Бягате ли хлебарки? Въоръжените сили на Украйна край Изюм казват на руския народ истината

Живеем в измислен свят, който не съществува в реалността, армията ни се ръководи от посредствени алкохолици, а държавата се управлява от крадци и убийци

Авторът

Авторът

Алфред Кох*

И така след сто деветдесет и осем дена войната ( в Украйна – бел.ред.) е към своя край. Почти официално е обявено, че путинската изюмска група е обградена. Много убити, пленени, много трофейна техника, боеприпаси. Резервите, които бяха хвърлени, за да спасят изюмските военни, макар да успяха да пробият външния пръстен, също понесоха тежки загуби...

Заседание на Съвета за сигурност се провежда в Москва. Бих направил много, за да мога да сега да съм там. На официалния сайт на президента на Руската федерация бе обявена темата на срещата –  предоставянето на жилища на руски военнослужещи и уж нарушените от Украйна споразумения за износ на зърно.

Не знам какво може да бъде решено по отношение на украинския износ на зърно и как могат да го спрат дори и да искат, но що се отнася до жилищата за военнослужещите -  сега до голяма степен това не е тяхна грижа. 

Украйна ще се погрижи за жилища за затворниците, а за загиналите... Сега те 

имат нужда от обикновен дом: метър на два, добре би било да са в ковчег, 

а не хвърлени с булдозери в канавката, покрити с вар...

Боже мой, толкова мъка. Разбирате ли каква мъка продължавате да причинявате вече шест месеца, уважаеми мои членове на Съвета за Сигурност на Руската федерация? Осъзнавате ли или може би не какво сте сторили? Останало ли е поне нещо, не в душите ви (тук всичко е безнадеждно), а в главите ви? Какво става с вас? Паяжина? Бягате ли хлебарки? О, да, каквито сте всъщност... Андропоидите са един от друг по лоши...

Целият проблем на Русия е, че всеки който иска да управлява в нея не вижда друг начин да се докопа до властта и да остане в нея без постоянно да лъже. Тук дори няма да пиша, че лъжата е грях. Всеки знае това, но на никой не му пука.

Но лъжата не е печеливша. Въпреки това се лъже през цялото време. Например, човек е мързелив. Той е просто един кибик. По цял ден се прави на глупак, пие водка и бие жената си до смърт. Няма смисъл от него. Просто човешка отрепка.

А вие отивате и му казвате: ти си труженик, цялата държава се крепи на теб. Децата ти изпитват  страхопочитание към теб, а жена ти просто се радва, че я търпиш, една кучка в черно тяло. Самата тя едва ли знае, че ако и подадеш пръст - в такива неща ще те забърка, че  после няма да можеш да се отървеш от греха. Обърнеш ли й гръб, тя ще стане лесбийка! Затова ти я възпитаваш според традиционните, доказани от векове ценности. Възпитаваш я, възпитава я, нали... Ръцете вече те болят, но не можеш да спреш... Аскет, герой... Какво друго мога да кажа...

Или, например, не си държал нищо по-тежко от чаша в ръцете си, а те ти казват колко си могъщ! Един исполин, грамада! Не могат да се мерят с тебе чуждите смърдльовци! Богатир! Чудо! Набиваш се на очи!

Колко битки ти спечели ! (Колко – изненадан си ти) А и тези, в които не влезе – ти пак спечели! До една! Ти си непобедим, забрави ли това? А... казваш ти, почесвайки се по главата... Ами, то сигурно е вярно това, но...

Никакво "но"! Виж, какво си помисли! Не може да има никакво "но"? Просто взимаш пистолета си в ръце – и всички врагове ще се разбягат! Ти си работлив - първо, могъщ - второ, истински храбрец - трето, с ценностите ти (традиционни) всичко е наред - четвърто. Е, убеди ли се?

 Убеди ме ... Но един пич ми каза нещо съвсем различно за мен ... Каза ми, че съм пребил толкова жестоко моята жена, че сега тя има киста в корема, освен че направи пет аборта от мен и сега тя не може да има деца ... Лъжа ли е?

Лъже! Поредната лъжа, братле! Жена ти вече е свършила. Стига за нея. Да, и това няма нищо общо с тебе. А кистата й е от преяждане. Добре я храниш, от това и е кистата. Тя трябва да яде по-малко. Я ти ме запознай с това  човеченце. Много искам да разбера що за човек е. От чисто любопитство.

Също така той ми каза, че съм хилав и пияница. И пуша много. И не ми остава много живот... Как да го разбирам това? Не ми ли каза, че аз съм богатир? или какво още?

