21 Декември, 2025

De Profundis: Да избелиш дявола или защо „политическата коректност“ е по-лоша от комунистическата цензура

De Profundis: Да избелиш дявола или защо „политическата коректност“ е по-лоша от комунистическата цензура

Авторът

Когато опиташ да натъпчеш фактите в думите, а не да съобразиш думите с фактите, те започват да си отмъщават

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Информират ни: „В новия телевизионен сериал „Властелинът на пръстените“ ще има тъмнокожи елфи, хобити и джуджета.“ Ни повече, ни по-малко. Много хубава новина. Отдавна чакана. Да се готвят Черната Снежанка и Белият Дявол. 
Ама не знаех, граждани, че още е позволено светлокожите да викат „тъмнокожи“ на тъмнокожите. Да определяш, тоест, да разделяш хората по този начин - според цвета на кожата им - не е ли същата расистка обида, както да кажеш „негър“. Или просто влъхвите на тъй наречената „политическа коректност“ са стигнали до финалната фаза, когато са забранили всичко и вече сами не знаят как да се изразяват. 
Да, нещата в тази сфера, с която влъхвите са се захванали, без да разбират от нея, са леко особени. Сигурно е обаче, че винаги, когато опиташ да натъпчеш фактите в думите, а не да съобразиш думите с фактите, те

 започват да си отмъщават

 Имам предвид - и думите, и фактите си отмъщават.  
И сега тези типове няма как да се изразят, затова се връщат към епитета „тъмнокожи“, който е някъде от 18 - 19 век. Щото, нали се сещаме, че терминът афро-американци, който беше доста модерен по едно време, не успя да се наложи поради сериозните си недостатъци. Той не съответства добре например на факта, че в Европа също има черни хора. Те категорично не са афро-американци, но какви са - афро-европейци или евро-африканци. Още никой не е дал наставления по въпроса. А как в Израел да викат на онези черни евреи, които преди време спасиха и със самолети си прибраха от Етиопия - афро-евреи, афро-израелци или нещо друго, още по-идиотско. И най-важното - как да се наричат самите тъмнокожи хора от Африка, когато са в компанията на такива от Америка и Европа и трябва едните да се разграничат от другите? Може би афро-африканци?   
Така или иначе, „новината“, че башибозукът на политическата коректност се е разпасал пак и вилнее този път във „Властелинът на пръстените“, направо счупи тъпомера. 

Първо, Толкин по принцип се базира на митологиите на северните народи, а в тях черна може да бъде нечия нечестива душа, нечия неблагодарност, нечия незавидна съдба, нечия сянка - не и човек. Иначе героите в старогерманските, староисландските, старонорвежките и другите саги, послужили му за основа, гъмжат от руси и синеоки създания, просто на Север в митологичните времена не са виждали други типажи, та да ги правят  герои.  

Второ, самият писател дори не намеква, че някой от елфите - същества, изтъкани от светлина и първична музика - може да са черни. Той конкретно описва и хобитите, но - ядец, и за някой от готините дребосъци не отбелязва да е дори само по-мургав от обичайното. 
Е, по-наблюдателните се сетиха - не трябваше да казвам „дребосъци“, щото това е адски политически некоректно. Полуръстове, както им вика понякога самият писател, също не е добра стока, така че съм наистина затруднен. А в такава ситуация предпочитам да карам директно през кашата, защото предпазливото плуване в нея никога не дава добри резултати.   

Трето - да, орките и други изчадия, които служат на злото, в книгите на Толкин са черни и грозни. Но, за да станат такива, те изминават определен път, който писателят чинно дава, тоест, говорим в случая за капани на моралната деградация, която не прощава ни на бели, ни на черни, а не за расистки напъни.  

Четвърто, защо никой от типовете, отговорни за грубото вмешателство в толкиновите истории не знае - или не му казаха - че един пласт от „Влестелинът…..“ е свързан с нацизма и войната срещу него, която тече, докато се пише книгата. За Толкин, а и за мнозинството тогава, черните дрехи на СС са важен символ на Злото, деградацията на човешкото при нацистите, минаването им към „тъмната страна“, не е просто заплаха, то е огромен проблем на хуманността изобщо. 
Така че нито чрез образите на орките, нито чрез белите хобити и искрящите елфи, Толкин не иска и не обижда негрите. Обиждат ги точно влъхвите на криво разбраната политическа коректност, защото мислят за тях като за някакви маймуни, които трябва да се държат в предпазна клетка.  
Истината е обаче, че никакви подобни обяснения не стигат дори до малкия мозък на политическата коректност и тя години наред вилнее из всички изкуства, история, политика - навсякъде, където достига с мръсните си костеливи пръсти. Що поколения бяха съсипани, като им се пробутва Пипи, чиито баща не е негърски крал, а на Корекоредут май живеят някакви препечени от слънцето афро-шведчета. Десетте малки негърчета на Агата Кристи също вече не са десет малки негърчета като в детството ми. Чичо Том и Хък Фин са практически кастрирани, поне словесно, Отело не е мавър, защото е обида маврите да се изобразяват като ревниви убийци, а във „Фондацията“ по Азимов част от мъжете са подменени с жени. Половината - черни. Теглят ги сякаш на кантар - а това, според мен, е много по-обидно, отколкото ако изобщо ги няма.  
 
