De Profundis: Коледа – време за децентрализация, демилитаризация и денацификация на Русия

За Путин има три начина да излезе от батака – да се гръмне сам, да го гръмнат своите, или да висне, обесен и жалък, след нов Нюрнбергски процес

Авторът

Авторът

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Вместо коледно чудо, на самия рождественски ден престъпникът Владимир Путин пак сътвори опашата лъжа, за да манипулира световното обществено мнение. Дори не една лъжа сътвори, а четири в едно, като каза пред някакъв руски медиен парцал. „Русия е готова да преговаря с всички страни, участващи в конфликта в Украйна, но Киев и неговите западни поддръжници отказват да участват в разговори“. 
Първата лъжа в това изречение е, че Русия е готова да преговаря. 

Русия не е готова да преговаря

Да, тя иска да преговаря. Все по-силно го иска, защото непобедимата руска армия и нейните грандиозни успехи в Украйна хич ги няма - но не е готова да преговаря, нека правим разлика. Когато човек е готов, той уточнява базата на преговорите - с предварителни условия или без; форматът – дву или многостранен, със или без участие на международни организации; и целта – коледно примирие, мир по време на самите преговори, траен мир. Нищо подобно Путин не споменава, а директно минава към втората лъжа - че готовността на Русия за преговори засяга „всички страни, участващи в конфликта в Украйна.“
Както знае целият свят, страните в конфликта са само две – Русия и Украйна. Ролите са ясни – Русия е агресор, Украйна - жертва. Целта на преговорите, поне от гледна точка на международните правила, е да се озапти агресора или поне международни сили да разделят воюващите, така че да нямат преки допирни точки. Това означава ли, че в случая Путин е готов да преговаря със самия себе си, за да се озапти сам като агресор и да се принуди да спре войната в Украйна? Много шизофренично, но казаното от него сочи натам. 
Естествено, че нищо такова от кремълската престъпна банда не може да се очаква и това веднага води към третата лъжа на Императора на Злото – уточнението, че „Киев и неговите западни съюзници“ са едно и също нещо, са субект, който трябва да седне с Русия на преговори. 

Ясно е, че Западът не е страна в конфликта. Да, той стои на страната на Украйна. Да, подпомага украинците с каквото може, за да се защитят те успешно от руските орки. И – да, Западът ще продължи да го прави. Но той няма място на масата на преговорите като страна, а само като арбитър или гарант за евентуалния мир. 
Защото, да помислим логично – с кого всъщност ще преговаря Путин, като говори за „западните поддръжници“ на Украйна. Ами масата трябва да е доста голяма, защото на нея ще трябва да седнат над сто държави, които помагат за справедливата украинска кауза. На тази маса ще са и страни като България, Албания, Македония. Тоест, Путин и Лавров ще станат разногледи от вижданията на всички участници за резултата от преговорите и начините да се постигне мир. И означава също, че Путин всъщност няма предвид да говори с всички „западни поддръжници“, а иска да преговаря директно със САЩ като лидер на Свободния свят. 

Ами много иска! Аз не съм съгласен такива преговори да се водят без мен, а имам предложения и искам лично да ги лансирам. Те са простички – руските пълчища вън не само от Украйна, а и от всички съседни страни, където са - Грузия, Молдова, Чечения;

 международен съд за Путин и шайката му;

 децентрализация на Руската федерация или разделяне на няколко отделни държави; демилитаризация и максимално ограничаване на руския достъп до ядрено оръжие; дългосрочни ограничения за пътуване и бизнес-активности на руснаци на Запад; подкрепа за демократични руски лидери и партии. 
Такива ми ти неща трябва да се случат, за да тръгне Русия по пътя на нормализацията.  
Но Путин иска да преговаря не с мен, а с някой западен лидер, който се гъне от мисълта за „мир“ с Русия, за да получи Нобеловата награда за мир. Или друг дивидент. 
И четвъртата откровена коледна лъжа на Путин е, че Киев и западните поддръжници „отказват да участват в разговори“. Ами не е вярно – и Украйна, и Западът искат мир, за едните войната носи много жертви и разрушения, а за другите струва много пари и излишни усилия за налагане и спазване на санкции.  
Така че всички в Киев, Вашингтон, Брюксел, Лондон, Канбера, Токио и другите столици искат мир – но

 не под диктовката на Русия

 и при нейните условия. Защото това значи Свободният свят лично да се гръмне не в крака, а в главата, под доволния поглед на престъпното кагебистко животно в Кремъл и шайката му.  
Само оставаше и този кеф да му направим! 
От изказването на Путин става ясно, че той или наистина е изключително тъп и не е наясно със значимите промени, настъпили в света и отношението му към Русия от 23 февруари насам, или прави последен отчаян опит да се измъкне от батака.  

