Димитър Иванов

Мераците и амбициите в политиката  обикновено не са адекватни на реалните възможности. Новият президент на страната Йлияна Йотова е тъжното доказателство на това правило. На 1 февруари  по традиция отдаваме почит и свеждаме глави пред невинните жертви на комунистическия терор. През 1945 година на този черен ден са произнесени първите присъди от така наречения Народен съд, изпълняващ 

волята на Москва

Преди 15 години по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов обяви тази дата за Ден на почит към жертвите на комунизма.

Вместо да се поклони и положи цветя на мемориала в градината пред НДК или пред паметника на Софийските гробища, където са разстреляни и зарити в общ гроб регенти, министри от последните правителства преди преврата на 9 септември 1944 година, висши военни, юристи, интелектуалци, Йотова си зарови главата в партийните предразсъдъци и отиде да зареже триумфално лозята край село Делчево, досущ както правеше символът на комунистическия тоталитаризъм Тодор Живков. Вероятно на подсъзнателно ниво зарязването на лозето предизвиква  в новия президента усещането за "порязаните" от антинародния съд и червените палачи съдби на българския елит. И в тези виртуални изживявания, 

Йотова едва ли е невинна

и не осъзнава какви послания изпраща към хората.

Съвсем в стила на комунистическия цинизъм от Делчево, президентът призова: „Не искаме повече да се делим. Дайте да съберем силите си. Всичко е в нашите ръце. Ако сме заедно и ако направим така, че всеки талант да бъде оценен, резултатите и успехите неминуемо ще дойдат“. И още: „днес е време за празник“, но и за послание „към цяла България за чисти души, здраве, плодородие и красота в отношенията между хората“.

Няма съмнение, че за Йотова 1 февруари е ден за празник – не е цинична, чистосърдечна е с това признание. Но как тогава вижда да се постигне обединение на нацията, да не се делим и талантът на всеки да бъде оценен, след като обръща гръб на историята, на милиони невинни съдби, чакащи 81 година справедливост и памет.

На фона на нелепия и смешен редови гражданин Румен Радев, Илияна Йотова имаше шанс само с няколко дребни жеста да промени стила от последните 9 години на противопоставяне на обществото, на незачитане на общочовешки ценности в името на една провалена идеология.

Президентът имаше шанс да покаже друго лице, 

да проветри кабинетите на Дондуков 2 от гоцета, партенки и зелени гащи и потници,

да продуха и мухлясалите мозъци на червената партия, която я изпрати в президентството и която вероятно ще и бъде ракетата носител в бъдеща кампания за президент. Но предпочете да остане вярна дъщеря на своите, не надскочи боя си. Но така ще си остане вечно с образа на приклекнала, зависима и целуваща ръка на всеки пореден руски господар. 

Играта вече ще бъде на чисто – край на фалшивата роля, че Илияна може да бъде обединител на нацията. А това е еднозначно абдикиране от конституционните й задължения.