Прочута руска картина от революционните времена е „Ленин в Полша“. Изобразява копа сено и четири крака, любовно вплетени, които стърчат от нея. Руските културни власти питат художника какво е нарисувал, а той – ами това са краката на Дзержински, а това - на Надежда Крупская. А къде е Ленин, питат го. Ами Ленин е в Полша.
Напоследък се сещам за тази картина, защото и аз искам да ходя в Полша. Но не с Ленин, а с жена ми. И не по революционни дела, а на гости у приятели. Обаче не мога да отида в Полша. Или поне тук, в България, ще ми струва много пари и още повече нерви, за да отида в Полша.
В Полша сега може да се влезе по три начина – с ПСР тест, направен максимум 48 часа преди полета, с документ, че си имунизиран срещу китайския вирус, в който са вписани двете дати на ваксинацията и за коя ваксина става дума, или с прекарване на 10 дневна карантина на място.
Напълно ги разбирам хората, не искат разни типове
да се мотаят и сеят зараза из страната им,
затова въвеждат ограничения. Така трябва.
Но как стоят нещата от моя гледна точка. Първо, карантината за нас с жена ми не е опция. Какво, ще отидем общо за 10 дни и ще трябва да ги изкараме затворени в къщи, а не да гледаме замъци и катедрали в красивата Полша ли? Тц!
От друга страна, ПСР също не искам да си правя, защото е излишно и скъпо. Пък и вече съм си правил, благодаря. Това беше през октомври, когато и двамата прихванахме Ковид 19 и платихме 240 кинта грешни пари, за да разберем дали сме леко настинали или ни е ударил модерният бич. Но пък иначе трябваше да минем през някаква безумна процедура и да чакаме на поредица опашки за безплатен тест – нещо, на което съм изключително неспособен.
Помните ли споменатата процедура, която може би и в момента продължава да си е такава, не знам – отиваш на личен лекар, той те „преглежда“ и те праща на лекар-специалист. Който също те „преглежда“ и „решава“ дали да ти издаде направление за ПСР или си само хремав. Как точно го решава с един бегъл поглед, е пълна загадка, но в нечия богата фантазия очевидно такива неща се случват. Така или иначе, оттам отиваш да ти бръкнат в носа и гърлото, като първо чакаш няколко часа за самия тест, а после - от три дни до седмица за резултата. И когато той излезе положителен, даваш си сметка, че си заразил де що има човек около теб.
Работата е там, че в момента изобщо не съм склонен да плащам още 240 кинта ей така, за оня, дето духа. Не стига, че съм изкарал болестта, не стига, че съм започнал имунизацията, ами и това са пари за две нощувки в приказния Краков например. Да не капят от дърветата тия кинти, та да ги пилея заради нечии хрумвания. Или заради нечия некадърност, както ще видим по-долу.
В момента ситуацията е следната - и аз, и жена ми вече сме ваксинирани, но по веднъж и то с ваксината на „Астра зенека“, която бе спряна от употреба в България.
Защо и как е друга тема, но за мен е забележително, че с нея са опраскани вече между 20 и 30 милиона души във Великобритания, без никой да каже „гък“. А изведнъж из цяла Европа
започват да измират прясно ваксинирани хора,
на някои да се образуват тромби, а на трети евентуално им се присвирва на тромбони като страничен ефект – и това ги мъчи, защото са сварени неподготвени и не разполагат с тромбони. Нито с нотите на подходящи леки пиеси за тромбони.
Всички са наясно, че по принцип нещата не стават така, но в случая дори и това няма значение, важното е, че заради европейската епидемия, причинена от британската ваксина, ние с жена ми не знаем кога ще си получим втората доза. А още по-неясно е дали това изобщо ще се случи до времето, когато планираме да тръгнем за Полша или тепърва ще чакаме ред за друга ваксина.
Към това се добавя и проблемът с хроничната липса на ваксини, който си съществува, без значение спряната или неспряна ваксинация. Онзи ден например областният управител Дани Каназирева излезе с изпънато лице пред местните медии и приплака: „В Пловдив вече няма ваксини!“.
Ами на кого се оплакваш, бе, моме, кого кориш за ситуацията, нали точно областният управител - вероятно чрез РЗИ, за чиято дълбоко патриотична дейност ще стане дума след малко - би трябвало да знае поне седмица предварително кога ще свършат ваксините и да направи необходимото, за да не свършват.
