Айде стига за Русия, днес да си поговорим за Щатите, а? И да започнем с класическия въпрос – бият ли там негрите.
Има два възможни отговора. Първият е – не, не ги бият. По простата причина, че в САЩ негри отдавна няма, има афро-американци. Никой там обаче не смее да бие афро-американец, защото левичарските политици и левичарската преса ще го разкъсат на малки късчета, а адвокати с костеливи пръсти ще го разкостят в съда.
Да оставим обаче настрани шегата, макар облечена в дрехите на чистата истина и да чуем втория отговор, който гласи – да, бият ги. Дори ги убиват ей така, по улиците, заради най-невинни престъпления, както видяхме в случая с Джордж Флойд.
Тук вече има нужда от известни уточнения. Първо, важно е да си отговорим - всички негри наред ли биват бити, щом си покажа носа навън, или само някои, най-невинните престъпници сред тях, да речем. Защото аз например съм виждал по телевизора доста
прочути черни мъже и жени,
за които мога да се закълна, че не само никога не са яли полицейски палки, а, напротив, решавали са съдбата на Америка и света.
Такава е Кондолиза Райс, бивш Държавен секретар - външен министър на САЩ, и то в кабинета на републиканеца, тоест, „десния консерватор” Джордж У. Буш. На всичкото отгоре тя е жена, значи, представя още едно потискано и бито в Щатите малцинство. И освен това е красива жена - трети малцинствен вид, подлежащ на престъплението, наречено „комплимент”, което тревожните мозъци днес наричат „сексуален тормоз”.
Или да вземем генерал Колин Пауъл, едва второ поколение имигрант, роден в бедния Южен Бронкс, Ню Йорк. Той завършва общинско училище и общински колеж, гадни места, където белите расисти не стъпват, за да не ядат бой от черните расисти. Пауъл обаче също става държавен секретар при Буш, Съветник по националната сигурност, началник на Комитета на началник-щабовете на САЩ и Върховен главнокомандващ на коалиционните сили по време на Операция „Пустинна буря”.
Много ми се ще да кажа нещичко и за напълно
расисткия избор на черен президент в САЩ,
но ще замълча. Не за друго, а защото през двата си мандата Барак Обама сътвори и във вътрешен, и в международен план толкова много глупости, че плю в лицето на всички умни и талантливи афро-американци.
Ако погледнем извън политиката, ще намерим милиони успели хора от тях. Да споменем само телевизионната звезда Опра Уинфри, популярна сред белите расисти също толкова, колкото и сред черните, може би и повече.
А какво да кажем за знаменитите черни актьори, музиканти, спортни величия, учени и бизнесмени, които населяват тази велика страна и съвършено свободно правят онова, което искат и могат най-добре? Или за онези милиони нормални черни хора, които всеки ден отиват на работа и се връщат в нормалните си домове при нормалните си деца? Точно техния нормален живот в най-голяма степен прав всички приказки за вилнеещия в САЩ расизъм да звучат смешно и нелепо.
Да, там прояви на расизъм има. Точно както в България има прояви на расизъм от страна на отделни идиоти или групи идиоти срещу ромите например.
Това прави ли ни расистка държава? На, защото конституцията и законите тук, както и в Щатите, дават еднакви възможности и права на всички, забраняват дискриминацията и деленето на хората по етнически, религиозен или друг признак. С други думи, ако някой човек от някое малцинство не успее да се реализира в тази демократична среда, то причините трябва да се търсят другаде, не на законодателното ниво.
На всичкото отгоре, както добре знаем, между България и САЩ има една огромна разлика – там законите се спазват много повече, отколкото тук. Самото ниво на гражданското общество, съдебната система, организацията на властовите структури, опитът, от който американците, за разлика от нас, умеят да се учат – всичко това са фактори, които там натежават.
Добре, де, ама все пак чернокожият Джордж Флойд бе убит точно от бял полицай, човек, призван да спазва закона. Пък и това не е първият случай на полицейско насилие срещу черните люде в Щатите – ще възрази някой.
Да, тук опираме до феномен – двойния аршин на тъй наречената „политическа коректност”. Този аршин изисква ако чернокож убие бял, случаят да се замълчи и да се остави на съда да си свърши работата. Принципно – така и трябва. Когато обаче бял убие чернокож, това непременно се
раздуха до възбог и никакви принципи не спират духачите
Това не е американски патент, а изглежда някаква особена слабост на демокрацията, защото подобно отношение виждаме и в ред други ситуации по света.
