Вече никога няма да казвам, че съм мъж – това е гаден сексизъм, който потиска не само жените, а и всички останали. А още по-малко ще говоря за себе си като за „нормален“, тоест, за мъж, който харесва жените – радва се отблизо и далеч на красотата им, прави им комплименти, отваря им вратата при случай или им сваля гащичките при наличие на нотариално заверено желание от тяхна страна, изобщо, държи се като гнусен рицар от Ранното Средновековие.
Още по-отвратително е всичко това, защото го правя само за жените, не и за хората с друга сексуална ориентация. А те имат права.
Фактът, че съм готов да причинявам описаните гадости включително на лесбийките, защото ги смятам все пак за жени, май само влошава цялата работа. Самите лесбийки ме нападат, защото, казват, по този начин ги приемам за различни. Макар че всъщност е точно обратното – приемам ги за еднакви с другите жени и се отнасям към тях съответно на доброто си средновековно възпитание, без да се интересувам от различията в сексуалната ориентация.
Не трябваше ли
така да бъде в Новата нормалност
Но не, не съм нормален, признавам си – ненормален съм. Ненормален съм, щом се съгласявам да ми викат, че не съм нормален, задето съм нормален.
Но това е само поредният парадокс - обикновено явление в нашето време на „политическа коректност“, в което не само божиите, а и обикновените природни закони нямат значение, щом някой пощурял тъпак реши, че са създадени като заговор лично срещу него и надуе гайдата на популизма. А всички останали хукнат да му вървят по гайдата.
Вече ще поправям хората, които ме наричат „журналист“ или „писател“. Тези думи са в мъжки род, а това веднага създава чувство за отхвърляне и малоценност сред останалите. И в никакъв случай няма да позволявам да говорят за мен като за „той“. Това твърде коварно местоимение е измислено в древността, за да погали мъжкото его, да узакони половата неравнопоставеност и да нанесе силен удар по правата на беззащитните „тя“, „то“, жени-котки, мъже-паяци и всички останали чудатости от цирка на живота.
Закономерно възниква обаче въпросът как изобщо трябва да бъда наричан, ако наистина искам
да избегна опасните капани на сексизма
и половата некоректност. Дълго мислих, но смятам, че стигнах до правилния отговор – ще трябва да се наричам, а и другите да ме наричат „лесбийка с мустаци, малки цици и пенис“.
Това е то – напълно коректно спрямо всички останали, а и, с някои необходими уточнения - напълно истинно спрямо самия мен.
Уточненията са четири. Първо – сигурен съм, че ако бях жена, щях да бъда лесбийка, защото жените са наистина много готини, как да не ги обичаш. Така че в случая мога да се представя пред взискателната публика с едно ментално „аз“, което си живее в мен и което всеки психоаналитик би открил без проблеми, защото ще му го призная веднага, щом легна на дивана.
Второ – наистина имам мустаци, каквито притежават също всяка уважаваща себе си лесбийка, доста гейове и трансджендъри. Фактът, че съм завъдил мустаците още през юношеските години, не помня точно защо, но вероятно като признак на чиста мъжественост, няма никакво значение.
Трето, имам малки цици. Срам, не срам, факт е – малки са, но пък са естествени. Щото то възрастта и пържолите с червено вино вечер не прощават дори на мъжката фигура, не само на женската.
И четвърто – имам пенис. Добре, де, виновен съм. Но какво да направя, като така са ме създали родителите ми и Природата, която си играе на „тука има, тука нема“ с разните Хикс и Игрек хромозоми. Да го отрежа ли сега за кефа на някой, който не ме приема за такъв, какъвто съм, или великодушно ще ми позволите да си го задържа, при условие, че не го развявам много-много?
Ето на какви мисли ме наведе идеята на демократите Нанси Пелоси и Джеймс Макгавърн от американския конгрес, които, съобщава се, подготвят
реформа, за да насърчат „разнообразието и приобщаването“
Тези хора са цитирани да казват, че пакетът от мерки „ще зачита всички полови идентичности чрез промяна на местоименията и семейните отношения, за да бъдат джендър неутрални“.
Тези типове, още недошли официално Байдън и Харис на власт, захванаха да мислят и редят глупости.
