Нейно Нежелано Присъствие Митрофанова пак се възпали - но не по хемороидите, а по мозъка. И не срещу руските убийци на мирни жители в Украйна, а срещу неродените още български депутати, които - виж ти, своеволие - решиха да не я поканят на първото заседание на новия Парламент.
„Мойта непокана е чист водевил!“ - оплаква се Митрофанова пред ТАСС. Дали разбира какво значи водевил и откъде знае такава сложна дума, остава загадка. Също - защо ТАСС всяка седмица прави редовен брифинг точно с Митрофанова от София, а не, примерно, с руския посланик в Централна Африка, също не е ясно.
Или пък е съвсем ясно във време, когато Русия води редовна хибридна война срещу България и целия Нормален свят.
Абе, граждани, ние
тая с нагайката не я искаме у дома си изобщо,
защото нейната нглост усмърдява цялата действителност, тя се тръшка, че не я каним в Парламента, значи, на теория поне - в душата и сърцето на българската демокрация. Много нагло - дори за нейните високи дипломатически стандарти.
То кусур ни е и Митрофанова да цъфне в това Народно събрание, де, иначе всичко там е Мара втасала и остава само да се подмие.
Копейкин, Нинова, Янев и много още знайни и незнайни русолюбци не ни ли стигат като оголени проводници на руските интереси, граждани? Не ни ли стигат ГЕРБ, дето сега се правят на най-великите европейци, а иначе платиха с грешни български пари чисто руския газопровод между Турция и Сърбия? Не ни ли стигат ДПС, за които никога не знаеш дали в момента пишат верноподаническо писмо на турския султан или на руския император. Не ни ли стигат ПП, дето от месеци насам се правят на умрели лисици по руската тема и дори през кампанията си измислиха оправдание - че Русия и нейната нагла, престъпна война в Украйна, не е приоритет за българското общество? Не ни ли стигат ДБ, които пък не само, че не знаят на кой политически свят се намират и защо, но вече изобщо не им пука от това какво мислят нормалните, честни хора, когато ги виждат в жадна прегръдка с БСП?
Не ни стигат, граждани, очевидно не ни стигат,
искаме още от същото
И си го получаваме, де, както се вижда след всички избори. Как от толкова опита нито веднъж пък не уцелихме ваксата…..
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ излезе с резолюция, в която определи режима на Владимир Путин като „терористичен“. Ни повече, ни по-малко - донякъде правилно, макар леко закъсняло признание. Казвам „донякъде“, защото според мен не просто сегашният московски режим, но и цяла Русия трябва да бъде обявена за терористична държава. Не искам да е така, но подозирам, че е прав онзи анализатор, който неотдавна предупреди - когато режимът в Кремъл се смени, Путин може да ни се види истински миротворец в сравнение със своите наследници.
Така или иначе, фактът е, че в България поне аз не чух някой национално отговорен политик да коментира резолюцията на ПАСЕ и да каже какво следва за нас от това. Тук се държим, сякаш цялата работа се случва на някакъв друг свят, а не в европейската столица Брюксел. И сякаш нас резолюцията изобщо не ни засяга, ние сме от друго тесто замесени и ще си държим на братската дружба.
Двама американски конгресмени - демократ и републиканец, съвместно внасят подобно решение в Конгреса на САЩ, предстои обсъждане и гласуване. Очаква се ООН в един момент също да преодолее ветото на Русия, за което в правилника има механизми, и най-после световната организация също да обяви режима в Кремъл за терористичен. Тогава какво правим, а?
Продължаваме като умниците от БСП да твърдим, че оръжията са лоши играчки, дето служат за война и - отнюд, в никакъв случай няма да даваме нашите на Украйна, защото настояваме войната да спре?
Ами то и аз цял живот настоявам Мишел Пфайфър и Шерън Стоун заедно „да ме в уста целунат бърже“, ама така не стават работите. И, освен това, елементарната логика сочи, че да не подкрепиш с оръжие жертвата, за да се защити, като защити и теб, фактически значи да подариш оръжие на агресора и насилника.
На комунистите обаче не им пука от логиката и за логиката, техният волунтаризъм и способност да представят желаното за действително нямат дъно.
