De Profundis: Уважаеми Герджиков и Панов, не се нападайте взаимно!

Има сериозна възможност Радев да загуби и да бъде изритан в небитието на политиката, откъдето дойде и където му е мястото

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Дойде време, граждани, като избиратели в една демократична европейска страна, ние с вас все пак да имаме някакъв реален избор. 
Това стана възможно с включването в президентската надпревара на ректора на Софийския университет Анастас Герджиков и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. 
По този начин политическата система в България спира, поне засега, да подскача само на куция си ляв крак и намира 

нови опори

 Дали и доколко те са истински или са само временни патерици, ще се разбере по-нататък, от делата им, ако някой измежду двамата спечели надпреварата и стане президент. В момента обаче е важен само фактът, че те са на политическия терен и се включват в играта. 
 
Специално да отбележа обаче - казаното се отнася наистина само до ситуацията около президентските избори. За съжаление, появата на нови възможности за избор не засяга парламентарния вот. Там задънената улица продължава да си е също толкова задънена, колкото беше през април и юли. А появата на уж нов играч в лицето на ППВ, Партия Петков-Василев, казва следното: „Да, имаме нов играч, обаче пак нямаме истинска алтернатива.“
Но това е само приписка в полето, да се върнем на президентския вот и видим как стоят нещата там.

Румен Радев никак не е доволен от реалната конкуренция, която този път застана срещу него. Това пролича веднага от трескавите и доста глупави изказвания, които направиха съветникът му Александър Маринов и вицепрезидентът Илиана Йотова, още с номинацията на Герджиков. 
Маринов например обяви, че това не е истина и той лично не вярва Герджиков да застане зад „кауза пердута“. Каза го часове, след като самия ректор потвърди кандидатурата си. Йотова пък разви концепцията, че битката не е „генерал срещу интелектуалец“, защото и един генерал, каза тя, може да бъде интелектуалец. Не, бе, не може. Не и в България по времето на комунизма, който продължава да диша в армията - също в полицията и други институции - на уж посткомунистическото ни общество. 

Сам Румен Радев също се включи

 в хора на глупавите приказки, 

като през кандидатурата на Анастас Герджиков опита отново да уязви основния си съперник Бойко Борисов, който в случая май го надигра. „Както миналия път се скри под полата на Цачева, сега Борисов се крие под тогата на ректора“ – образно се изказа. Куршумът му обаче отиде напразно, никой не му обърна внимание, защото всички са наясно, че в тази ситуация не Борисов е реалният проблем на Радев, а Герджиков.  
Така или иначе обаче, отдавна не бях виждал някой толкова силно да подскача и да бие гъза в тавана от яд. А може би и от отчаяние.
Да, хората на Радев май очакваха откъм ГЕРБ срещу тях да се изправи някоя нова Цецка Цачева, която да направи победата им гръмка и сладка. Не би, Герджиков е висока топка, до чиито връх льотчикът не може да се добере, дори да подкара нагоре стария си руски МИГ. 
Това е добре, така става, като се забрани на типове като генерала от КГБ Леонид Решетников да влиза в страната, за да не мъти водата тук. Миналия път той я размъти, но Митрофанова сега не успя да изиграе картите както трябва и вероятно здраво 

ще ѝ набиват канчето в Кремъл,

 ако българите не преизберат техния човек.
Още повече, от гледна точка на сегашния президент и неговите кукловоди, ситуацията стана съвсем неовладяема с изгрева и на Лозан Панов като нов политически играч. Той е човек, който през годините вече се е сблъсквал с Румен Радев, така че знае срещу какво зло се изправя, поне донякъде. И вероятно има известни защитни сили срещу него – да се надяваме. 
Но нека погледнем ситуацията по-отвисоко и видим каква конфигурация се получи на терена на президентските избори и съответно – да опитаме да си представим как могат да се развият нещата. 

Румен Радев вече окончателно стои в ляво, независимо иска ли това или не. Той май си представяше силно да надгражда подкрепата, която ще получи основно от БСП, като вземе гласове и от доста по-широк спектър избиратели. С появата на Герджиков и Панов обаче, това няма как да стане. И няма да стане. 
В случая е важно също да се отбележи, че и всички партии, които официално подкрепят кандидатурата на Радев, също вече са ясно ситуирани в левия спектър. За Мая Манолова и без това е ясно, но Слави Трифонов, а дори и уж по-сериозните Петков и Василев, които брътвиха и продължават да брътвят нещо за своята „дясност“, вече лъснаха като тиган на месечина в цялата се „червеност“. Няма как да мимикрират повече и да подлъгват публиката.

