Правителството прие „бюджет на растежа“.
Досега - то не бяха бюджети на светлото бъдеще, то не бяха на реформите, то не бяха малки постни пици, то не бяха чудеса, само и само да се скрие нещо, като се пробута на обществото онова другото нещо, което искаме да му се пробута.
Всички такива се проваляха, но най-после един кабинет да се сети не просто, че ПР-ът е над всичко, а че понякога ПР-ът е дори над ПР-а. Ако искаме в нашето обръгнало на реклама общество да постигнем реален успех, де.
Така че кабинетът Петков се придържа към класическата
печеливша форма на манипулация,
която и аз най-много харесвам. Което ще рече - възхваляваме максимално онова, което правим, независимо дали онова, което правим, има качествата, заради които го възхваляваме; първи, убедено и красиво изричаме онова, което искаме хората да мислят за онова, което правим; после колкото и да ни опровергават и обвиняват в лъжа, държим докрай на думата си, както прави всеки нормален човек, когато жена му случайно го свари с друга жена в леглото.
Да, май малко овъртяно излезе казаното дотук, но прочетете го още веднъж и ще ви се изясни. Писнало ви е и не искате да четете повече ли? Ами това е целта, де - атакуван по достатъчно агресивен и объркващ начин, човек лесно махва с ръка и се съгласява, вместо да си пипне задника, за да прецени дали вече са го пуснали по пързалката или бавят пускането, та затова отдолу му вее хлад.
Но, да, така е на свободния политически пазар в свободния свят - дори правителството има право да не казва истината, а да хвали стоката си като арабин - фалафели.
В интерес на истината, доколкото разбирам от мненията на разни малко по-неутрални специалисти, в икономически план формулата „бюджет на растежа“ на тях им изглежда точно така, както на мен в политически план ми изглежда формулата „продължаваме промяната“.
Промяна няма и не е започнала - но ние я продължаваме
Съответно - растеж засега няма и е твърде съмнително дали ще има, но ние градим целия бюджет на добрите си твърдения.
О, не, забравих - растеж всъщност има и то доста сериозен. Напоследък забелязвам, че има сериозен растеж на сметките ми за ток. Миналия януари например платих 120 лева сметка, а този, при абсолютно същата консумация - 150 лева. Малко съм учуден как става това, защото нали междувременно няма повишение на цената на тока…..или бъркам.
Същото е положението и със сметките ми в магазина - някъде от лятото като тръгнаха да растат, няма спирачка. Сега за една и съща „потребителска кошница“ в сравнение с юли-август плащам поне с 50 процента повече.
Да не говорим за банките и техните такси, защото законът забранява да критикуваме този сектор - зер банкерите повечето са със слаби сърца и може да настъпи мор в банковата система.
Чудя се обаче кое още ще расте през годината на растежа в България и много се опасявам, ама наистина много, че това
ще растат две неприятни неща: руската агресивност към Европа и нормалния свят, включително България, и българското снишаване пред Кремъл. Първото създава усещането, че някой нарочно ти припикава обувките в градския кенеф, а второто - че ти пломбират кариесите през задното отвърстие.
Както и в случая с инфлацията, изобщо не ми се иска в тези важни политически посоки да има някакъв особен растеж, но мен кой ме пита. Никой.
Ето ви за пример другарката Елеонора Митрофанова, генерал-губернатор на Москва в София. Без изобщо да пита дали искам, онзи ден тя дава интервю по Нова, с което дава допълнителен повод за напрежение в отношението ми към Русия. Защо не я изгониха от студиото - дори няма да питам, това е друга болезнена тема. Ще питам обаче къде тази жена се е научила така да лъже? Имам чувството, че ако от лъжата наистина боли, както ни учеха в детството, Митрофанова досега щеше да е си е отишла в страшни мъки.
Тя излъга например, че България не е мишена за Русия, защото на нейна територия няма разположени стратегически натовски оръжия и бази. Това е дори не една, а няколко лъжи опаковани заедно.