Но, така, де, не само да си сложиш руска ваксина е като игра на руска рулетка, както каза скоро една девойка от Европейската агенция по лекарствата. Да получиш изобщо каква да е ваксина в България е процес, зареден със съспенс като филм на Хичкок.
И, разбира се, за да е пълно удоволствието, проблемите се задълбочават още.
Факт е, че, дори да получим втората доза, няма човек или институция в България, които да издадат какъвто и да било документ, че си имунизиран, с коя ваксина и на кои дати. Точно този документ, който ни трябва, за да послужи пред съответните полски власти и те да ни пуснат в страната, без излишни разходи и въртели.
Питах личната ми лекарка и тя каза, че ще попита РЗИ. На което се изхилих неприлично, защото имам опит в отношенията с пловдивското РЗИ. И тази организация е доста напред в класацията ми за група, която получава заплата не, за да бъде напълно безполезна, както е нормално за една администрация, а за
да пречи усилено на всички
Например през октомври, когато се разболях и си направих ПСР, зачаках РЗИ да се обади, че съм под карантина. И ето ги, обаждат се. На третия ден. „Да ви информирам, че сте положителен за Ковид 19“ – вика момата. А аз: „Добрутро, Минке, Одрин падна!“ „Моля?“ „А защо се обаждате чак след 3 дни?“ – питам. „Ох, господине, не знаете каква лудница е тук!“ – казва го плачевно-обвинително. „Знам, знам!“ – ехиднича. Да, знам, че където няма добра организация, дори хората да си скъсат задниците от работа, нещата пак не стават. Но тя приема думите ми за проява на съпричастност и довършва наизустения урок какво не трябва да правя по време на карантина. Макар че и без нея беше съмнало, нали вече се бях карантинирал сам и доброволно.
А след още два дни, ето ги самодивите в бели премени, носят документи от РЗИ за подпис, един вид – официално съм предупреден за реда и глобите. И до края на карантината никой не ме провери на живо или по телефона дали я спазвам.
Втората история е свързана с ваксинацията. По списъка на Радио Пловдив, обаждат ми се да отида в РЗИ да ме боднат и уговаряме час. Идеята как една некадърна администрация се справя с оперативна медицинска работа, ми дойде в повече, но все пак отидох в уречения час, за да видя опашка от около 40 разгневени люде от всяка възраст, пол, занятие.
„Тия са луди!“ – казах и теглих гръмогласна майна на РЗИ. След което описах картинно таланта му да оплесква нещата и в една местна медия.
Ето защо съм сигурен, че РЗИ не може да ми издаде подходящ документ за ваксинация, който да ми послужи за влизане в Полша. На какъв език например би бил той. На български? Те полските граничари само това чакат. На полски? Да, бе! На английски? Може, ама досега такъв случай не знам. Тя паспортната администрация ми е написала фамилията така, че търсачките я сочат за румънска, аз очаквам от РЗИ…..Е, отдавна вече нищо не очаквам, де…..
Но всъщност не съм съвсем прав. РЗИ може да издаде надлежен документ за ваксинация. Той се казва Сертификат за имунизационно състояние и досега се издава например ако отиваш в Африка и трябва да се боцнеш срещу мухата ЦеЦе. Правното му основание се съдържа в чл.26, т.6, Наредба №15 от 2005 г. за имунизациите в България.
Няма да влизам в подробности, но ви уверявам, че описаната там процедура много ми допадна, а ще възторгне всички други любители на театъра на абсурда. Само ще кажа, че
процедурата се точи 3 дни и преминава през цели 19 етапа,
описани в отделни точки. От тях повечето предвиждат местене на едни документи от бюро на бюро по хоризонтала и вертикала на вътрешната власт и поставяне на положителна резолюция върху нещо, което нормален човек би трябвало да одобри точно за 30 секунди.
Въпреки това, мисля си, ето - спасение има.
Има обаче и въпрос дали администрацията ще реши да използва въпросната процедура и така ще си създаде излишни проблеми или ще реши, че, тъй като коронавирусът не е като другите вируси, съответно - и ваксинацията му не е като другите ваксинации, тя ще трябва да се опише и прецизира в нова наредба.
Като познавам рефлексите и възможностите на пловдивското РЗИ специално, аз залагам на втората опция. Затова и все по-ясно си давам сметка – ако Ленин беше срещнал толкова трудности, за да замине за Полша, той никога нямаше да замине и семейната му чест щеше да бъде спасена.