Богатир си, разбира се! Виждал ли си виетнамците? А чукчите? А пигмеите? Ти си с половин глава по-висок от всички тях. Какво значи, че си слаб? Ти си голям. Солиден. И изобщо не си пияница: този, който пие, запазва ума си трезвен. Пушенето е нищо. Петър Първи е пушел като локомотив. А е бил здрав като бик! Подкови е огъвал…

Ами воините? Казват, че враговете ни колкото пъти са поискали да превземат Севастопол са  го превзели. А ние пеем, че е непревземаем... Как така?

Клевета! Ето това се казва истинска лъжа. А след това ние два пъти победихме врага. Е, не сме  го разбили, той сам си е тръгнал. Но така е и  с Наполеон - превзема Москва, а след това замръзва и сам си тръгва ...

И така е с всичко ... А човек има изцяло изкривена картина за света. На него му се струва, че той е красив и отвътре, и отвън, че е непобедим като Александър Македонски, че е умен като Анатолий Васерман, че е красив като Стас Михайлов и секси като Владимир, „гумения задник“,  Путин...

И най-удивителното е, че 

в това море от лъжи е потънал самият лъжец

 Той вече не вижда твърдия бряг на истината, отдавна не е стъпвал на него и всичко около него изглежда като тази вискозна каша от лъжи ... Всички лъжат. Враговете лъжат, приятелите лъжат, аз самият лъжа... Лъжата е нещо нормално. Така правят всички.

Тогава този непобедим богатир отива на война и се оказва, че всичко е лъжа. Няма герой, няма и победител, и как да има ... И ето сега го полагат безжизнен в гроба, а той дори не е имал време да разбере какво се е случило - воин на непобедима армия, могъщ исполин, известен в целия свят с военните си подвизи, да умре  внезапно толкова нелепо, като куче с обърнати черва. Въшлясал, смърдящ, никому ненужен в света...

И Съветът за сигурност на Руската федерация заседава, а всичките му членове се споглеждат и си казват: защо ти ни лъга през цялото време? Защо ни излъга, че ще ни посрещнат с хляб и сол? И защо ни излъга, че имаме оръжие за милион въоръжени бойци? Излъга ни и за това, че имаме ракети, които могат в окото катерица да ударят. За това, че танковете ни могат да летят. Седи някъде там - и лъже, че има такъв авторитет в цял свят, че всички се страхуват от него ...

Понякога тези лъжи се предават по наследство. Това е традиция. Тук в Русия беше обичайно да се хвалят хората. Хвалят дори мазола на езика. За който дори не са се сетили. Истински дар е, че  няма крила. Като един ангел. Та хората да повярват. И във вечната мъдрост. И в трудолюбието. И в подвига. И в това, че е "освободител" ...

И детски лъжи има. Малко детински. Всеки е имал в двора си такова дете, което е казвало, че знае трикове – че можело с един удар да събори бик. Да, и това е проблем: даваш обещание, че няма да правиш това в реалния живот… Че ако няма обещание, ще трябва да се спасяваш по задните улички ...

Та ето и Путин, с това "все още не сме започнали" ми напомня на една такава потайна нинджа от моето детство ... Да, мисля, че и него това го чака... Мамка му, той има черен колан по джудо ... (И това, между другото, също е лъжа). И последното поражение при Изюм, и всички бъдещи поражения, са по причина на тази тотална лъжа. 

Нацията е затънала в лъжи

 И живее в измислен свят, който не съществува в реалността. Най-после върнете държавата там, където наистина трябва да бъде.

Тя се намира във втората десетка на страните по БВП. Тя умира: населението й тежко боледува, живее малко и бързо се топи. Индустрията й е изостанала и е неконкурентоспособна, превърнала се е суровинен придатък на Запада, Китай, а вече и на Индия. Има много лошо образование и здравеопазване. Културата й е архаична, просто копира образци с 50 години закъснение. Историята й е поредица от мегаломански проекти и посредствени кървави войни, които я разкъсват и връщат  десетилетия назад. Нейната армия се ръководи от посредствени алкохолици и крадци. А  държавата се управлява от крадци и убийци.

И ако тази истина се казваше на хората през цялото време, тогава нямаше да има война. И щеше да има тих, съзидателен труд в името на онази жена и нейните деца. И видиш ли, лекарите щяха да я лекуват, за да може тя да роди още едно. Кистата не е присъда, нали?

Нека 

да кажем на руския народ истината

 Това само ще му е от полза. Да, всъщност Въоръжените сили на Украйна край Изюм правят това. А ние ги подкрепяме напълно.

И това е нашата кауза – правилната кауза. И врагът ще бъде победен. И победата ще бъде наша.
Слава на Украйна!????????

*, Алфред Кох е  политик, бизнесмен и писател, вицепремиер на  Русия  по времето на Борис Елцин.

Превод: Faktor.bg