Какво правим още обаче, след резолюцията на ПАСЕ - продължаваме да искаме газ от Русия, тоест, наливаме пари на международни терористи, както много иска да прави правителството на Гълъб? Или продължаваме да повтаряме до втръсване изключително тъпата теза на президента Румен Радев и неговите кукли на конци - който подкрепя военно Украйна, директно влиза във война с Русия?
Не знам, граждани, как може да се лъже така безогледно, сякаш реалността пред очите ни не показва нещо съвършено друго. Аз поне досега не съм забелязал дребна Македония да е в каквато и да било война с огромната Русия, независимо, че Скопие даде на Киев част от наистина малкото оръжия, с които разполага.
Да, този светъл македонски пример всъщност предварително опроверга и новата формула на отказа, лансирана онзи ден от Димитър Стоянов, военен министър в гълъбовото ято и алтер его на президента Радев. Според него, България просто няма достатъчно годно оръжие - какво да дадем на Украйна, какво да оставим за наша защита.
Моментално го подкрепи, разбира се, и „натовският“ български президент, като използва случая да удари допълнително по авторитета на съюзника ни САЩ, като каза: „Опасно наивна е мантрата, че ще получим оръжие от САЩ, ако дадем на Украйна“.
Не, със сигурност няма да получим - поне ако не поискаме. И може би трябваше да поискаме по-навреме. Преди време изокахме на тяхната порта - „газ“ и те веднага, насред кризата, ни осигуриха 7 танкера. Които ние обаче не взехме, щото що пък да им ги взимаме. По подобен механизъм можехме да изокаме и „оръжие“, пък да видим - ако не ни дадат, тогава да пищим. Това ми се струва по-правилен подход, отколкото да викаме предварително - ама те няма да дадат и да не искаме.
На всичкото отгоре, граждани, като се замисля, ние заслужаваме наистина всички наши съюзници
да ни изоставят да се оправяме сами
За 8 месеца от началото на руската война срещу Украйна и Свободния свят, се изложихме като кифладжии, за нашите партньори се превърнахме в народ, който не иска да прояви солидарност.
Не, не искаме, бе, граждани, признайте си! Не можем, в смисъл - отвътре не ни идва солидарността! Не сме способни на такива лиготии!
В същото време обаче, с четири очи гледаме да прецакаме някой друг да ни върши работата, да ни защитава, да ни плаща, да ни глези, щото сме същества прекрасни, каквито досега не са се раждали - истински патриоти, страстни ракиджии, големи ебачи…..Как да не заслужаваме цялата обич на света.
Това е омерзително. Освен всичко друго, то е омерзително и защото точно по същия начин руснаците смятат, че целият свят им е длъжен - длъжен е да ги харесва, да ги обича, да им дава всичките си играчки, да ги храни и издържа, докато пият водка и страдат, че никой не ги харесва, обича, никой не им дава играчките си, не ги храни и издържа…..
Като скачени съдове сме по претенции без покритие с тях, що да се учудваме на великото умотворение на а Митрофанова, че 80 на сто от българите обичат Русия и подкрепят режима на Путин и неговата мръсна война.
Честно казано, не очаквам никаква промяна в правилната посока да бъде извършена и сега от новото Народно събрание. Още резултатът от изборите потвърди очакванията, че няма да може да се състави някакво редовно правителство, което да изкара поне половин мандат и да може да взима отговорни решения. И сега преговорите, които уж водят партиите, са само за парлама, фактически - подготовка за следващата изборна кампания. Която също, отсега да ви кажа, не бива да се натоварва с излишни очаквания.
Политически правилен ход беше опитът на ГЕРБ да поискат подкрепа за правителство, насочено главно към евро-атлантическите теми и отношението към Русия. Е, опитът фактически вече се провали. И дори не „вече“, а предварително беше повален, доколкото не само в Парламента, а и в България изобщо, няма истински евро-атлантически партии, които да се изправят решително срещу руската опасност.
Нашите партии, всички те, са хибридни, популистки, без ясна идеологическа платформа, а оттам - и без последователна и предвидима политика по който и да било въпрос. Плюс че във всички са внедрени руски агенти на влияние, които сдържат всеки порив за еманципация.
Лошата новина е, че и за следващите избори няма да ни уврат главите.