Юруш на коалициите!
В момента из дебрите на българската политика коалиционни партньори се харчат наистина като топлия хляб по времето на комунизма.
Неслучайно споменавам комунизма, граждани, доколкото новопръкналите се коалиции са сглобени основно в ляво. В лявото ляво, имам предвид, то не бива да се бърка с
дясното ляво,
което в тази страна, кой знае защо, винаги е минавало за дясно.
И ето ви я другарката Нинова, гордо изправена начело на БСП, въпреки катастрофалната загуба на последните избори – виждаме как изведнъж от политически темерут, тя се е трансформирала в диалогичен политик и търси партньори. Иска поне Славчо да забие в земята и да си върне второто място на изборите.
Дали другарката Митрофанова има водеща роля за тази трансформация, като е дала мъдри съвети, дали друга е причината, но е факт, че Нинова дотолкова се е променила, та за малко да се разбере за коалиция дори с другарката Татяна Дончева, преди време прочута с партизанското име „поразяващата уста“.
Каквато и да е причината обаче, разбираемо е – най-малкото, въпрос на чест е Нинова да скърпи някаква коалиция, с която да си върне второто място на изборите и така да замаже очите на съпартийците си за собствената си политическа некадърност.
Защото иначе, ако погледнем обективно, дали БСП е с бронзов или със сребърен медал на вота през юли, като цяло няма да се отрази положително върху състоянието на българското общество. Леко отрицателно може да се отрази, доколкото комунистите, ако останат най-голяма опозиция, ще продължат
да мътят водата на нормалността
и в близко бъдеще, но положително отражение – в никакъв случай.
Нещо повече, това няма да се отрази положително и върху състоянието на самата БСП, тя все така ще продължи да се разкапва отвътре, а после отвън да прави коалиции с отломките от самата себе си, както виждаме в случая.
И този процес не е нов, обратно, той е до болка познат още от началото на прехода – тогава с други некадърни червени политици начело, но със същия печален резултат за тази безумна партия.
Лошото за обществото като цяло е, че така постоянно се отлага във времето пълният разпад на БСП, а периодът на полуразпад
продължава да ражда нови и нови чудовища
И, най-важното – така повече време се поддържа жива силната руска връзка и се прокарва руският интерес в България.
Страхотен пример си имаме за казаното с новоскроената лява коалиция. Тук е БСП, начело с провалената другарка Нинова. Не знам как тя има морал, а в същото време - и сурат да мами избирателите си пак и пак, но от друга страна – щом те ѝ го позволяват…..
Тук е и АБВ на бившия председател на БСП и президент от БСП Георги Първанов - известен русофил, нахлупил на България онзи енергиен „голям шлем“, от който още не можем да се отървем. Другото, с което Първанов стана известен, е, че, особено във втория му мандат, никой от западните партньори не го посещаваше и не го канеше на посещение, направо го отписаха. А заради него – и България в някаква степен.
Е, това, че начело на партия АБВ в момента формално стои не другарят Първанов, а неговото алтер его, наречено Румен Петков от бившето ръководство на бившето БСП, няма никакво значение. Този човек няма да го коментирам изобщо, малко ми е неудобно да споменавам името му, редом с идеята за истинска, нормална политика.
И третата ярко червена фигура в новия, макар твърде увехнал ляв политически букет, който ни се представя за връх на коалиционната оркестрация в момента, се нарича Георги Кадиев, също бивш член на бившето ръководство на столетницата и човек с малко по-леви позиции от лявото – ако съдим поне по факта, че той беше против това мародерското правителство на Пламен Орешарски да подаде оставка и в знак на протест срещу решението, сам подаде оставка като депутат. А през 2016 създаде ново ляво политическо недоносче, наречено „Нормална държава“, с красивата популистка идея, че то няма да е нито ляво, нито дясно.
Е-е-е-х, наистина много мъка има по тоя свят! Пет години чакане оттогава – но ето, че най-после другарят Кадиев пак е близо до властта и се връща в прегръдките на мама Корни. „Не е задължително да съм в листите, но няма и да откажа“ – скромно се предлага той, с идеята, че скромността му ще бъде възнаградена.
Тези чичкови челвенотиквениковчета може и да станат втори на изборите, граждани, като се има предвид, че имат немобилизиран твърд електорат от една страна, а от друга – че заради капризите на шоу-звездата, свързани с неспособността и нежеланието му да състави кабинет, от партия ИТН вероятно ще има отлив през юли. Но ако това се случи, тъй наречените „социалисти“, слава, Богу, пак няма да могат да управляват, дори към тях да се присъединят онези от мутрите вън, дето евентуално пак ще влязат вътре.
Така че новата лява коалиция можем да я оценим не даже като пара в свирката, а като самата свирка.
Представям си обаче един зловещ сценарий, граждани. Освен БСП и останалите тути кванти, ако в парламента влезе с повечко депутати и чисто новия „Ляв съюз за чиста и свята република“ с организационен секретар Жан Виденов – тогава, начело с него, левицата вече наистина може да направи правителство.
А, как ви се струва? Още повече, в ръководството на БСП продължава да е другарят Румен Гечев, вицепремиер и министър на икономиката в правителството на Виденов, считан и за един от истинските леви пророци на българската съсипия по време на прехода.
Ляв съюз…..Тия са дотолкова нагли, че още в заглавието си крадат – крадат думи на Левски, с което
крадат от авторитета на Левски
и опитват да го припишат на себе си. Представяте ли си, ако им поверим и нашите пари на отговорно пазене, какво крадене ще падне?
Но всъщност няма нужда да си го представяте – мнозина помнят, а останали само трябва да погледнат информацията за положението в страната преди 25 години и ще видят за какво става дума. Имам предвид, ще видят как могат да управляват истинските комунисти и как реално го правят в името на народа – по магазините няма хляб, няма продукти от първа необходимост, инфлацията е 3 000 процента, а заплатите на хората са рекордно високи в лева и рекордно ниски в каквито и да било други пари, например от порядъка на 5-6 долара на месец.
Жан Виденов се връща в политиката – толкова ли са отмъстителни боговете на лошата политика, че на някого от тях изобщо му е хрумнал такъв перверзен сценарий? Или са толкова саркастични? Но се чудя защо, в края на краищата, с какво им съгрешихме - нали всички знаем, че тук, в България, от десетилетия се прави само лоша политика, тоест, ние силно ги възхваляваме…..
Но и с това
не свършват бедите български
За капак, боговете на лошата политика решиха да съберат на едно място и други три партии, които сами се славословят като „патриоти“ и „националисти“, а някои наблюдатели дори щедро ги титулуват „десни“. Имам предвид коалицията ВМРО, НФСБ и „Воля“.
Те са толкова патриоти, че предаността към руския интерес направо им избива по челата, справка – активността на въпросните „националисти“ България да не допусне начало на европейските преговори с Македония, нещо, което не е от интерес нито за България, нито за Македония, нито за Албания и Балканите, нито за ЕС. От интерес е само за Москва – и по заповед на щуката…..
Известна позиция на дистанциране от руския интерес изглежда се опитва да поддържа само Валери Симеонов, но той пък прави други неща, които не са за правене, така че общият резултат от действията на подобна коалиция пак е минус много. Единственото, за което може да послужи тя, е ако вкара достатъчно хора и в бъдещия парламент се събере с ГЕРБ за още един тур съвместно управление.
Аз не бих нарекъл тази опция „добра“ за България, макар че за мнозина тя може да се окаже приемлива, поне на фона на другите възможности, които ни се предлагат в момента – от управление на Румен Радев, през управление на Румен Радев, до управление на Румен Радев.