяма война. Ако се върнем към срещата на върха между Рузвелт, Чърчил и Сталин, когато Втората световна война наближаваше своя край, Сталин се интересуваше от границите на Полша, а Чърчил искаше да възстанови Британската империя, особено в Леванта. Това, което Рузвелт и американците искаха, бяха институции, които да предотвратят възникването на Трета световна война. Една от тези институции беше планът „Маршал“, който по-късно се трансформира в американската Агенция за международно развитие (USAID). Другата цел беше просто да се помирят Германия с Франция и Англия. 

Единственият начин тази среща да се състои беше ако Айзенхауер се върне на активна военна служба и стане президент на Колумбийския университет в Ню Йорк. Труман го върна на активна служба и той председателства първата среща на НАТО между Германия, Великобритания и Франция. Алиансът се разрасна и разшири своята роля. Той изпълняваше различни функции по време на Студената война. Ключовото бяха онези институции, които трябваше да предотвратят избухването на нова голяма война. Това позволи на Китай да се издигне в съвременната епоха в относително мирна среда. Също така поддържаше мира в Европа.

Един от недостатъците, колкото и да не го признаваме, беше, че американците се превърнаха в световни полицаи. Обикновено това не завършва добре. Въпреки това, фактите са налице. Това ни отвежда до президентските избори през 2016 г. Така че сега, прав сте: какъв е статусът на Америка в глобалните съюзи?

Налице са редица икономически промени, които са в ход. Също така имаме и смяна на поколенията. Всичко това е на масата. И изведнъж се появява настоящият президент, Доналд Тръмп, който разбърква нещата навсякъде.

Но докато Рузвелт, Айзенхауер и Труман в началото имат много голям стратегически подход, настоящата администрация прави нещата ден за ден. Това, което казва тя в понеделник, не е това, което казва в четвъртък. В резултат на това има една несигурност, колебания, като в същото време горещите точки остават. Китай потенциално печели икономически центрове. Всички тези неща са в действие в момента.

- Вие твърдяхте, че американското лидерство остава незаменимо за регионалната и глобалната сигурност. В светлината на последните събития как гледат на Вашингтон традиционните съюзници на САЩ – като на по-малък гарант за сигурността или повече като на източник на стратегическа несигурност?

- Мисля, че това е справедливо описание на посланията, идващи от Вашингтон, и ако не сте запознат с политиката на Вашингтон, можете бързо да стигнете до това заключение. Тези дългосрочни отношения са изложени на риск. Връзката между Съединените щати и НАТО беше и продължава да е нещо повече от просто споразумение за сигурност. Това е дипломатически център на диалог и обмен, който обхваща въпроси далеч отвъд Европа, включително процесите в Близкия изток. 

Когато миротворци трябва да влязат, ще видите американци, но по-вероятно е да видите и британски, френски, италиански, а понякога дори и германски миротворци да се присъединяват към тези дислокации. Когато страни от НАТО се окажат в напрегната зона от страна на трета държава, американците и техните европейски партньори ще покажат, че имат респект от  върховенството на закона и ангажираност с дипломацията, че са отворени по отношение на диалога и обмена в тази ситуация.

В Близкия изток беше трудно. Американците и французите, по-специално, научиха много болезнени уроци като миротворци в трудни райони. Турците понякога могат да играят конструктивна роля тук също. Но да се откажем от този ангажимент, означава да бъде предизвикан хаос. И пак ще кажа - този период от 1945 до 2016 г. беше период предимно на голяма стабилност и непрекъснат диалог.

Американците все още трябва да се справят с това силно, присъщо на желанието им да бъдат в ролята на полицаи, които да уреждат спорове. Но наистина тези взаимоотношения са били от съществено значение, трябва да продължат да бъдат от съществена важност, както и теми за предстоящия президентски дебат през 2028 година.

- В цяла Европа, Азия и Близкия изток сме свидетели на усилията на държавите да се предпазят от американската непредсказуемост. До каква степен инициативи като диалога „Шангри-Ла“ от 2026 г. отразяват по-широко търсене на алтернативни архитектури за сигурност отвъд НАТО, където лидер е САЩ?

