Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Има надежда за кабинет“ – вика внезапно възникналият от нищото политик Стефан Янев. 
И каква му е надеждата, граждани? „Идеалният вариант е правителство с всички парламентарно представени партии и с подкрепа дори от президентската институция“ – уточнява фамозният тип. 
Тоя безжалостно отсвири Сакса от челната позиция по наглост и тъпота. Онзи имаше скромното желание всички българи просто да се прегърнат под неговото крило и да сънуват розови сънища, докато той и хората му правят каквото искат. Тоя Стефчо обаче иска повече. Иска да дирижира някакъв огромен народен хор и оркестър без име в българската политика, който да прави глупости под бурните овации на публиката. А композиторът Радев да седи отзад и да го ръчка, ако сбърка някоя нота, тоест, ако случайно сътвори нещо в българска и европейска, не в руска полза.
Е, това за бурните овации Янев не го казва пряко, но то се подразбира по логика. Имам предвид - неговата логика. Ако си редови избирател, какво правиш, щом твоята партия любима запретне ръкавите да управлява в полза на социалната справедливост, любовта към Русия и лично към другарката Митрофанова? Ами радваш се и ръкопляскаш. А ако всички партии любими управляват, всички редови избиратели се радват и ръкопляскат, нали така. 
Колко е просто и естествено – а никой след Тодор Живков да не се сети!

Да, наистина е безкрайно просто. Чак тъпо. Но не се учудвам, че кретените със зелени чорапи така виждат бъдещето на българската политика и изхода от дупката, в която страната се намира? Как иначе да го виждат, освен като в казармата – войниците са строени, офицерите държат под козирог, както описва нещата бай Захари Стоянов, а командирът на батальона рапортува на командира на бригадата, че 

народът е готов да пее „Велик е нашият войник“ до скъсване на гласните връзки

 Или до последния велик наш войник, все едно. 
Велики мислители са тия червеноглави зеленочорапести гномове, няма що. Но, само да попитам – в този политически паноптикум от всички управляващи как се сговаряме с Костя Копейкин и безценните му визии за излизане на България от ЕС и НАТО. Дали ги удовлетворяваме в името на безкрайно дългото бъдещо съвместно управление или го уговаряме да изчака няколко години, докато пипнем допълнителните милиарди, дето Европа тъкмо започва да ни подарява и чак тогава да се махнем. 

Как, бе! Как държим заедно БСП и ДБ по темата даваме или не даваме оръжие на Украйна. Или може би решаваме нещата мъдро като Соломон – даваме по половин снаряд, половин гаубица, половин МИГ-19. Така хем ще сме дали нещо, хем няма да се дали нищо. 
Гениално, а? Но съветвам Янев все пак да ми плати щедро за идеята, щото гениалните идеи не се раждат на гола поляна. Трябва благодатната почва да се полее с качествени и количествени питиета, а вече съм пробвал и мога да ви уверя, че в магазина не е като в политиката – там нищо не дават срещу идеи, независимо умни или глупави. 

И питам още, с 

Янев начело и Радев вътре в главите ни, 

какво правим по темата, за която Парламентарната асамблея на НАТО преди десетина дни посъветва да вземем решение – признаването на Русия за терористична държава. Нещо не виждам някоя българска партия, включително от онези, дето са уж проевропейски и пронатовски, да е внесла проект за такова решение в Парламента. 
За сметка на това пък виждам служебното правителство на президента Радев да се прави на изключително разсеяно и да не готви списък с мерки, които ще трябва да се предприемат, когато такова решение все пак бъде взето. Защото то един ден ще бъде взето, помнете ми думата. 
Подобен списък със сигурност трябва да включва показното изгонване на Елеонора Митрофанова от София с помощта на връв и празно газено тенеке, което да думка по жълтите павета. Също - свеждане броя на служителите в руското посолство до една палатка хора, осветени и стоплени по начин най-символически от проста газена лампа. Приоритет на българските специални служби пък ще трябва да стане не ловенето на мухите, а на руските терористи сред „мирните“ руски граждани тук, както и техните предани български помощници. На принципа, че 

с терористи не се разговаря,

 трябва да се прекратят всякакви разговори с „Лукойол“, „Газпром“ и останалите руски компании в България, защото те са част от системата на държавен тероризъм и хибридната руска война на Кремъл срещу нас и целия Свободен свят, дори когато се представят за „частни“. Знаем тази руска „частност“ как става, какво значи, на кого плаща и до къде води това.