Знаете ли, граждани, формулата ГП = ОП² + К. Това значи - Голямата Простотия е равна на Обикновената Простотия на квадрат, плюс Константата на Пламен. Константата обаче клони към Безкрайност, така че сами можете да сметнете. 
А ако не ви се смята, да ви кажа направо, че

 тъй наречената „политическа коректност“ е земното въплъщение на Голямата простотия

 в нейния пълен размер и блясък. Някои казват, че е просто форма на цензура, сравнима с комунистическата и нацистката. Да, има нещо общо - но сега е доста по-отвратително. 
На нацистката не съм свидетел, но мога от първа ръка да ви обясня за комунистическата цензура. Тогава имаше дълъг списък с неща, които не трябва да се публикуват в медиите - къде в България има завод за локум и тахан халва, колко галоши се произвеждат и купуват в страната годишно, такива и други простотии. 
Големият номер на тази цензура беше, че тя не съществува - затова и самите списъци бяха засекретени. Ти като журналист във вестник не знаеш какво може и какво не може да пишеш, а текстът ти задължително минава през „другаря Енев“, както се казваше цензорът във в. „Нов живот“ - Кърджали, по мое време. Другарят Енев, официално - зам.-главен редактор, всъщност беше симпатичен човек, не знам някому да е направил зло. Той нищо не разбираше от журналистика, но единствен имаше право на достъп до списъците и ако нещо в текста ти не отговаря на високите партийни изисквания, направо го зачерква или ти го дава да си го зачеркнеш сам. 
Това, граждани, е „хубава форма на цензура“, ако ми позволите така да се изразя - все пак при нея има механизъм, по който се реализират забраните, значи има начини те да се заобиколят, има и конкретен автор и приносител на въпросните забрани - значи има срещу кого конкретно да се опълчиш.  

Сред най-огромните проблеми на сегашната „политическа коректност“ обаче е, че тя няма ясен носител, писани правила и конкретни изисквания, тоест, тя може да прави всичко, което реши, независимо, че най-често решението кое може и кое не може е плод на отделен креслив индивид или малка група кресльовци. Да, сега всичко може да бъде обявено за политически некоректно от всеки идиот, на когото нещо му хрумне, във всеки момент и по всякакъв повод. Няма списък, за да се съобразиш или не, няма лице, което да набиеш, щом ти писне. 
Горкият Малевич - не са се сетили за него, но как ли ще му се отрази, като му цензурират прочутия „Черен квадрат“. А какво да кажем пък за французина Алфонс Алаис, който има картина, наречена „Битката на негрите в тъмна пещера в дълбоката нощ“. Ще го разкостят, казвам ви.
Така или иначе, наглостта е онзи изключително важен елемент, който отличава влъхвите на политическата коректност от нормалните хора. Те си позволяват всичко, защото така са решили - и толкоз. 
И ето ви я Линдзи Уебър, продуцент на новата поредица по „Властелинът на пръстените“, която само с няколко нагли думи отрича всички същностни възражения, като заявява: „Сериалът трябва да отразява съвременния свят такъв, какъвто изглежда“. 
Толкоз. Нищо, че това е тъпо заклинание, което отвсякъде 

вони на теория и практика на социалистическия реализъм

 И нищо, че въпросната ГПУебър не казва от къде накъде точно сериал по книга на Толкин, писана преди 70 - 90 години, трябва да „отразява съвременния свят“. 
Абе, граждани, пък да не би аз да съм пропуснал нещо важно и в Съвременния свят елфите, джуджетата и хобитите да са вече наистина черни?
Сподели:

Коментари (0)

"Да продаде Украйна" на Путин – не просто гаф на Тръмп, а дипломация в криза 

"Да продаде Украйна" на Путин – не просто гаф на Тръмп, а дипломация в криза 

Тръмп се опитва да "отмени" целия напредък на дипломацията от последните няколкостотин години, връщайки се към споразуменията, основани на лични пазарлъци, към „частната дипломация“

САЩ са пред голяма опасност...

САЩ са пред голяма опасност...

Тръмп е всичкото онова, което САЩ някога не бяха и срещу което САЩ се бореха с всички възможни средства...

Американската омраза към Европа не е нищо ново

Американската омраза към Европа не е нищо ново

За да разбираме „днес“, първо трябва да разберем „вчера“ – каква беше тайната операция на САЩ за убиване на еврото