- Добър въпрос и отговорът е добре обяснен и осветлен от историците. Но мисля, че имате и други фактори. Първо, имаме непредсказуемостта на администрацията на Тръмп. Тя не знае къде се намират в понеделник, камо ли в четвъртък. Така че липсва стратегически подход.

Второ, имаме възхода на Китай, не толкова като регионална сила, а по-специално като глобална икономическа сила. И това променя отношенията. Понятието „произведено в Китай“, а не „произведено в Европа“ или „произведено в Съединените щати“, определено е фактор за глобализацията.

Миграцията на хора, именно заради нарастването на населението в световен мащаб, от райони, където няма храна и вода, насочвайки се към други места, особено Северна Америка или Западна Европа, е предизвикателство, което се нуждае от дългосрочно решение.

Така че бих казал, че през 2026 г. си имаме работа със свят, който сега е много по-различен този от преди почти 100 години. Той е по-различен от света, създаден в края на Втората световна война. Дийн Ачесън нарече това „  „присъстващи при сътворението“, което е послание как да се изгради мир на целия европейски континент, а след това и мир в Тихия океан. И днес, при тези фактори – като увеличаване на населението, непредсказуемостта на американското лидерство и ситуацията в Близкия изток, правим опити да се движим напред, но сякаш правим една крачка напред и след това две крачки назад, всички тези предизвикателства са на дневен ред. Американците страдат от администрация, която в момента не е стратегическа, която има просто краткосрочен поглед върху всички тези фактори и е склонна да се движи ту напред, ту назад.

- Как интерпретирате връзката между съвременния популизъм и отслабването на международния ред, основан на правила? Дали популистките правителства по своята същност са скептични към институциите или нещо по-дълбоко се случва в структурата на глобалната политика?

- Мисля, че поколенията са се променили. Имахме поколение от Втората световна война, което американците понякога наричат най-великото. След това имаме бейби бумърите. Ако Труман, Айзенхауер и Рузвелт са поколение от Втората световна война, то Кенеди, Рейгън и Клинтън са част от бейби бумърите по тяхно време. Докато сега сме в следващо променящо се поколение, което е израснало предимно с компютри, живяло е в дигиталния свят и информационно е много по-напред от всяко предишно поколение. Променили са се не само естеството на политиката, но и естеството на работата и разпределението на ресурсите. Всички тези неща трябва да бъдат отчетени.

Мисля, че ако американците могат да продължат да имат стратегическа, а не популистка ориентация, тогава можем да развием онези партньорства, които са били толкова ценни през последните 80 години. Но това е предизвикателство. Начините на комуникация са толкова различни. Получаването на информация е мигновено. Мога да чета вестниците в Европа или „  Чайна Дейли“,  вестниците от Сан Франциско или Сиатъл редовно са достъпни и във Вашингтон. Наличието на информация направи всичко да се случва мигновено. И все пак, днешните процеси за вземане на решения все още изискват консенсус и диалог. Докато се справяме с това как да използваме всички тези нови инструменти за информация по конструктивен начин – защото мисля, че все още се учим – това ще бъде голяма предизвикателство и ще води до промяна.

Можем да погледнем отвъд разрушителните фактори в нашата политика, но също така да признаем, че икономическите отношения се променят, както и споделянето на информация. Това, което американците, заедно с британците и руснаците направиха, беше да се научат как да лидират. Те създадоха свои отделни сфери на интереси и влияние, но винаги успяваха да поддържат диалог. Мисля, че в момента идеята, че по някакъв начин всеки може да поеме по свой собствен път и да се грижи за себе си, се оказва неработеща формула. Виждали сме това да се случва твърде много пъти.

- Световният ред след Студената война се основаваше до голяма степен на предположението, че икономическата интеграция ще засили либералната демокрация. Днес обаче авторитарните сили изглеждат все по-уверени и влиятелни. Дали това предположение се е провалило напълно?

