Руският посланик в София Анатолий Макаров публично заплаши България.
Това не е за първи път, но сега заплахата е с особен прицел и прикрита с типична руска нагла ирония. А това показва, че е премислена, не спонтанна реакция.
Докато коментира за пореден път писмото на българското Външно министерство по повод позорната „освободителна” изложба, организирана ни за светлата дата 9 септември от посолството на Русия, Макаров заяви: „Продължаваме да работим по проектите с България. Следващата седмица ще бъдат обсъдени редица проекти, включително АЕЦ „Белене”. Същевременно получаваме такъв изстрел”.
Ах, горкият Макаров, гръмнали с пищовче „Макаров” наблизо, той е здраво стреснат и в отговор събира заедно
опасни думи като „Белене” и „изстрел”
Ако беше добавил и „земетресение”…..Е, не, земетресение руснаците все пак не могат да ни спретнат, затова посланикът самоотвержено завършва: „Мирно ви небе!”
Което на днешния руски политически език значи – ще видите мирно небе, ама на кукуво лято. Или дори – докато не са пристигнали вашите нови Ф-16, можем да ви треснем по неизградената централа, ако не ни слушкате…..
И това не могат, но заплахата си е заплаха, играе своята роля. Както и манипулацията, с която е съпроводена. Между мирното небе и изстрелите по „Белене”, Макаров вмъква умилителен разказ – как преди 75 години българският народ с ликуване и радост посреща Червената армия, как съветските войници героично вървят из страната, без нито един куршум и нито един изстрел, как искат само да избавят българския народ от нацизма.
Това е разказ, скалъпен като за пълни идиоти, разбира се.
Другарят Макаров първо услужливо забравя да спомене, че неговият любим Съветски съюз обявява война на България, затова тъй наречената Червена армията влиза в страната. А защо обявяваш война на някой, който те посреща „с ликуване и радост”, изобщо не е ясно.
Второ, много трогателна е картинката как руснаците влизат да воюват, обаче не носят и един патрон в себе си. Или поне не употребяват нито един. А в същото време пък и по тях не се произвежда нито един изстрел от българска страна. Ега ти войната – направо чисто освобождение!
Най-смешното обаче идва накрая, когато посланик Макаров обобщава главната цел на братското присъствие на Червената армия в България – да освободи българския народ от нацизма.
Благодаря, но никого от нищо не е освободила въпросната армия – най-малкото, защото нацизъм руснаците тук не намират, колкото и да го търсят.
Да, обикалят страната, опоскват я като скакалци чрез 200 хилядния си окупационен корпус и наложените контрибуции, но не намират и следа от гадния нацизъм. Защото ако бяха, нямаше целият им освободителен поход да се размине без грам стрелба, както свидетелства самият посланик, нали.
Тази картинка за идиоти обаче, нарисувана от Макаров, е пълна не само с думи, но и с премълчавания – точно както изискват добрите рецепти за манипулация.
Първо, премълчана е обявената война, както вече споменах.
Второ – премълчано е защо, като едни истински освободители, руснаците не се махат от България след някакъв разумен срок и не я оставят
да се развива по собствен път
Трето, премълчан е фактът, че с помощта на Съветската армия българските комунисти взимат властта и дългосрочно налагат най-мракобесническия и потиснически режим сред всички страни от Източна Европа.
Четвърто, премълчан е фактът, че, точно под крилото на Червената армия, в първите седмици след преврата на 9 септември, българските комунисти се саморазправят с неудобните българи и избиват, както се смята, около 30 000 души. Искате да ми кажете, посланик Макаров, че това не е известно тогава на съветското командване? Или че и досега истината за тези събития не се пази в откраднатите от вас като военна плячка български архиви?
И пето – премълчан е фактът, че нацизмът и комунизмът са Ин и Ян, Двуликият Янус, Гаргантюа и Пантагрюел, Сцила и Харибда, Дупе и Гащи…..че те са образи върху една и съща монета с две лица.