Анастас Герджиков отчетливо се настанява някъде в политическия център. Не е случайно, че той постоянно говори за „обединение“, а и слоганът на кампанията му е такъв – „Наистина обединени“. 
Аз лично смятам това за голяма грешка, не можеш да обединяваш всички – убиеца с жертвата, престъпника с честния и нормален човек и т.н. Как ще ги обединиш и накъде ще ги поведеш – към светлото бъдеще. Тук щабът на професора трябваше малко повече да помисли и той да заговори например за „възстановяване на демократичния диалог“. Или да хвърли мост към най-ентусиазираното и добро време за българската политика, като каже, че потвърждава цивилизационния избор на страната и ще работи усилено – в света на новите предизвикателства - да достигнем и ново ниво в това отношение.  
Защото общите приказки за всеобщо обединение, освен всичко друго, демонстрират и готовност за политическа всеядност, типична за онези, които се определят като центристи. Това показва и склонност към популизъм, като в случая с Герджиков надеждата е, че той като личност и интелект е по-събран, няма да прескочи границата и популизмът му няма да е краен, като се превърне в нагаждане. 

Така или иначе, Анастас Герджиков разчита основно на твърдите гласове на ГЕРБ, които никак не са малко, на част от академичните кръгове, където има авторитет, плюс немалка периферия от хора, които не искат Радев, но не знаят кого искат. Ако си изиграе правилно картите по време на кампанията, той може да привлече доста гласове от прочутата „партия на негласуващите“. 

Кандидатурата на Лозан Панов пък възражда надеждите на типично десния избирател, че не всичко в тази страна е мъртво и че в тъй наречената „градска десница“ още може да има проблясъци на здрав разум и добър политически инстинкт. В инициативния комитет на Панов, поне от тези, които познавам лично, има доста хора, които през годините са доказали и с думи, и с дела, че не просто се представят за десни, а мислят и действат като такива. 
Точно заради това се надявам съвсем скоро Лозан Панов, човека, когото те издигнаха, да заговори не само за необходимостта от съдебна реформа. Да, тя е адски нужна, но той сам като президент не може да я извърши, ако няма и в Парламента силна дясна партия, която да реализира добрите му идеи – с левичарите, които пак ще се настанят там, няма да стане работата. 
Иначе очакваната твърда подкрепа за Лозан Панов от страна на ДБ не е чак толкова голяма, тъй като самата коалиция се върти между 10 и 15 процента от гласовете на парламентарните избори. В същото време обаче, новата надежда, която споменах, че той вдъхва, може да изведе до урните много десни избиратели, които дълги години стояха встрани от политиката. Те бяха принудени да се оттеглят в нещо като вътрешно изгнание,  отвратени от неспособността на десните политици да водят диалог помежду си, да се държат като хора със здрав разум и добри идеи за развитието на страната. 
Според мен най-доброто развитие на самите президентски избори е Румен Радев да се провали още на първия тур и да има

 балотаж между Герджиков и Панов

 Това обаче почти сто процента няма да стане, така че стигаме до реалистичното очакване – балотаж между Радев и някой от другите двама. 
Подобно развитие съдържа в себе си много сериозна възможност Радев да загуби и да бъде изритан в небитието на политиката, откъдето дойде и където му е мястото.  
За да се стигне дотам обаче е необходимо да се реализира нещо много важно – двамата демократични кандидати - Герджиков и Панов, да не се нападат един друг по време на предизборната кампания. Ако не могат да си подхвърлят топката и да направят Румен Радев сандър, то поне да не се нападат, за да може онзи от тях, който стигне до втория тур, да получи възможно най-голяма подкрепа от гласовете на другия. Да, през кампанията всички трябва да знаят и помнят, че най-главната задача е 

да се изрита кандидатът на тъмните сили Румен Радев

 от властта, вторичен е въпросът кой точно от другите двама ще седне на президентския стол.
Е, в личен план, а и за щабовете на двамата кандидати, този въпрос не изглежда вторичен - но общият интерес на демократична и европейска България казва друго. А понякога заради това е необходима /само/жертва. 
Така че – уважаеми Анастас Герджиков и Лозан Панов, не се нападайте!