Димитър Попов
Скандалите в правителството вече приличат на грозна крамола за власт, на бой за порции от баницата, което отвращава повечето българи от политиката изобщо. Няма съмнение че вината е на Борисов - Петков - Пеевски. Техния махленски политически стил определено реже клона, върху който се крепи правителството и му скъсява сериозно живота. Затова е нужно някой да припомня и на тримата лидери главното - настоящото правителство на Денков- Габриел е
военновременно евроатлантическо правителство,
което трябва да убеди нашите съюзници, че не сме руски Троянски кон в НАТО. То не е създадено да разпределя порции, нито да урежда наши и ваши хора във властта.
Отдавна е ясно, че България има не само правото да бъде защитавана, но и задължението да защитава своите съюзници по време на война. И тъй като войнолюбецът Путин започна своята агресия на Запад като война не само срещу Украйна, но и срещу НАТО, България трябваше да преосмисли колебливата си лоялност към Алианса и да прати в ъгъла проруските лидери като Радев и Нинова. По тази причина се събраха мразещи се лидери и партии, които иначе не биха си подали ръка. И това ги задължава да крепят това правителство докато и НАТО, и ние сме застрашени от войнолюбеца Путин.
Има прогнози, че след края на войната некоалицията ще се разтури от само себе си, защото ще изгуби смисъла на своето съществуване. Това привидно е вярно, особено като виждаме как нейните лидери се псуват в парламента. Обаче има поне две причини да смятам, че геополитическите фактори, а и самото българско общество, чертаят пълен мандат на това правителство, и че то може да падне само по вътрешно политически причини.
Първият фактор е
войната в Украйна, която скоро няма да свърши
Русия изглежда има сериозно намерение не само да победи в тази война, но и да я продължи на Запад, към Молдова, към Балканите и към Прибалтика, представяйки своята агресия като победа над НАТО. Три доказателства има, че в Москва сериозно мътят планове за нова световна война. Първото е, че в ултиматума на Путин преди агресията в Украйна се искаше практическо изключване на България и Румъния от НАТО, както и отказ на САЩ да помагат на бившите съветски републики срещу руска агресия. Второто е, че в началото на тази година Путин е взел решение да използва атомна бомба в Украйна. Не го направи защото от САЩ заплашиха да влязат във войната при такава ситуация, и защото от Китай дойде предупреждение, че няма да одобри използване на атомно оръжие в Украйна. Третото доказателство е доклад на военни експерти от НАТО, който установява, че руската икономика вече е изцяло на военни релси, а тази година Русия отделя за армията над 100 милиарда долара, което е рекорден военен бюджет в руската история. Изводът на експертите е, че дори войната в Украйна да бъде замразена, Русия ще остане реална военна заплаха за НАТО и че плановете и да продължи с инвазията си в Европа и след Украйна остават на масата.
Ясно е, че твърдият тон от Белия дом и огромната финансова помощ за Украйна засега не позволяват на Путин да изпълни плановете си за Трета световна война, след която да пречертае световния геополитически ред в своя полза. Но той не се е отказал от тези планове, въпреки високата цена, която плаща. Илюзия е, че ще „миряса“ ако Украйна седне на масата на преговорите и двете страни направят компромиси с подялба на украинска територия. Всеки мирен договор с Русия е чиста загуба на хартия и ще бъде използван за отлагане на бъдеща инвазия на Запад, а не за траен мир.
Путин сбърка с Байдън, когото смяташе за слаб и страхлив президент. Нападна Украйна, очаквайки САЩ да отстъпят без бой инициативата, но получи истинска война, в която намеренията му да окупира цяла Украйна се сведоха до четири области около Черно море. В Москва обаче приемат този провал за временно решение. Ако на изборите догодина американците върнат в Белия дом Тръмп, който се готвеше да разпусне НАТО, да остави Европа без американска защита и да спре помощта за Украйна, Путин със сигурност ще поднови агресията с нова сила.
Едва ли САЩ могат да си позволят такова бъдеще, затова в Конгреса вече се готви споразумение между републиканци и демократи за гарантирана помощ за Украйна и след изборите. По тази причина преговори скоро няма да има, а догодина войната ще продължи със същото изтощително и за Русия, и за Украйна темпо.
Втората причина, която може да удължи живота на правителството Денков-Габриел, е
консолидирането на българското общество около евроатлантическото бъдеще на България
Преди 8 години социологическите проучвания показваха, че над 50% от българите смятат Русия за стратегически партньор, а определящите себе си като руски симпатизанти и русофили бяха 33%. По онова време доверието в НАТО, благодарение на ширещата се у нас руска пропаганда, беше под 40%.
Последното социологическо проучване, направено от БАН тази година показва промяна в българските нагласи към Русия. 50% възприемат България не като партньор на Запада, а като държава от Европейския съюз и неотменима част от Западния евроатлантически свят; 29% ни смятат за страна на кръстопът между Изтока и Запада, и само 7% искат да сме естествен и задължителен съюзник на Русия и на евразийството. От тези колебаещи се 29% половината са вероятно русофили, така че общото русофилско представителство сред българите не надвишава 20%, което е сериозно намаление на руското влияние у нас след агресията в Украйна.
Разпределението на политическото представителство в парламента потвърждава тези данни на социологията. Проруските партии Възраждане и БСП заедно имат около 20% от гласовете на последните избори. Такова слабо политическо представителство, както и изолацията, в която се намира проруският президент Радев, са доказателство, че евроатлантическото правителство няма алтернатива.
Тази ситуация ще обезкуражава русофилите, които все още се надяват да видят руския ботуш на Балканите и дори в София, маскирайки своето предателство с културна и православна идентичност; и ще засилва позициите на нормалните българи, които все по-ясно разбират, че Русия не е нито брат, нито приятел на България, а империя, която има агресивни намерения на Балканите и гледа на нас като на свой протекторат, който незаслужено е изгубила след Студената война, и който сега иска да си върне със сила. Колкото по-голяма става тази група българи, толкова по-дълъг живот може да има правителството Денков- Габриел.
Рискът за предсрочни избори догодина идва от махленския политически стил на лидерите, от личните и партийни сметки, които те си правят. Ако това правителство успее да се справи с проблемите вътре в коалицията, ако партньорите изработят механизъм за поделяне на отговорностите и коалиционно споразумение, има шанс да използват геополитическата ситуация в своя полза.
Ако обаче техните интензивни крамоли за власт продължат и в бъдеще, напълно е възможно около ротацията това правителство да се разклати толкова, че да не издържи смяната на премиера. Партийните сметки без друго сочат предсрочни избори, а геополитическите - пълен мандат. Дано вятъра духа отвън навътре, а не обратно, иначе ни чакат избори за парламент по никое време...