Да, този факт усилено се мълчи – и то не само от руснаците, а и от мнозина западни левичари, които и досега се опитват да прикрият старите си лъжи и грешки не с помощта на истината, а като натрупват отгоре нови лъжи и нови грешки.
А-а-а, ами в наше село – аналогичен случай. Група, която нарича себе си „русофили”, окряква света с това колко много обича Русия и прави всичко възможно да защитава руските интереси в България. Дори повече от българските. И също - полага големи усилия да убеди всички останали българи, че трябва да мислят и да действат като тях, тоест, да се откажат от принадлежността си към цивилизована Европа и да се заселят в измислената идея за Евразия; да се откажат от привързаността си към демократичните принципи и ценности, като да поверят душите си пак в лапите на диктатурата; да захвърлят любовта си към морала, истината и хуманността, като ги заменят с безпринципност, лъжа и безчовечие.
Да, бе, обаче като ги арестуват по подозрение в шпионаж, тези хора изведнъж се оказват най-големите привърженици на демократичните права и свободи, които европейска България им гарантира и трябва да им спазва. Включително привързани са към правата и свободите да рушат с думи и дела същите тези демократичните права и свободи.
И пак да се ползват от тях с пълни шепи!
Нали схващате за какъв циничен абсурд говорим в случая.
Нали си спомняте, че той и Хитлер настояваше в демократична Германия стриктно да се спазват неговите права, включително правото да се зъби на демокрацията и да я унищожава безмилостно. Е, спазиха му ги наистина докрай - национал-социалистите дори дойдоха на власт в резултат на демократични избори…..
Ама тук, в България, оказва се, нещата са мно-о-ого различни - в движение „Русофили” не членуват само нашенските интернационал-социалисти от БСП, а хора от различни партии, дори ГЕРБ и СДС. Да, сигурен съм, че е така. Както казваше Айнщайн: „Има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. За първото обаче не съм съвсем сигурен”.
Но че глупостта е безкрайна е сигурно, така че всеки наистина може да си членува в каквато идиотщина иска. В същото време обаче трябва да признаем, че
демокрацията има право да се защитава от такива, които искат да я рушат
Все някъде трябва да се постави границата, нали?
Но тук няма да обсъждам случката с ареста на водещи фигури от нашенските „русофили”, защото още не е ясна цялата история – какво става, защо става, дали някои от тях не са просто „агенти на влияние”, а не „шпиони” в същинския смисъл на думата, такива неща.
Но ще кажа друго, което наистина ме впечатли – по свой начин нашите русофили са много умни. Доказва го паралелното развитие на две събития.
От едната страна е френският президент популист Макрон. Неотдавна той каза пред посланици, че ерата на западното господство в света приключва и че партньорството с Русия е необходимо, за да се създаде „нова архитектура на доверие и сигурност в Европа”. Каза го само седмица след срещата си с Путин, а по този повод външният министър Сергей Лавров веднага откровено призна, че „инициативите на Макрон са изцяло в интерес на Русия”.
Аз пък бих казал, че по-тъпо нещо от устата на водещ европейски политик като Макрон отдавна не бях чувал, доколкото Русия винаги е била - и в момента е – основен
проблем за мира,
доверието и сигурността на континента.
Но да не влизам в темата, важно е друго. В същия момент, когато Макрон изговори цитираните глупости, българското Национално движение „Русофили” разпространи плакати за предстоящото си редовно сборище на язовир „Копринка”. И на тях четем голяма мъдрост: „Европа може да е сигурна и силна, само в сътрудничество с Русия”.
Може и да може – ако Русия поиска. Но кажете ми друго – дали внезапната загриженост на нашенските русофили за силата и сигурността на Европа е обикновено вселенско съвпадение с визиите на Макрон или всичко това е поредната ария от кремълската оперета, наречена „хибридна война”, в която припяват и гостуващи артисти.
Така, де, очевидно лозунгът за обединението на русофилите от всички страни е доста по-успешен през 21 век от онзи за обединението на пролетариите през 19-ти и 20-ти.