Първо, натовски бази в страната има - летища, полигони, команден пункт и т.н. Второ - тъй като България е пълноправен член на НАТО, базите на собствената ни армия са натовски. Дали и доколко те са „стратегически“ според Кремъл, не е ясно - но, поне за България, са такива, без тях, дори нямаше да можем да мислим за военна стратегия. Трето, България е мишена на Русия - и то доста атакувана. Може би срещу нея няма пряко насечени руски ракети, макар че аз в това голословно твърдение се съмнявам, но
срещу България Кремъл води целенасочена атака по линия на хибридната война
Няма да изпадам в подробности, достатъчно е само да припомня пресен случай. Нали не сте забравили, граждани, как преди броени дни Външно министерство, чиито официален служител е Митрофанова, нагло и безцеремонно заповяда всички натовски войски да се изметат от България. Не казаха какво ще се случи иначе, но изявлението си прозвуча точно такова, каквото е - откровена бандитска заплаха, крещящ пример за това, че Русия никакъв национален суверенитет не зачита и за никакви международни правила не ѝ пука, когато трябва да наложи волята и интереса си.
Ало, Митрофанова, защо не повтори по Нова споменатото разпореждане? Нещо да обясниш, Ваша неуважаемост?
Не, не обяснява, но продължава да е нагла в телевизионното си интервю - хвали сегашното българско правителство, че „не се изказва рязко“ спрямо сегашна Русия.
Ако бях на мястото на сегашното българско правителство, щях да потъна в земята от срам заради тази похвала, но то, доколкото усещам по мълчанието му, е доволно. И президентът Румен Радев със сигурност е доволен, че така хубавичко ни унижават, но поне не ни бият - та нали сегашният цикъл в традиционната българска политика на крайно снишаване пред Русия е негово дело. А съм още по-сигурен пък, че военният министър Стефан Янев в кабинета си прави цигански колелета от радост, задето успя да превърне своето убеждение и президентската политика по темата в правителствена, а оттам - в национална.
Колкото и хора като мен да ги е срам от това жалко поведение и да настояват за неговата оставка - не би, Янев, заедно с Генчовска и Рашков, си остават тримата най-вредни за българския национален интерес и национално достойнство министри. Абе нямаше ли политически изпит, когато този тип го взимаха да го учат в разни американски и натовски школи, не трябваше ли поне да го попитат дали случайно не предпочита Русия пред НАТО. А може и да са го питали, хората, пък той традиционно и храбро да е излъгал, де да знаеш.
Както продължава с патологичните лъжи в интервюто си Митрофанова. Според нея в Русия нито един човек не би казал, че България е враг. Да, чета го и въпреки това вярвам на тази жена безрезервно. Като я гледам каква е красавица, някак инстинктивно съм убеден и в нейната честност. Представям си например, че, преди да поеме мандата си в София, тя специално е питала всеки един руснак поотделно за мнението му. Или поне е провела представително социологическо проучване и се базира на неговите резултати.
А може пък вярата ми да е просто плод на доброто владеене на елементарните технологии за манипулация на елементарните крепостни в България?
Май е третото, защото Митрофанова продължава с втората, класическа част на въпросната до болка позната
манипулация - българите и руснаците са почти генетично свързани
и имат традиционно приятелство.
Генетиката дори няма да я коментирам, защото Лисенко отдавна доказа, че такова нещо като руска генетика не съществува - а ако съществува, тя постига резултати с помощта на наплюнчен пръст, за да усети откъде духа политическия вятър. Ако днес на императора е необходимо между руси и българи да има генетична връзка, то веднага има, ако не - тя не съществува. И прочие съветски песни.
Що се отнася до традиционното ни приятелство, за да изръси чак такава опашата лъжа, другарката Митрофанова или не е чела истинската история на отношенията между двете страни, плюс текстове на хора като Раковски, Ботев, Левски, Стамболов и сие, или е чела само редактираните им издания от комунистическо време. А подобен поглед не е в полза на истината, която може не само да ни направи свободни, но и единствена да даде реална база за развитие на добри междудържавни отношения.
Но Русия, както е всеизвестно, в истината не вярва - и го доказва всеки ден, с всяка своя дума и действие.