Добре започваме новата година – свършихме работата на руснаците и пуснахме отдавна бленувания Руски поток през тръбите на Турски, Балкански и Български към братска Сърбия.
Зер - как иначе „Сърбия ще стане по-богата“, както отбеляза специално при откриването на газопровода Вучич, в усмихнатото присъствие на руския посланик и в забележителното отсъствие на българския премиер Бойко Борисов. Ами как няма да стане Сърбия по-богата, след като не руснаците и не сърбите се бръкнаха с 3 милиарда лева, за да се свържат с газови тръби помежду си, а
ние, бедните европейци, платихме техния масраф
И как иначе сърбите ще трупат мускули и ще дрънкат руско оръжие из Балканите, включително направо под носа ни, ако нямат достатъчно енергия. Да, не само пускаме през небето си руските ракетите, които, щом кацнат, веднага стават сръбски, а сега и по земята си пускаме газа, който ще осигури доброто им обслужване.
И как иначе ще имат сили сърбите да извиват ръцете на ЕС – приемете ни и ни дайте парче от европейската баница, щото сме много готини, а вие сте много виновни пред нас, че ни бомбардирахте, за да спасите гадните албанци. А и открай време вие, западняците, много ни обичате и искате да дойдем в лоното брюкселско. Добре, де, съгласни сме – при общия европейски бюджет ще влезем, ама в НАТО-то ви – не, колкото и да настоявате. Щото Русия е наш приятел, не НАТО.
Руски пачаври! Имам предвид – и те, и ние.
Ама нищо, де, забавно е да гледа човек как България, вместо да върви напред и нагоре по новите си европейски магистрали, се гъне като червей и прави всичко възможно да пълзи назад по старите, кални руски пътеки. И как политиците ни – всички до един, които в момента са във властта или около нея – измислят всевъзможни формули и фокуси, крият се по тъмното на парламента и МС, бягат от отговорност по кьошетата на държавата и изобщо се държат като политически клоуни, само за да докажат колко са верноподани на Кремъл.
Вече толкова ми писна да протестирам срещу подобно антибългарско и антиевропейско поведение, а нищо да не се променя през последните над 30 години, че наистина ми остава да спра да се тормозя и само да се забавлявам. Не ме обвинявайте, че се предавам, не – просто в този живот нямам повече нито време, нито сили да се занимавам с идиоти, достатъчно похарчих. Имам толкова много недовършени дела, които ме чакат. Пък и наистина е смешно да гледаш отстрани клоуните как се млатят.
Голямо млатене, тоест, голяма веселба, се очертава да настане и около изборите през тази година. На всичкото отгоре, те са два вида – парламентарни и президентски, а още отсега е ясно, че двата избора са здраво свързани - като крачолите на панталон.
Да позная ли колко пролетни птички ще гласуват например за новосъздадената партия на лицето Васил Божков, обвиняем по 19 точки?
Много – гласи отговорът. Много хора ще гласуват за него. И това не е измъкване от ситуацията, както се измъкна пияният Швейк, дето обеща на редника Кунерт да познае името на бъдещата му жена и наистина позна – госпожа Кунертова. Не, прогнозата ми е съвсем точна и се базира на проста сметка. Както се съобщава, 900 души са учредили партията на Божков и дори половината от тях да гласуват за нея, това би било вече много. Много повече от нулата, която този човек заслужава. А ако гласуват всички 900? А ако всеки от тях убеди по двама роднини да гласуват също? И те от своя страна убедят по още двама…..
Пет или шест партии ще има в бъдещия парламент – категорични са социолозите. Ами от Алфа рисърч да ме бяха попитали. Срещу финансиране от само половината пари, похарчени за изследването, щях да им кажа точно този резултат тутакси, без изобщо да се замислям. А те нямаше да се морят и щяха да спестят някой лев.
Защото то отдавна е ясно, че
без ГЕРБ, БСП и ДПС пак няма да минем
И е ясно също, че още две-три от дребните камбанки ще влязат, колкото да направят конфигурацията съвсем невъзможна за реална политика. В смисъл, да докарат нещата до пълна невъзможност да се състави правителство, освен ако не се случи глупостта, която се пророкува отдавна – „голяма коалиция“ на „националното съгласие“ или на „националното спасение“. Това е бленувана комбинация за онези, които отдавна са извън властта, най-вече – БСП.
За ДПС не важи чак толкова, щото то никога не се е отдалечавало не само от порциите, но и от таланта /на Доган/ да ги разпределя. Ако говорим за някаква промяна през годините в това отношение, то тя е единствено по темата дали с лявата или с дясната ръка върхушката на партията бърка в кацата с меда.