Как ще променяш местоименията, бе, Сульо, ти да не си пияният Господ на езика, та ще законодателстваш в тази сфера. Нали многобройните подобни опити досега доказаха пълната несъстоятелност на идеята - защо не си вземем поука.
Не може вече да се казва „негър“, тази дума има пейоративен смисъл, но ако искам, аз мога да поставя заместващата я „коректна“ дума „афроамериканец“ в контекст, от който ще ти се завие свят. Например мога да попитам – колко афроамериканци са необходими, за да се изнасили бяла жена, а те да бъдат признати за невинни от американския съд? Двама стигат ли или трябва да са поне трима?
Гадно, а? Обаче е добър пример.
А мога да се подигравам и още с Господарите на лошите думи. Мога да кажа например - няма смисъл да мажеш лицата на афроамериканците със сажди, за да ги включиш в класически джазов оркестър, защото те и без това си изглеждат много добре. Познайте от 10 пъти – коя тук е мръсната, некоректна дума, която би причинила душевни страдания на горките афроамериканци. Ами и от 100 пъти няма да познаете, защото такава дума в изречението няма. А то е наистина обидно.
Или да припомня за кой ли път класическия въпрос – ако негрите в САЩ са афроамериканци, то какви са негрите в Европа – афроевропейци? Или евроафриканци?
Това показва само едно - мисленето, че
проблемът на мисленето е в самите думи,
е напълно тъпо, проблемът с думите е в самото мислене.
Освен това, измислянето и узаконяването на едно общо местоимение, което да бъде политически коректно и да се използва спрямо всички, не само не е никак лесно, но и изобщо не работи в полза на „разнообразието“, както настояват Пелоси и Макгавърн. Обратно – то вкарва всички различия в един кюп, тоест, работи точно в полза на еднообразието. И пак давам разбираем пример, защото и с просто око се вижда как бясната левичарска пропаганда съзнателно изкривява нещата и не ги представя нормално пред нормалните хора.
Като имаме многообразие от дървета в природата, ние измисляме на всеки вид дърво отделно наименование, за да ги отличаваме от останалите и така чрез езикови средства поддържаме идеята за наличието на истинско многообразие. Не наричаме всички дървета с политически коректното общо название „дърво“ и толкоз. Абсолютно същото важи и във всяка друга сфера - в напредничави науки като химията например, в астрономията или физиката, където всяко вещество, всяка планета и всяка елементарна частица си имат отделно име и всички са важни.
Защо тогава искаме по отношение на половото разнообразие да правим обратното – а то да сработи. Ами
няма да сработи, бе, госпожи и господа умници
Лошото в случая е, че тези, които предлагат и правят споменатите глупости, много добре знаят, че няма да сработи, а всичките им действия имат една единствена цел - популистки политически печалби, нищо друго.
Те не могат да ми обяснят как така жената и мъжът са равни по друг начин, освен пред закона и Бога.
Ами нали една жена – и десет пениса да си присади – пак няма да се сдобие с Игрек хромозома, задължително ще държи картата на света с Австралия нагоре и ще страда като младият Вертер – първо за обувки, а, непосредствено след това - от обувки. Мъжки, мъжки – ама обувки.
А пък един мъж, дори да се кастрира, ще продължи да се придържа към лошите навици – да гледа в огъня или екрана на телевизора, без да вижда нищо, освен жени, лов и футбол, да пие ракия в добро и зло, докато смъртта ги раздели, да пикае прав и да държи вдигнат капака на тоалетната чиния, дори да го награждават със секс всеки път, щом стори обратното. /Това с пикането и капака не е валидно само в Германия, но там май жените не те учат на добри навици със секс, а с бой, затова имат такъв успех./
С други думи, граждани, апелирам за две неща – за разума и да се държим естествено. Да не се лигавим, като измисляме нови думи, за да обозначим прастари факти, състояния и чувства. Ако се придържаме максимално към истината, правим света не само по-добър, но и по-разбираем, ако я затлачваме с измислици – водим демократичното си общество
към самоубийство
А истинските противници на демокрацията клечат наоколо като хиени и чакат сами да се нараним, за да ни разкъсат по-лесно.