Димитър Иванов
Мераците и амбициите в политиката обикновено не са адекватни на реалните възможности. Новият президент на страната Йлияна Йотова е тъжното доказателство на това правило. На 1 февруари по традиция отдаваме почит и свеждаме глави пред невинните жертви на комунистическия терор. През 1945 година на този черен ден са произнесени първите присъди от така наречения Народен съд, изпълняващ
волята на Москва
Преди 15 години по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов обяви тази дата за Ден на почит към жертвите на комунизма.
Вместо да се поклони и положи цветя на мемориала в градината пред НДК или пред паметника на Софийските гробища, където са разстреляни и зарити в общ гроб регенти, министри от последните правителства преди преврата на 9 септември 1944 година, висши военни, юристи, интелектуалци, Йотова си зарови главата в партийните предразсъдъци и отиде да зареже триумфално лозята край село Делчево, досущ както правеше символът на комунистическия тоталитаризъм Тодор Живков. Вероятно на подсъзнателно ниво зарязването на лозето предизвиква в новия президента усещането за "порязаните" от антинародния съд и червените палачи съдби на българския елит. И в тези виртуални изживявания,
Йотова едва ли е невинна
и не осъзнава какви послания изпраща към хората.
Съвсем в стила на комунистическия цинизъм от Делчево, президентът призова: „Не искаме повече да се делим. Дайте да съберем силите си. Всичко е в нашите ръце. Ако сме заедно и ако направим така, че всеки талант да бъде оценен, резултатите и успехите неминуемо ще дойдат“. И още: „днес е време за празник“, но и за послание „към цяла България за чисти души, здраве, плодородие и красота в отношенията между хората“.
Няма съмнение, че за Йотова 1 февруари е ден за празник – не е цинична, чистосърдечна е с това признание. Но как тогава вижда да се постигне обединение на нацията, да не се делим и талантът на всеки да бъде оценен, след като обръща гръб на историята, на милиони невинни съдби, чакащи 81 година справедливост и памет.
На фона на нелепия и смешен редови гражданин Румен Радев, Илияна Йотова имаше шанс само с няколко дребни жеста да промени стила от последните 9 години на противопоставяне на обществото, на незачитане на общочовешки ценности в името на една провалена идеология.
Президентът имаше шанс да покаже друго лице,
да проветри кабинетите на Дондуков 2 от гоцета, партенки и зелени гащи и потници,
да продуха и мухлясалите мозъци на червената партия, която я изпрати в президентството и която вероятно ще и бъде ракетата носител в бъдеща кампания за президент. Но предпочете да остане вярна дъщеря на своите, не надскочи боя си. Но така ще си остане вечно с образа на приклекнала, зависима и целуваща ръка на всеки пореден руски господар.
Играта вече ще бъде на чисто – край на фалшивата роля, че Илияна може да бъде обединител на нацията. А това е еднозначно абдикиране от конституционните й задължения.
Коментари (1)
Максим Христов
15:42, 4 Февруари, 2026Фактите обаче са малко по-различни. След разгрома и капитулацията на нацистка Германия в съответствие със Споразумението за примирие от 28 октомври 1944 г. между България, от една страна, и т. нар. „обединени народи” - СССР, САЩ и Великобритания, от друга, и с решение на чл. 5 на Парижкия мирен договор и под надзора на Съюзната контролна комисия в София (състояща се от представители на САЩ, СССР, Великобритания и Франция) в България на базата на споменатия “наредба-закон за съдене на виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея” се създава трибунал. Това е Народният съд, който е одобрен от Регентския съвет, а впоследствие и от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон. Създаването му е потвърдено и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война. В международен план никой никога не е отричал легитимността на Народния съд и не го е обявявал за престъпен. А що се отнася до с противоречието му с Търновската конституция, на практика тя е била суспендирана в резултат на преврата от 19 май 1934 г., след който държавата се управлява чрез наредби-закони.Убити от „жертвите” на комунизма в цифри: - 1923 г. – без съд и присъда са убити над 5000 комунисти и земеделци. - 1924-1925 . – около 10 000 души са осъдени на различни срокове затвор. - По нареждане лично на Иван Велков в софийските казарми са разстреляни и удушени над 500 души. За страната този брой е многократно по-голям. - 1941 г. – 474 души са осъдени на различни срокове затвор. - 1941-1944 г. в България са арестувани 64354 души. На 12461 е поискано смъртно наказание, а 7324 са осъдени на строг тъмничен затвор. Само военните съдии са осъдили на смърт 1570 войници и офицери, а на строг тъмничен затвор – 1133. Убити са 9140 партизани с награда по 50 000 лв. на глава за палачите. Убити ятаци и близки на партизаните 10