Когато палестинците атакуват с ракети Израел, това не е новина, никой нищо не разбира, както в момента, така и после. Ако обаче Израел отвърне на удара, нахвърлят му се от всички страни с всевъзможни обвинения.
Когато руснаците използват химическо оръжие в Сирия, международна комисия внимателно трябва да провери дали това е истина. Ако обаче американците защитят свои обекти или граждани от тероризъм, те – без никаква проверка, стават агресори, които нарушават всички човешки права, включително правата на горките терористи.
Така че в случая – да, Джордж Флойд бе убит от полицай, на полицая му предстои съд и той най-вероятно няма да се измъкне сух от водата, както не са се измъкнали другите хора в другите подобни случаи.
Да оставим настрани въпроса кой е Флойд и колко престъпления още трябваше той да извърши, докато се включат реалните защитни механизми на демократичното общество и го поставят в реална изолация, за да спре да заплашва живота и имуществото на нормалните хора. Защото се знае, че когато през 2007 със съдружника си извършват въоръжен обир в частен дом, точно Флойд опира пистолет до корема на бременна жена, за да я принуди да му даде парите.
Това да ви прилича на нещо? Например на безпардонния начин, по който мнозина, най-вече ляво ориентирани люде, смятат парите на другите за свои пари. И също – че ако другите имат пари, но не им дават на тях, те, другите, са лоши хора, трябва да бъдат наказани, а имуществото им – експроприирано.
След онова престъпление, Джордж Флойд е заловен, а пред съда твърди, че съжалява за стореното и има намерение да се поправи. Кога обаче ще стане „поправянето”, не уточнява. Пет години в затвора не му стигат и излиза явно непоправен, ако съдим по факта, че отново се набърква в престъпление – пък макар и „дребно” като размахването на някаква си фалшива банкнота - заради което и умира.
Както казахме, полицаят, който го уби, ще бъде съден. Но защо в много щати избухнаха вълненията, които преляха в откровен вандализъм? Това е сериозна загадка.
Добре, приемаме, че протестиращите искат справедливост. Ами нали за тази цел е съдът, там ще се търси въпросната справедливост. Тя не може да бъде намерена на улицата сред разбитите автомобили, счупените витрини, ограбените магазини и десетките ранени хора.
Добре, приемаме, че протестиращите искат да променят самата система, при която полицаите могат да прилагат насилие и дори да убиват невинни – или поне слабо виновни - граждани. А включва ли това идеята, че ако премахнем полицията – и престъпността ще изчезне?
Ако не – какво всъщност искаме. Ако да - това звучи доста тъпо.
Точно както с ромите в България. Защо са бедни тези хора? Защото са необразовани. А защо са необразовани? Ами защото са бедни.
И оттук решението, което най-често се предлага, е да им се раздават пари под една или друга форма. Това се прави съзнателно, въпреки че всички са наясно – бедността няма как да се пребори, без образование и разум. Или поне без талант, за да израстне необразованият до звезда-милионер.
Абсолютно по същия начин стоят нещата и в Щатите.
Нали сме сигурни, че няма как да направим проф. Чирков или Колин Пауъл от някой, който казва – аз си искам в гетото, тук ми е добре и пазя своята безценна идентичност. А вие като общество сте длъжни да ми плащате, за да не правя нищо друго, освен да я пазя.
Така че като говорим за расизъм в Щатите, трябва да имаме предвид подобни дребни съображения.
Е, няма да ни е излишна и малко повече информация за
черния расизъм,
който доста здраво се шири там. А не е лошо да помислим и по темата защо корейци, мексиканци, китайци и други „цветни” в САЩ не се оплакват от расизъм и бедност, както афро-американците, не пълнят толкова много затворите, не висят така масово на врата на социалната система и децата им се учат да работят, вместо да се друсат от мъка, че нямат пари.
Накрая да формулирам ясно и личната си позиция по темата „расизъм”, защото някой „политически коректен гражданин”, чел - недочел този текст, разбрал – недоразбрал, може да каже, че съм расист.
Не съм, бе! Изобщо не деля хората според цвета на кожата, религията, пола им и прочие - възприемам ги и се отнасям към тях най-вече според това дали са поданици на царица Глупост и доколко са приели някоя от нейните многообразни форми. С други думи, не харесвам тъпите, нагли и престъпни негри, точно както и колкото не харесвам тъпите, нагли и престъпни българи, турци, норвежци, евреи или лапландци.
Ако някой ще ме съди за това – да заповяда!