Много са нещата, които трябва да се свършат по повод натовското решение Русия да бъде призната за терористична държава. Например стъпка в правилната посока, тоест, към превръщането на БСП в истинска европейска лява партия, би било тя да заклейми своите евродепутати, които не подкрепиха другата резолюция от тези дни – резолюцията на Европейския парламент, която признава Русия за спонсор на тероризма. Така, де, мечтая си само за БСП.

Не знам дали си давате сметка, граждани, но решенията за същността на Русия като терорист променят утрешния свят днес, пред очите ни. Те не са нещо, което идва и отминава, това е базисна позиция, която ще определя политиката на НАТО и ЕС за години и десетилетия напред. Рано или късно, по-скоро рано, американците, принудени от суровата реалност, също ще признаят това. А ние и нашите деца ще живеем с него и по-добре отсега да го осмисляме. 
Дори утре Русия да спре кампанията си в Украйна, мирно и изцяло да се оттегли, като промени собственото си управление към нещо демократично, тя ще трябва да извърви дълъг път и да даде много солидни гаранции, че вече не е терорист, преди тези решения, веднъж взети, да бъдат отменени. 
Разбира се, такава промяна в Русия е пълна фантастика. Доказват го и последните проучвания, които пак показват, че близо 80 на сто от руснаците харесват Путин, а 75 на сто одобряват политиката му. 
За да си го представим по-добре, граждани, да видим процентите като числа. Ако приемем, че руснаците са 140 милиона, значи около 110 000 000, с думи – сто и десет милиона от тях, одобряват мръсната руска агресия срещу Украйна, терористичните ракетни атаки срещу мирни жители и инфраструктура, мародерството, изнасилванията и другите военни престъпления срещу украински граждани, размахването на ядрената катастрофа като опция за ескалация на конфликта и прочие. 
Дори да приемем, че процентите са завишени, все пак подкрепата за престъпника Путин и неговия режим е чудовищна. Тя показва, че 

Русия наистина е черна дупка за нормалната човечност,

 просветеното слово и свободната мисъл. Че огромната част от руснаците са не просто зомбирани отвън, а че вътрешното мъртвило е тяхната истинска същност и затова са здрава основа терористичния режим в Кремъл. 
Ако Путин не съществуваше, те щяха да си го родят. Да го измислят. Те си го искат. Той е те.
Но да не приказвам много за положението в Русия, защото онзи ден се смръзнах от последното проучване за нагласите в България. То посочи 48 на сто недоверие в ЕС - при 43 процента през лятото, 41 миналата година и 32 през 2018. Защо бе? 
Това показва две важни неща – колко силна е в България руската хибридна пропаганда и колко благодатна почва от изначална тъпота има тук за нея. 
Няма сега да тръгна да убеждавам тези уж българи да си променят мнението – на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав. На жалките 48 на сто българи ще кажа обаче само едно – отричайте се от ЕС колкото искате, когато децата ви се махнат от Германия, Франция, Нидерландия или където там учат, за да отидат да учат в Русия. Когато се откажат от гражданството си в някоя европейска държава и хукнат да получават руско. Когато предпочетат да получават заплатите и пенсиите си в рубли, а не в евро. 
А дотогава – моля, млъкнете! И когато ви питат за някоя анкета, а отвътре ви напира да не дрънкате, отговаряйте – не мога да преценя. Което е самата истина, де – без мозък, преценка не може да бъде извършена.