Не им завиждам на хората от ДПС, дето викаше един приятел – и аз искам някой да ме корумпира, ама при мен не идват. А и щом за толкова години никоя от „българските“ партии не разбра как да подхлъзне ДПС, обратно, всички се подхлъзваха на поставените им от тях кори, аз ли да си късам нервите заради тях. Който го може, го може, останалите - да се научат.
Много трепети и радини вълнения ни тресат сега и по въпроса
кои от малките партии ще влязат утре в парламента,
ама предлагам да не се хабим толкова, които и да са, те само ще гарантират един мандат финансово спокойствие за лидерите си, но няма да сътворят нито една от реформите, за които сега надуват мускули. И така е по-добре, де, щото като им слушам идеите за реформи – бягай, майсторе, че дуварът пада.
Да, забавно ще бъде в новия парламент – но съм сигурен, че от конфигурацията, която ще се получи там, ще се изяснят нещата и около президентския вот.
Засега е ясно само, че Румен Радев, колкото и некадърен президент да е, се смята за кадърен и ще се кандидатира пак. Или някой му каза да се кандидатира пак, независимо от кадърността си. Иначе покрай протестите той бая беше залитнал да съгражда новия си политически проект и да се бори за изпълнителната власт.
Важният въпрос обаче е кой ще се изправи срещу Радев. Това може да е Бойко Борисов, но може и да не е Бойко Борисов. Ако ГЕРБ спечели достатъчно парламентарно мнозинство, че да направи някаква, макар много гнусна коалиция като сегашната и пак да управлява, не виждам защо той да се отказва от рекорден четвърти мандат. Още повече – с реализацията на Руски поток, Кремъл що да сменя печелившия кон.
От друга страна обаче, ако ГЕРБ затъне в парламентарното блато и се изравни с БСП, ще има нужда от политическа патерица – а какво по-добро от това силният ти лидер да стане президент и така да контролира едновременно не две, а три власти. Пълен политически кеф! И много демократично!
Но не ме разбирайте погрешно, не казвам, че, за да се избегне подобна опасност, трябва да се подкрепи Радев. Отнюд! Казвам обаче, че българското общество май е тотално некадърно да намери сред себе си и да излъчи дори един читав човек за президент – да не говорим много читави хора за цяла партия.
Но веселбата през 2021 няма да свърши дотук. Кръшно стартира годината образователният министър Красимир Вълчев. Той съвсем сериозно ни уведоми, че ще вкара пак децата в училище, за да избухне епидемията от Ковид 19 с нова сила, само защото „в някои села няма нито един заразен от вируса и там изобщо не разбират защо трябва да е затворена детската градини или училището“.
Не, не разбират. Ами има доста по-простичък изход, бе, неуважаеми г-н министре – пращаме им десетина болни да минат през селото, да поседнат в кръчмата, да се разбъбрят с роднини и познати, и готово, веднага ще разберат. Обаче да избиваме българските учители заради невежеството на някои села, не ми се струва особено редно.
Но има и още нещо, министърът продължава да държи на възможно най-тъпата идея, родена в неговото министерство. В трудна ситуация обикновено работи най-простото решение, при умните все нещо се прецаква. Има даже цяла философия, посветена на това – Бръсначът на Окам. А Бръсначът в случая казва или всички да учат в училище, или всички да са дистанционно.
Но не, българските образователни гении са решили тотално да пре…т работата и да сътворят смесена система – един час този клас ще кара присъствено, другият час - дистанционно, а другият клас пък ще е първо дистанционно, после присъствено. И на следващия ден всичко ще е обратно, за голямо удоволствие на министерските чиновници. Освен това, според министерството няма нужда да се носят маски, но ако някое училище пририта за тях и реши – там се носят.
Все едно, че българското образование в момента живее
в изкривеното съзнание на някой си доцент Мангъров
Ако аз бях учител, още на третия ден щях да направя ефективна стачка, защото така, от една страна, изобщо не се намалява възможността всички в училище да се заразяват взаимно и децата да пренасят заразата в къщи, на детската площадка и къде ли не още. От друга страна - не се подобрява качеството на средата, напротив, тя става все по-изнервена и хаотична, а така няма да се постигне бленуваната от МО социализация. И от трета страна - не се облекчава работата на учителите, а се усложнява. Те ще трябва да подготвят два вида уроци – и дистанционни, и присъствени, защото няма съмнение, че двете неща са различни като подход и методика. Никой обаче не се сеща, че за двойната работа би трябвало и да се плаща двойно. С други думи, ползата от последните решения на МО е нула, вредите – много.
Типично по български – как да не умреш от смях. Или от патриотизъм, в краен случай.