Лично Путин вече може да излезе от този батак само по 

три начина – да се гръмне сам, да го гръмнат своите, или да висне, обесен 

и жалък, след нов Нюрнбергски процес. Да, руските зверства в Украйна отдавна надминаха престъпленията на нацистите. Затова и публиката вече не го сравнява толкова често с Хитлер, колкото в началото. Доминантата на психопата Хитлер беше унищожаването на евреите, а на психопата Путин е още по-зловеща – унищожаването на всички украински граждани, независимо от руски, украински, български, еврейски или друг произход. Тоест, Хитлер изглежда като малкото братче на Путин и съм затруднен – не ми стигат идеите какво наказание дължи света на руския император, за да е адекватно то на престъпленията му. 

Тъкмо смятах, че с това тъпо изказване на Путин руските коледни чудеса ще спрат, но не би. Дмитрий Медведев, бивше алтер его на императора и клоун на московския небосклон, изкудкудяка и снесе нова пропагандно яйце - две лъжи и една заплаха. 
Първата лъжа е, че Москва не е срещу украинския народ, а срещу нацистката измет, взела властта в Киев и заплашваща Русия. Сякаш Зеленски лично измисля и реализира умните военни удари на украинската армия срещу окупатора. Или сякаш до всеки украинец стои полицай и следи дали се бие страстно срещу руснаците, а не само да маркира страст. Или сякаш не Москва, а Киев хвърля тонове ракети срещу своите граждани и инфраструктура. 
Докато опитва да пробута тъпата си версия обаче, Медведев изпада в противоречие с вожда си Путин, като казва: „Всякакви преговори със сегашното марионетно украинско ръководство още миналата година станаха безсмислени“. Коя минала година – 2022 ли? Щото още сме в нея. Или 2021, когато нямаше още война и съответно – преговори. 
Но по-важно е друго - как става, че за Медведев преговорите са отдавна безсмислени, а Путин още се нерви на Киев и Запада, че не щат да преговарят. Ама айде разберете се, де, и после ни пробутвайте манипулациите. Не, че това ще помогне, но когато лъжеш, добре е да е съгласувано – ако не с част от реалността, то поне с партньорите.
 
Втората лъжа на Медведев е твърдението му, че „Европа е отговорна за възраждането на нацизма“. Но това е лъжа, що се отнася до възраждането на нацизма в самата Европа или в Украйна, което Медведев има предвид. А всъщност не е пълна лъжа, донякъде дори съм съгласен с човека. 
Европа, начело с Германия, Франция и Италия, наистина е отговорна за възраждането на нацизма, но в 

по-зловещата му форма – рашизма или руския империализъм

 Европа мълчеше или си бъркаше в носа, когато Путин избиваше чеченците, направи се, че ще помръдне, когато атакува Грузия, писна, но не го удари, когато окупира Крим. Европа продължи да купува руски газ и петрол, да прави кинти в Русия и да смята, че така ще е вечно. Европа обаче забрави, че всичко си има цена. И загърби собствените си уроци по история – например предупреждението на Бисмарк, че за руснаците международните договори струват по-малко от хартията, на която са написани. 
Така че – да, за събуждането на руския нацизъм, Европа има вина. Затова и Медведев си позволи поредното предупреждение - че Русия, ако се види на тясно, ще действа според ядрената си доктрина, тоест, ще пусне бомбата, пък каквото ще да става. 
Е, тези предупреждения вече сме ги чували и знаем с какво ще завърши тази авантюра. Но тук целта е малко по-друга, както се разбра от веднага последвалите думи на друг руски политически фактор – външния министър Сергей Лавров. Той пък излезе с една лъжа и две уточнения. 
Основната му теза е сравнително нова, май е измислена точно като коледен подарък – че 

Киев опитва да сблъска пряко НАТО с Русия

 Ако съдим по известното за арсенала на изпечения лъжец Лавров, това означава, че Русия е все по-близо до момента, когато сама ще предизвика Запада. И логично, де, за кремълските престъпници е много по-изгодно да излязат от блатото, в което се набъркаха, победени от самото НАТО, а не от някаква си жалка Украйна. Но ще видим как ще се развие този сценарий, може и това да се окаже заповед предпоследна, както толкова много неща в Русия. 
Лавров направи обаче и две важни уточнения. Той сякаш безцеремонно опроверга Медведев за ядрения удар, като заяви: „В една ядрена война не може да има победители и тя никога не трябва да бъде започвана“.
Лавров обаче всъщност използва това привидно миролюбиво изказване като заплаха с пришит ултиматум: „Нашите предложения за демилитаризация и денацификация на териториите, контролирани от Киев, за премахване на заплахите за Русия, които произхождат оттам, включително за новите ни територии, са добре известни на врага. От ваш собствен интерес е да ги изпълните, иначе проблемът ще бъде разрешен от руската армия“. 
А после Путин се чуди, защо никой не иска да преговаря с него. Ами просто е – това да ви прилича на добра основа за преговори? Подобен диктат обаче вече може да мине само в някой друг свят, не в нашия.