Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
На всеки народ се случват лоши неща.
За някои, като японците, те идват най-често от природата – земетресения, цунами, такива неизбежности. За други, като нас, българите, повечето бедствия идват отвътре,
от главата и душата
Неведнъж съм казвал, че простият народ сам си е виновен за онова, което му се стоварва на гърба. В нашия случай обаче не опираме само и единствено до простотията, а и до лошотията, тоест, трайната комбинация на простотията с качества като алчност, наглост и други, които превръщат дори малките беди в катастрофични бедствия.
Накратко казано, българинът е прост, но не чак толкова, че изначално да не може да раздели на две магарета сламата за две магарета. Не, той ще я раздели, но така, че и двете магарета скоро ще умрат – моето от преяждане, на съседа – от глад.
Виждаме това да става пред очите ни. В момента тук истерията срещу носенето на маски и всякакви други ограничителни мерки, свързани с коронавируса, най-спокойно се съчетава с истерията срещу болниците, които връщат пациенти, защото вече нямат достатъчно легла и лекари, както и с истерията срещу правителството, че не е опазило всички българи от заразата.
Но това не са три отделни истеричави обществени потока. Имам предвид, че трите истерии някак най-нормално се съчетават и съжителстват в главата и устата на едни и същи хора, леят се от всякакви телевизори и фейсбуци, тровят общата атмосфера и заразяват личните глави на други слаборазумни. И юроди.
Подобна е ситуацията и по отношение на Македония. Ние искаме македонците в ЕС, нали? Отдавна ги искаме, защото са наши братя, добри съседи, а и Македония в Евросъюза има геополитическа стойност, означава
прът в колелата на руските амбиции Москва да разделя и владее Балканите
Точно с тези аргументи в ръка, по време на българското председателство на ЕС през 2018 доста здраво одумкахме тъпана, за да покажем колко самоотвержено работим за присъединяване на страните от Западните Балкани. Помня аз, помня!
А сега изведнъж, когато работата с македонското членство е наистина на ръба, започнахме ултимативно да искаме от македонците да признаят нещо, въпреки че дори не можем смислено да формулираме какво точно.
Затова и се придържаме към най-простия вариант – искаме от тях всичко.
Например държим не само да кажат официално, че са чисти българи, а и всеки редови македонец да го признае пред себе си, в тайно. И също - че езикът им е само някакъв си стар диалект на българския. За целта те трябва да повярват, че като народ са толкова тъпи, та през 1944 Сталин и сръбските комунисти, в съучастие с българските, насила са им внушили желанието да се чувстват македонци и да се дистанцират от българската „анаватан“.
Извинявайте, какъв е този безумен рефлекс у нас да казваме на хората какви са, какъв език говорят, как трябва да се казват или каква вяра да имат? Не ни ли стигнаха престъпленията и страданията, до които доведе това ни мислене и поведение по време на тъй наречения Възродителен процес срещу турците в самата България. Нали знаете, опитахме да ги направим българи със силата на оръжието и с изключително слаби обяснения - как преди векове те били българи, ама някой ги превърнал в турци, обаче дълбоко в тях самите истината гори, ли, гори…..даже свети.
Глупости на квадрат. Но какво, онази страница вече е затворена, а? Кой бит – бит, кой умрял – умрял, който е прогонен насила от Родината, прогонен е, забравете!
И като сме добре забравили всичко онова, готови сме сега за нов подвиг, този път - да възродим българското национално самосъзнание у хората в независима и демократична Македония. При това чрез елементарното мафиотско изнудване чрез извиване на ръце – заканата, че няма да ги пуснем в ЕС.
Естествено, и в Македония се случват, говорят и пишат много глупости по отношение на България, но простотията не е повод да отговаряме с простотия. Или е, а?
Третото българско „бедствие отвътре“,
за което се сещам през последната седмица, е отказът на „отровното трио“ от продължаване на протеста.
115 дни активно се ручаха жабета по улици и площади, въпреки че още отначало беше ясно – при тази форма на протест, при така поставените искания, при пълното нежелание на организаторите да споделят откровено за какво се борят, в чия полза и накъде водят тълпата, както и при неспособността на съпътстващи протеста лидери като Христо Иванов да формулират смислени политики, какво можеше да се очаква.
А на всичкото отгоре триото, което лаеше срещу управлението заради маските и другите мерки, сега се изсулва от отговорност за провала на протеста с най-тъпото възможно обяснение – ние сме загрижени за здравето на българите, не искаме те да се заразяват взаимно по площадите, затова прекратяваме акцията.
Който им се върже – върже.
А ще им се вържат мнозина. Онези мнозина, които няма да се сетят, че протестът май спира, защото междувременно се промениха плановете на основните кукловоди. Например президентът Румен Радев очевидно реши да не прави сега своя нов политически проект, а да се бори за втори президентски мандат догодина, така че се отдръпна от активна комуникация с протеста.
В същото време укриващият се в Дубай от българското правосъдие „бизнесмен“ Васил Божков, макар дистанционно, направи своя официална партия – „Българско лято 2020“. И той вече няма нужда от протеста да му върши мръсната политическата работа, ще се опита да си я свърши през партията.
И всичко се спихна като пробита гайда.
Но какво ще стане с троицата от „отровното трио“, ще попита някой. Аз лично бих казал – да става каквото ще, не ми пука за тях. Като анализатор обаче ще призова за търпение – ще видим какво ще стане съвсем скоро, с наближаване на изборите. Ще ги видим да цъфнат като ранни пролетни трънки някъде. Да се разкрият, един вид.
Така де, изборите наистина наближават и в бъдещия парламент пак се очертава красива картинка – с общо пет партии, които не са точно партии. Ако е вярно проучването на чисто новата агенция „Рего“, първите три от тях познаваме до болка – начело с ГЕРБ и със солидно участие на БСП и ДПС. „Партията“ на шоумена Слави Трифонов никой не знае що за партия е, а за партията на Христо Иванов всички смятат, че знаят всичко, но като слушам самия им лидер, той пък не знае нищо. Така че ситуацията е: огледал се Илия - пак в тия…..
Това ли е изборът на доброто европейско и атлантическо бъдеще за България, бе, граждани?
Ами това е. Няма алтернатива, няма и мисъл за такова нещо, няма и истинско усилие на българското гражданско общество, колкото и малко да е то, най-после да се вземе в ръце. Но не просто, за да каже „стига“, това е лесно, а да направи така, че наистина да стига, да се разгонят от властта мутри, комунисти, пишман националисти и други тути-кванти, да скъсаме с популизма и грабителството и да се върнем към истинските правила на политическия живот – неща като принципност, предвидимост, диалогичност, самосъзнание за служба на хората, а не за това, че хората служат на теб, такива простички, но важни неща.
Тц, от нийде взорът надежда не види! И неслучайно започнах с това, че на всеки народ се случват лоши неща, но при някои те са от главата и душата. Е, при нас болестта е изцяло вътрешна и вече хронична.