Българите обладани от политическа глупост или национална лудост, или и от двете едновременно

Народът ще изпие отново своята горчива чаша на предстоящите избори, отказвайки да се раздели със съветското си минало и да гласува умно

Авторът

Авторът

Д-р Любомир Канов

В долинната или да кажем, котловинната ментална култура на балканска България доминират медиите. Те определят насоките на българската мисъл, на политическите процеси и в крайна сметка на изхода от тях в настоящето объркано състояние на нацията. Демагогията, дезинформацията и лъжата дружелюбно и без особена съпротива се разхождат върху пистата на българският национален ум, изгладен идеално и потомствено от валяка на Тотала до степен на безнадежден сокак. Радостно из този сокак се разхожда

 глупостта, недоверието и невежеството

 Неизвестно Кой подрежда новините по важност и по дължина, прилежно дезинформирайки дезинформираният човек, когото още от “даскалото” са го отучили да мисли със собствената си глава. Не са го отучили обаче да надава силен, даже гороломен глас по всички въпроси, по които е наистина некомпетентен. Тоест почти всички. 

Народната Власт го е убедила, че щом Тодор Живков, Антон Югов и останалите гащници са могли да бъдат начело на тази “държава” в продължение на 45 години, то всичко е възможно, включително и той меродавно да се изкаже по въпросите за “пенциийте”, за Освободителката Русия и за колонизацията ни от американските “кравари”. Той обича Живков и смята, че при него е добре, а сега е зле. Той се смята за квалифициран, даже и ако самият е просто един овцевъд, менажиращ две овци и три кози. 

Комбинацията от средства за масова информация, следващи предначертанията на пост-живковия, про-путинския модел с отделни прозападни лево-прогресистки нюанси, отвежда високоуважаемият български народ, с глава препълнена от политически недоразумения, на избори пред електорален инструмент, наричан урна за хартиени бюлетини с доказана 10% невалидност, машини “мадуровки”, обявени априори за фалшиви или пред перспективата на гъбарски излет, придружен от яростни политически проклятия срещу всички политически “маскари”.
Имa хора, които се питат 

дали става дума за политическа глупост или за национална лудост

 Сякаш отговорът на този въпрос би донесъл някакво облекчение!
Ами ако става дума и за двете едновременно? И ако тези две лица са едновременно представени в националните медии с израз напомнящ Джокера на Джак Никълсън от налудничавата Антиутопия във филма? Ако никоя от тези медии не е в състояние преди съдбоносни парламентарни избори да разгадае и да изтълкува националното предателство на Президент - Джокер с подозрително живковидна физиогномия и гълъбовидните негови емисари и то на фона на срутващата се Империя на Злото, чийто наемници са те самите? 

И тихото блеене на масовите медии пред лицето на очевидното? 

И опитите им всички вкупом да внушат страх от измръзване и смъртоносна пневмония на едно българско население, за което се знае, че единственото, което може да го уплаши е “течение” или чист въздух от отворен прозорец, да не би да умре от студ и липса на парно през зимата или повишената цена на червените чушки и зелето за туршия. 

Което, разбира се, е основната тема през 3/4 от времето за новини, освен някоя катастрофа или бедствие. Както и  постоянното присъствие на 

архетипният Живков, в одеянията на Президент, на авиатор и на юмручен вожд, 

повел на битка срещу Мафията всичките Митрофански воини, докато съска с поверителен глас и оскъдна лексика своите режисирани послания за нефт и газ.

Лудост или малоумие?

Нека котловинният народ изпие отново своята горчива чаша на предстоящите избори поради това, че не можа да се раздели със своето съветско минало и да започне да гласува умно. А нека съветският имперски народ да се раздели с него последен в “братска” прегръдка, преди да бъде зачертан завинаги от останалият цивилизован свят.

Докато медиите и всичките хибридни активисти и пропагандатори, които влудяват този умствено слабосилен народ, поощрявайки го отново бездарно да гласува за когото мрази най-малко ( а той поради медиите мрази всички), ще броят рублите си, копейките си или кой знае какво, без да разбират, че в мащаба на широкия свят са просто едни бедни клоуни, без съвест и без добродетел. На какво ли се надяват? Те нямат бъдеще.