- Не мисля, че се е провалило. Мисля, че уязвимостта на прехода към този свят, базиран на информация, е че всеки може да получи информацията, която иска. Какво означава това? Означава, че ще се обърнете към този, с когото имате споразумение. Няма непременно да се обърнете към някой, който предлага различна гледна точка. Така че сте податливи на ехото на конкретна политическа мисъл.

Но аз наистина мисля, че в крайна сметка възходът на могъщите индивидуалистични националисти ще трябва да отстъпи място на един общ свят, с който трябва да се справи Западът - например, с климата, с разпределението на ресурсите, с взаимодействието с развитите и развиващите се страни на Африка и Азия. Това ще има огромни последици за всички.

- Някои анализатори твърдят, че оттеглянето на Съединените щати от глобалното лидерство създава възможности за авторитарните сили да оформят международните норми и институции. Споделяте ли тази загриженост и ако е така, къде виждате най-значимите рискове, които могат да възникнат?

- Съгласен съм с първата част на въпроса, която е, че американците са по-малко стратегически настроени, особено от 2016 г. насам. Може ли това да се промени? Двадесет и първи век започна през 2001 г. с най-високи очаквания, но ето ни през 2026 г., четвърт век по-късно, и отново сме изправени пред всички тези предизвикателства. Разпределението на икономическите ресурси. Военни конфликти, които нямат лесен край. Проблемна дипломация. 

Така че, бих казал, че бъдещето все още не е оформено. Следващите 25 години все още ще са отворени за неговото оформяне и те биха могли да се развият в много различни посоки. Най-належащият въпрос в момента за политиците е да разберат какви са правилата за ролята на изкуствения интелект и какво означава това за естеството на работата.

- През цялата си кариера сте участвали в ключови диалози по въпросите за сигурността и сте писали за тях. Ако погледнем отвъд форума „Диалог Шангри-Ла“ през 2026 г., какви съюзи, институции или коалиции според вас най-вероятно ще се оформят в следващия етап на глобализация? Дали бъдещето принадлежи на обновения мултилатерализъм, на съперничещи си геополитически блокове, на регионални архитектури за сигурност или на изцяло нови форми на международно сътрудничество?“

- Повдигнахте един много важен въпрос. Понякога цели поколения се определят от отговорите, които дават, а друг път – от въпросите, които си задават. За 2026 г. вие много точно очертахте ситуацията, в която въпросите в момента са по-важни от отговорите. Ще продължат ли Съединените щати и Западът да поддържат система от съюзи, която да гарантира стабилността на световния ред? Това беше от съществено значение. Приемахме го за даденост. То просто съществуваше. А сега, когато виждаме, че влиянието му отслабва, започваме да се тревожим малко повече.

Засега  американската доминация все още се запазва. Нашият флот все още може да достигне места, до които никой друг не може. Китай се опитва и може да стигне до някои места, но не до всички. Американците, които се намираха в Германия, имаха по-малко общо с германската сигурност и повече с това да предотвратят повторното избухване на конфликти и съперничество на европейския континент. Тези 5000 американски войници в Германия бяха гаранция за стабилността, постигната чрез дипломатически и икономически инструменти, установени в края на Втората световна война. Повече от 75 години успявахме да поддържаме абсолютен мир в Европа, както и в Северна Америка и в по-голямата си част от Азия. Така че се справихме по-добре със стратегическата сигурност, отколкото с нашата склонност да разчитаме на мощна армия и в крайна сметка да бъдем полицай в Корея, Виетнам, Афганистан, Ирак и Иран.

Така че, не мисля, че за американците, напуснали Афганистан и Ирак, а сега изпратени с мисия в Иран, полицейската роля е непременно успешна глобална стратегия. Трябва да се върнем към по-широкия въпрос за това как да поддържаме стратегически диалог. Как да поддържаме важни съюзи? Как да говорим помежду си, когато сме съгласни, и как да говорим помежду си, когато не сме съгласни?

Ще могат ли американците отново да бъдат лидери по конструктивен начин след 2028 г.? Това е един от големите въпроси, които са висящи в американската политика, по отношение на трансатлантическия ни диалог и ролята на Америка и Запада в света.

Превод: Faktor.bg