De Profundis: Да избелиш дявола или защо „политическата коректност“ е по-лоша от комунистическата цензура

Когато опиташ да натъпчеш фактите в думите, а не да съобразиш думите с фактите, те започват да си отмъщават

Авторът

Авторът

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Информират ни: „В новия телевизионен сериал „Властелинът на пръстените“ ще има тъмнокожи елфи, хобити и джуджета.“ Ни повече, ни по-малко. Много хубава новина. Отдавна чакана. Да се готвят Черната Снежанка и Белият Дявол. 
Ама не знаех, граждани, че още е позволено светлокожите да викат „тъмнокожи“ на тъмнокожите. Да определяш, тоест, да разделяш хората по този начин - според цвета на кожата им - не е ли същата расистка обида, както да кажеш „негър“. Или просто влъхвите на тъй наречената „политическа коректност“ са стигнали до финалната фаза, когато са забранили всичко и вече сами не знаят как да се изразяват. 
Да, нещата в тази сфера, с която влъхвите са се захванали, без да разбират от нея, са леко особени. Сигурно е обаче, че винаги, когато опиташ да натъпчеш фактите в думите, а не да съобразиш думите с фактите, те

 започват да си отмъщават

 Имам предвид - и думите, и фактите си отмъщават.  
И сега тези типове няма как да се изразят, затова се връщат към епитета „тъмнокожи“, който е някъде от 18 - 19 век. Щото, нали се сещаме, че терминът афро-американци, който беше доста модерен по едно време, не успя да се наложи поради сериозните си недостатъци. Той не съответства добре например на факта, че в Европа също има черни хора. Те категорично не са афро-американци, но какви са - афро-европейци или евро-африканци. Още никой не е дал наставления по въпроса. А как в Израел да викат на онези черни евреи, които преди време спасиха и със самолети си прибраха от Етиопия - афро-евреи, афро-израелци или нещо друго, още по-идиотско. И най-важното - как да се наричат самите тъмнокожи хора от Африка, когато са в компанията на такива от Америка и Европа и трябва едните да се разграничат от другите? Може би афро-африканци?   
Така или иначе, „новината“, че башибозукът на политическата коректност се е разпасал пак и вилнее този път във „Властелинът на пръстените“, направо счупи тъпомера. 

Първо, Толкин по принцип се базира на митологиите на северните народи, а в тях черна може да бъде нечия нечестива душа, нечия неблагодарност, нечия незавидна съдба, нечия сянка - не и човек. Иначе героите в старогерманските, староисландските, старонорвежките и другите саги, послужили му за основа, гъмжат от руси и синеоки създания, просто на Север в митологичните времена не са виждали други типажи, та да ги правят  герои.  

Второ, самият писател дори не намеква, че някой от елфите - същества, изтъкани от светлина и първична музика - може да са черни. Той конкретно описва и хобитите, но - ядец, и за някой от готините дребосъци не отбелязва да е дори само по-мургав от обичайното. 
Е, по-наблюдателните се сетиха - не трябваше да казвам „дребосъци“, щото това е адски политически некоректно. Полуръстове, както им вика понякога самият писател, също не е добра стока, така че съм наистина затруднен. А в такава ситуация предпочитам да карам директно през кашата, защото предпазливото плуване в нея никога не дава добри резултати.   

Трето - да, орките и други изчадия, които служат на злото, в книгите на Толкин са черни и грозни. Но, за да станат такива, те изминават определен път, който писателят чинно дава, тоест, говорим в случая за капани на моралната деградация, която не прощава ни на бели, ни на черни, а не за расистки напъни.  

Четвърто, защо никой от типовете, отговорни за грубото вмешателство в толкиновите истории не знае - или не му казаха - че един пласт от „Влестелинът…..“ е свързан с нацизма и войната срещу него, която тече, докато се пише книгата. За Толкин, а и за мнозинството тогава, черните дрехи на СС са важен символ на Злото, деградацията на човешкото при нацистите, минаването им към „тъмната страна“, не е просто заплаха, то е огромен проблем на хуманността изобщо. 
Така че нито чрез образите на орките, нито чрез белите хобити и искрящите елфи, Толкин не иска и не обижда негрите. Обиждат ги точно влъхвите на криво разбраната политическа коректност, защото мислят за тях като за някакви маймуни, които трябва да се държат в предпазна клетка.  
Истината е обаче, че никакви подобни обяснения не стигат дори до малкия мозък на политическата коректност и тя години наред вилнее из всички изкуства, история, политика - навсякъде, където достига с мръсните си костеливи пръсти. Що поколения бяха съсипани, като им се пробутва Пипи, чиито баща не е негърски крал, а на Корекоредут май живеят някакви препечени от слънцето афро-шведчета. Десетте малки негърчета на Агата Кристи също вече не са десет малки негърчета като в детството ми. Чичо Том и Хък Фин са практически кастрирани, поне словесно, Отело не е мавър, защото е обида маврите да се изобразяват като ревниви убийци, а във „Фондацията“ по Азимов част от мъжете са подменени с жени. Половината - черни. Теглят ги сякаш на кантар - а това, според мен, е много по-обидно, отколкото ако изобщо ги няма.  
 
Знаете ли, граждани, формулата ГП = ОП² + К. Това значи - Голямата Простотия е равна на Обикновената Простотия на квадрат, плюс Константата на Пламен. Константата обаче клони към Безкрайност, така че сами можете да сметнете. 
А ако не ви се смята, да ви кажа направо, че

 тъй наречената „политическа коректност“ е земното въплъщение на Голямата простотия

 в нейния пълен размер и блясък. Някои казват, че е просто форма на цензура, сравнима с комунистическата и нацистката. Да, има нещо общо - но сега е доста по-отвратително. 
На нацистката не съм свидетел, но мога от първа ръка да ви обясня за комунистическата цензура. Тогава имаше дълъг списък с неща, които не трябва да се публикуват в медиите - къде в България има завод за локум и тахан халва, колко галоши се произвеждат и купуват в страната годишно, такива и други простотии. 
Големият номер на тази цензура беше, че тя не съществува - затова и самите списъци бяха засекретени. Ти като журналист във вестник не знаеш какво може и какво не може да пишеш, а текстът ти задължително минава през „другаря Енев“, както се казваше цензорът във в. „Нов живот“ - Кърджали, по мое време. Другарят Енев, официално - зам.-главен редактор, всъщност беше симпатичен човек, не знам някому да е направил зло. Той нищо не разбираше от журналистика, но единствен имаше право на достъп до списъците и ако нещо в текста ти не отговаря на високите партийни изисквания, направо го зачерква или ти го дава да си го зачеркнеш сам. 
Това, граждани, е „хубава форма на цензура“, ако ми позволите така да се изразя - все пак при нея има механизъм, по който се реализират забраните, значи има начини те да се заобиколят, има и конкретен автор и приносител на въпросните забрани - значи има срещу кого конкретно да се опълчиш.  

Сред най-огромните проблеми на сегашната „политическа коректност“ обаче е, че тя няма ясен носител, писани правила и конкретни изисквания, тоест, тя може да прави всичко, което реши, независимо, че най-често решението кое може и кое не може е плод на отделен креслив индивид или малка група кресльовци. Да, сега всичко може да бъде обявено за политически некоректно от всеки идиот, на когото нещо му хрумне, във всеки момент и по всякакъв повод. Няма списък, за да се съобразиш или не, няма лице, което да набиеш, щом ти писне. 
Горкият Малевич - не са се сетили за него, но как ли ще му се отрази, като му цензурират прочутия „Черен квадрат“. А какво да кажем пък за французина Алфонс Алаис, който има картина, наречена „Битката на негрите в тъмна пещера в дълбоката нощ“. Ще го разкостят, казвам ви.
Така или иначе, наглостта е онзи изключително важен елемент, който отличава влъхвите на политическата коректност от нормалните хора. Те си позволяват всичко, защото така са решили - и толкоз. 
И ето ви я Линдзи Уебър, продуцент на новата поредица по „Властелинът на пръстените“, която само с няколко нагли думи отрича всички същностни възражения, като заявява: „Сериалът трябва да отразява съвременния свят такъв, какъвто изглежда“. 
Толкоз. Нищо, че това е тъпо заклинание, което отвсякъде 

вони на теория и практика на социалистическия реализъм

 И нищо, че въпросната ГПУебър не казва от къде накъде точно сериал по книга на Толкин, писана преди 70 - 90 години, трябва да „отразява съвременния свят“. 
Абе, граждани, пък да не би аз да съм пропуснал нещо важно и в Съвременния свят елфите, джуджетата и хобитите да са вече наистина черни?